Решение № 933 от 21.05.2019, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2882/2018
- Вид
- Решение № 933
- Подписан
- 21.05.2019
- В сила
- 07.07.2020
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАДИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 155, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал.1, пр. последно · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.175, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1-5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 62 · Закон за местните данъци и такси
- чл.63, ал.2 · Закон за местните данъци и такси
- чл.71 · Закон за местните данъци и такси
- чл.71, т.3 · Закон за местните данъци и такси
- чл.9б · Закон за местните данъци и такси
Р Е Ш
Е Н И Е №933 гр. Бургас, 21 май 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 2882 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Й.Т.К., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция в съдебен адрес:***, против Акт за установяване на задължения № АУ000615-1/03.07.2018г., издаден от В.Х.Т.на длъжност главен специалист в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, потвърден с решение № НОМ 115/05.09.2018г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.
Жалбоподателят счита, че АУЗ и издаденото потвърждаващо решение на АУЗ са незаконосъобразни и неоснователни. Според него, неправилно приходната администрация е начислявала дължими суми за имота, доколкото за периода 2015-2017 г. същите са надлежно заплатени. Заявява, че платените от него суми и направените прихващания за задължения по АУЗ № РА000375/08.05.2014 г. не са обективирани в официален документ. Възразява относно дължимостта на ТБО за периода 2013-2017 г., като твърди,че за имота не е извършвана дейност по сметосъбиране, сметоизвозване, депо и поддръжка на обществени територии. Иска отмяна на оспорения акт.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, поддържа жалбата. Подробни аргументи излага в писмена защита.
Ответникът по оспорването – директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, чрез процесуалния си представител О., намира оспорването за неоснователно. Счита, че не са допуснати нарушения при издаване на АУЗ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването-адресат на акта, в срок.
І.ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят е съсобственик на недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, промишлена зона „Запад“, образуващо парцел Х – за складова база на малко строително предприятие, в кв. 8, по плана на града (нотариален акт № 44, том І рег. № 2687, дело № 288/2000 г. (л.41) на нотариус с рег.№ 128 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС Сливен).
За този имот са подадени декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № *********/12.05.2000 г. (л.39) и коригираща декларация вх.№ **********/02.11.2017 г. (л.42). Декларираната съсобственост е ½ идеална част на К.Щ.Н.и по ¼ ид. части на Й.К. и Р.Н.К..
С АУЗД №
РА000375/08.05.2014г., издаден от М. П. на длъжност главен експерт в дирекция „Местни приходи“ при Община Сливен, на Й.К. са установени задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за ¼ от декларирания имот – земя в промишлена зона гр. Сливен за периода 2009 г. – 2013 г. в размер на главницата за ДНИ - 244,62 лв., главница за ТБО в размер на 370,93 лв. и лихви за периода 01.01.2009г.- 31.12.2013г. в размер на 227,63 лв.
С АУЗД №
РА000376/08.05.2014г., издаден от М. П. на длъжност главен експерт в дирекция „Местни приходи“ при Община Сливен, на Р.Н.К., майка на Й.Т.К., са установени задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за ¼ от декларирания имот – земя в промишлена зона гр. Сливен за периода 2009 г. – 2013 г. в размер на главницата за ДНИ - 292,08 лв., главница за ТБО в размер на 392,84 лв. и лихви за периода 01.01.2009г.- 31.12.2013г. в размер на 232,46 лв.
Задълженията на Р.Н.К. по АУЗД № РА000376/08.05.2014г., издаден от М. П. на длъжност главен експерт в дирекция „Местни приходи“ при Община Сливен са заплатени по изпълнително дело № 697/16 г. на ДСИ Сливен, от Й.К.-син на 02.08.2018 г.
Изпълнителното дело е приключено на 07.08.2018 г. (л.70 от дело № 277/18 АССл) С АУЗД №
АУ000615-1/03.07.2018г., издаден от В.Х.Т.на длъжност главен специалист в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, на Й.К. са установени задължения за ½ от декларирания имот – земя в промишлена зона гр. Сливен данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2013 г. – 2017 г. в размер на главницата за ДНИ - 768,60 лв. и лихва в размер на 177,65лв., и главница за ТБО в размер на 192,73 лв. и лихва в размер на 51,80лв.
Актът е връчен на 06.07.2018 г. (л.33 от дело № 277/18 на АССл).
С жалба вх.№ 9400-14206/12.07.2018 г. (л.34 дело № 277/18 на АССл), подадена до директора на дирекция "МДТ" при община Сливен, Й.К. е оспорил по административен ред установените задължения.
С решение
№ НОМ 115/05.09.2018г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен (л.6 дело № 277/18 на АССл), постановено в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК, обжалваният АУЗД е потвърден изцяло.
Решението е връчено на жалбоподателя на 13.09.2018 г. (л. 44 дело № 277/18 на АССл).
С жалба вх.№
СД-01-01-3021/21.09.2018 г. (л.2 дело № 277/18 на АССл) актът е обжалван по съдебен ред.
В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза.
Според заключението на вещото лице, базирано на анализ на доказателствата по делото и документите, представени от жалбоподателя и счетоводството на МДТ към Община Сливен, в оспорения АУЗ са изчислени задълженията на жалбоподателя по видове данъци за ДНИ, ТБО и лихви за просрочие към 03.07.2018 г. Данъчната оценка, която е основа за определяне на задълженията е 69 322,50 лв., представляваща ½ идеална част собственост от съсобствения недвижим имот.
След направени преизчисления на задълженията върху данъчна оценка за ¼ от декларирания имот сумата е в размер на 472,91 лв. Разликата между последната и определената с оспорения акт сума от 1190,78лв., е 717,87лв.
Вещото лице посочва, че задълженията на Р.К.по АУЗД № 376/2014 г., в размер на 1654,20 лв. към 19.11.2018 г. са прехвърлени като задължения на Й.К. в оспорвания акт. В съдебно заседание обаче пояснява, че тези суми са били платени от жалбоподателя.
Констатира, че със сумите, наредени с платежни нареждания, през периода 2016-2017 г. са погасени задължения за ДНИ и ТБО, за периода 2009-2012 г. ( таблица към отговор №5- л.122).
В съдебно заседание посочва, че за процесния период 2013-2017 г. такса за сметосъбиране и сметоизвозване на жалбоподателя не е начислявана.
В задълженията на жалбоподателя са включени и задълженията на неговата наследодателка за процесния период до датата на настъпване на смъртта й, като съответно за периода до тази дата задълженията на жалбоподателя са за ¼ ид. част и съответно ¼ ид. част за майката, а след тази дата за жалбоподателя задълженията са в размер на ½ ид.част. Уточнява, че сумите, платени от жалбоподателя с ПН от 25.03.2015 г. за ДНИ и ТБО, не са включени в оспорения акт, тъй като тези суми са били отчетени от административния орган и задълженията на лицето са намалени според справката, представена от общината, като двете суми са отнесени за 2014 г.
От представената справка от Община Сливен към 15.04.2018 г. за процесния период от време неплатени задължения за ДНИ и ТБО поотделно по години и по пера по обжалвания АУЗ са в размер на ДНИ 699,71 лв., лихви 210,73 лв., ТБО 192,73 лв. и лихва 67,11 лв., общо задължения 1170,11 лв.
Дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и чистотата на местата за обществено ползване в Община Сливен се извършват от ДЗЗД „Грийн Партнърс-БКС“ на основание сключен договор от 23.05.2012 г. Разчитането между обслужващата фирма и Общината се извършва с изготвяне на седмични протоколи, които съдържат информация за извършените дейности – ръчно и машинно метене на улици и тротоари в дка. В тези протоколи подробно са описани кварталите, в които са извършвани тези дейности – включително промишлените зони Запад, Изток и Юг.
В хода на съдебното дирене, като доказателства по делото са приети, представените от ответника справка за неплатени задължения на Й.К. за ТБО и ДНИ за периода 2011 – 2018 г., платежни нареждания (дубликат) № **********/15.10.2018 г., № **********/15.10.2018 г., № **********/07.06.2017 г., № **********/07.06.2017 г., № **********/06.10.2016 г., № **********/06.10.2016 г., № **********/19.06.2018 г., № **********/19.06.2018 г., № **********/10.10.2017 г., № **********/10.10.2017 г., № **********/15.08.2018 г.; справка за прихващания за периода 01.01.2018 г.
– 09.11.2018 г., справка неплатени задължения на Р.К.към 19.11.2018 г. за периода 2014-2016 г.; декларации по чл. 16, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и услуги на територията на община Сливен през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г.
Като доказателства по делото са приети и заповеди № РД-15-1465/28.10.2016 г., № РД-15-2152/08.10.2015 г., № РД-15-1867/14.10.2014 г., № РД-15-2145/18.10.2013 г., № РД-15-1502/11.10.2012 г. на кмета на община Сливен, с които са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване за календарните години. В заповедите промишлената зона е разграничена на зона Запад и зона Юг. Представени са и Договорите за предоставяне на услуга с предмет – събиране на битови отпадъци от територията н населените места, селищни образувания и курортни местности в община Сливен, транспортирането им до депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в строителните и регулационните граници на гр. Сливен.
По делото е представен и АОС № 17/20.09.2005 г. за недвижим имот публична общинска собственост – сметище, представляващо имот № 000101 по плана за земеразделяне на землището на с. Сотиря, общ. Сливен (л.132), както и Договор № 1 от 01.02.2016 г. за регионално депо. Представена е и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен за периода 2013-2017 г., с включени изменения и допълнения.
По делото няма спор, че процесния имот е незастроен и попада в промишлена зона Запад.
ІІ.ПРАВОТО:
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това, административен орган.
Според чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Със заповед №
РД-15-97/12.01.2018г. на кмета на община Сливен, са определени поименно служителите на общинската администрация с права и задължения на органи по приходите. Издателят на процесния АУЗД Велина Тонева е определен с т. 1 от заповедта на кмета, с права и задължения на орган по приходите по ДОПК, при установяване и събиране на местни данъци и такси.
Поради това съдът намира, че актът за установяване на задължения е издаден от компетентен орган.
Потвърждаващото акта решение, е издадено от Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Сливен, който притежава материалноправна компетентност по см. на чл. 4, ал.5 от ЗМДТ.
В производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото няма спор относно собствеността върху имота и факта, че след смъртта на Р.Н.К., жалбоподателят, в качеството на наследник е станал носител на съществуващите към момента на настъпване на смъртта, задължения на Кебеджиева и носител на задължения за ½ ид.част от имота (1/4 ид.ч. наследено право на собственост и 1/4 ид.ч. право на собственост, възникнало на друго основание).
Въз основа на тези факти, съдът намира за нужно да внесе допълнителни пояснения към заключението на вещото лице, което в отговора на въпрос №4 е неточно, в отговора на въпрос №1 и № 5 е непълно, макар последната непълнота да е отстранена в съдебно заседание.
Според вещото лице задълженията на Р.К.по АУЗД № 376/2014 г., в размер на 1654,20 лв. към 19.11.2018 г. са прехвърлени като задължения на Й.К. в оспорвания акт. Очевидно е, че посочената сума не е определена като задължение на жалбоподателя с оспорения АУЗД№ АУ000615-1/03.07.2018г., най-малкото защото е в размер значително надвишаващ определения с акта.
Разпечатката съдържа 56 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6087093-b780-472a-80e5-87d49e9897f4