Решение № 110 от 16.03.2022, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110 гр. Враца, 16.03.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 16.02.2022 г. /шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 661 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „ А.П. **** “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * И.Ц.М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11131/14.10.2021 г. на Н.о. „О.д.“ в Д.

„О.д." в Г. д. „Ф. к.“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" – кафе автомат за самообслужване, находящ се в с. *** , пред **, стопанисван от „А.П. ****“ ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като постановена в нарушение на материалния закон, в несъответствие с неговата цел и на принципа за съразмерност при упражняване на административна дейност, закрепен в чл. 6 от АПК. Твърди се, че органът не е представил нито данните от изпратените SMS-и с Х задачи за период от един час и интервал от една минута, нито резултатът от тези задачи, поради което не е ясно, как точно е установено, че фискалното устройство не е отчело конкретната контролна покупка на кафе. Изложени са аргументи относно липсата на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, тъй като органът не е доказал фактите и обстоятелствата по твърдяното нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.11.2006 г. на МФ. Сочи се, че разпореденото запечатване на кафе автомата за срок от 14 дни за неотчитане на продажба от 0,50 лв. ще причини вреди за дружеството, явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Обектът е снабден с изискуемото в закона фискално устройство, което отчита всички продажби, а случилото се следва да се приеме за инцидент, който е отстранен още по време на проверката и не е оправдано лишаването на дружеството от приходи за такъв дълъг период. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по производството.

По делото са представени писмени бележки от управителя на оспорващото дружество за даване ход на делото в негово отсъствие, а по същество на спора поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения.

Ответникът,

Н.о. „О. д.“ в Д. „О. д.“ към ГД „Ф.к.“ при ЦУ на НАП, чрез ** Д. М. в с.з. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че ЗППАМ отговаря на всички изисквания за законосъобразност, като при наличие на предпоставките по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС АО действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде ПАМ – запечатване на обект, независимо от предвидените административни наказания за него. Твърди се, че продължителността на мярката е съобразена с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и достатъчно мотивирано е определен посочения срок, като са изложени достатъчно факти и обстоятелства за това. Отправя искане към съда да остави жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, като е приложено заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 АПК и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

На 14.09.2021 г. в 12:39 ч. служители на отдел „О. д.“ в Д. „О. д." в Г. д. „Ф. к.“ при ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – кафе автомат за самообслужване, находящ се в с. *** , пред **, стопанисван от „А.П. **** “ ЕООД, във връзка спазването на данъчно-осигурителното законодателство и изискването за спазване на Наредба Н-18/13.11.2006 г. на МФ. Кафе автомата е с електрическо захранване и върху същия е монтирано фискално устройство за вграждане в автомати на самообслужване ФУВАС. При извършена контролна покупка от проверяващия екип са изпратени SMS-и с Х задачи за период от един час и с интервал от една минута за регистрираните две фискални устройства за вграждане, които по данни от програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ са ФУВАС с рег. № 4426725 с ИН на ФУ DT 523336 и номер на ФП 2523336 и ФУВАС с рег. № 4455608 с ИН на ФУ DT 523517 и номер на ФП 2844124, регистрирани от „А.П. ****“ ЕООД. В 12:39 часа член на екипа е поставил монета от 0,50 лв. в монетника на автомата и след натискане на бутона за избор на напитка /кафе еспресо дълго Лаваца/ на дисплея на ФУВАС не се визуализират никакви данни и контролната покупка не е отчетена. За контролната покупка на кафе еспресо на стойност 0,50 лв., извършена на 23.09.2021 г. в 12.39 ч. ФУВАС, вграден в кафе-автомат на самообслужване, находящ се на ул. *** * не е регистрирал и отчел продажбата, като фискален бон не се визуализирал на дисплея на ФУВАС с рег. № 4426725 с ИН на ФУ DT 523336 и номер на ФП 2523336, без да се издава хартиен документ, с което е приет за осъществен състава на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.11.2006 г. на МФ. Проверяващите позвънели на телефонния номер, поставен на автомата за връзка при повреди, в резултат на което се отзовал сина на управителя на оспорващото дружество. В негово присъствие при отваряне на автомата е установено, че в същия е вграден ФУВАС DATEX DP-65KL с ИН DT 523336. От екипа са изискани сервизни документи от сервизна фирма „В. с.“ ЕООД, с която „А.П. ****“ ЕООД има сключени договори за поддръжка на ФУВАС. От същите е установено, че ФУВАС DATEX DP-65KL с ИН DT 523336 и номер на ФП 2523336 и FDRID 4426725, за периода от датата на въвеждане в експлоатация - 09.07.2020 г. до 04.10.2021 г. фискалното устройство е влизало в сервиз на 07.07.2021 г. за подновяване на сервизен договор, промяна на данни и на 29.09.2021 г. за четене на КЛЕН, четене ФП, проверка дата и час, смяна на адрес на обекта, промяна данни. От предоставената контролна лента на електронен носител за дата 23.09.2021 г. в 12,39 ч няма издаден фискален касов бон за продажба на кафе еспресо дълго Лаваца.

За констатираните факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0448794/23.09.2021 г., протокол за извършена проверка сер. АА, № 0448796/09.10.2021 г. и протокол сер. АА № 1681776/08.10.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

При установените обстоятелства Н. о. „О. д.“ в Д. „О. д." в Г. д.„Ф. к.“ при ЦУ на НАП, е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 11131/14.10.2021 г., с която на основание чл. 186, ал.

1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.

1 от ЗДДС на „А.П. ****“ ЕООД е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект" – кафе автомат за самообслужване, находящ се в с. ***, ул. ***

№ * и "забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни.

Заповедта е връчена на законния представител на дружеството на 04.11.2021 г., видно от представената разписка. Жалбата против нея е подадена по пощата на 18.11.2021 г., видно от пощенското клеймо.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, за който не е предвиден задължителен административен ред за оспорване, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.

1 АПК., с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона, като съгласно чл.

168, ал. 2 АПК съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал.

3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г.

/л. 14 от делото/, Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели "О. д." в д. „О.д.“ в Г. д. "Ф. к." при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Разглежданият административен акт е издаден от началник на отдел „О. д.“ в ГД „Ф. к.“ при ЦУ на НАП, оправомощен по силата на горната заповед на изпълнителния директор на НАП.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС.

Обектът е индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са и общи мотиви относно продължителността на наложената принудителна административна мярка.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.

Предвид горното, съдът приема, че процесната заповед е валиден административен акт, издаден в установената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При направената преценка за съответствие на оспорената ЗППАМ с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., издадена от министъра на финансите, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Разпоредбата на чл. 3, ал. 8 от ЗДДС указва, че лице, което извършва продажби на стоки и услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмен на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата се издава на хартиен носител.

Съгласно предвиденото в чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Наредба № Н-18/13.12.2006г. е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 от ЗДДС, възпроизведена частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки / продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва извода, че задължението на лицата по чл. 3 от Наредбата за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване дейността на обекта, е свързано със задължението за регистриране и отчитане на всяка продажба, извършена чрез автомат на самообслужване (какъвто е процесният кафе-автомат), посредством ФУВАС, при което фискалният бон, регистриращ продажбата, само се визуализира на дисплея, без да се материализира на хартиен документ.

Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b606d9e6-de00-46b7-ad86-6485bb43c4c1