Решение № 140 от 31.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Стара Загора, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветислава Стайкова при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Цветислава Стайкова Административно наказателно дело № 20265530200055 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от *, /подадена чрез адв. */ срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506198636, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за неправилен и незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Развива подробни съображения за издаването на ЕФ в противоречие с общите правила на ЗАНН, тъй като възможност за издаване на ЕФ за установеното нарушение не е била предвидена в закона към датата на нарушението, както и за нарушение на материалния закон относно лицата, на които следва да бъде издаден електронен фиш съгл. разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП. Релевира доводи за несъответствие на издадения ЕФ с европейското законодателство и по конкретно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на Съвета, за несъразмерност на размера на наложената санкция с тежестта на нарушението, както и за неизпълнение на задължението на АНО по чл. 10б, ал. 7 от ЗП. Прави възражение за погасяване по давност на административнонаказателното преследване. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, представителят на жалбоподателя - * поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като акцентира върху допуснатите процесуални пропуски. Моли за отмяна на обжалвания ЕФ и присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък.

1

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, не се представлява. В съпроводителното писмо и депозирани до съда писмени становища чрез юрисконсулт *оспорва жалбата и моли ел. фиш да бъде потвърден, тъй като при издаването му са спазени изискванията за форма и съдържание, а нарушението е категорично доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че размерът му надхвърля минималния.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 18.03.2023 г. с устройство № 20811, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, позиционирано на път I-5 км 239+292 било засечено движение на ППС товарен автомобил * с технически допустима маса 26000, брой оси 3, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000. Същият се движел в посока нарастващ километър по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

ППС било собственост на *

Въз основа на тези данни бил издаден от АПИ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506198636, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира в цялост събраните по делото доказателства. Същите са еднопосочни, непротиворечиви, неоспорени от страните и изясняват в пълнота включените в предмета на доказване фактически обстоятелства. По делото не се установяват противоречиви доказателства, поради което съдът не намира за необходимо подробното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на пътно превозно средство, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкция за юридически лица във фиксиран размер на сумата от 2 500 лева.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е 2 действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е предвиждала електронен фиш да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по силата на което нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е липсвала правно предвидена възможност за санкционирането им по съответния ред. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие - да бъде издадено НП, а не - да се издава електронен фиш. За да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице. Тъй като се касае за наказателноадминистративна дейност, не е възможно чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, поради което административнонаказателната отговорност на дружеството по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е била недопустимо ангажирана с издаване на електронен фиш, при условията на чл. 189ж ЗДвП. Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), респективно издадено наказателно постановление (НП), наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението, а именно към 18.03.2023 г. императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който в случая се явява поблагоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя.

Налице е и второ самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ, изразяващо се в непропорционалност на наложената санкция с тежестта на извършеното нарушение. Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Според представеното по делото становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в НТУ декларираната категория в тол декларацията е за ППС с техническа допустима максимална маса над 12 т. с 3 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състава от превозни средства е над 12 т. с 5 оси. Декларираната категория е по-малка от заснетата. Видно от направеното описание на нарушението, се касае за частично неплащане на дължимата пътна такса, а изчислената в електронния фиш дължима такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП е в размер на 119.00 лв.

Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса с абсолютно определения размер на имуществената санкция, предвиден за налагане спрямо нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете стойности.

Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, прозира и в обстоятелството, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна 3 такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 119,00 лв., а наложената имуществена санкция надвишава този размер повече 21 пъти. Отделно от това, за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750,00 лв., чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното средство.

Отделно от това следва да се съобрази и решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС, съгласно което „чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на приматa.

При тези изводи на съда, ненужно е да се обсъжда приложимостта на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, съотв. наличието или липсата на действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване. За пълнота на изложението обаче съдът намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП изрично предвижда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, имуществена санкция се налага на собственика на превозното средство, а не на неговия управител, поради което изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни. Не биха могли да бъдат споделени и доводите за изтекла погасителна давност, като при съпоставка на датата на установяване на нарушението и издаване на ЕФ с датата на връчването му, е видно, че е изтекъл срок по-малък от три години.