Решение № 378 от 19.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Велико Търново, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110102079 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК иск за установяване на правото на собственост като придобито по давност / чл.79, ал.1 от ЗС.

Пълномощникът на Н. Г. М. от гр.***- адвокат С. П. от *АК, твърди , че доверителят му по силата на договор от **.**.**** г., оформен с нотариален акт № ****, том **, н.д. № ****/**** г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие **** е продал на ответното дружество „Ей Енд Ей Инвестмънт“ ООД, с ЕИК 175383745, със седалище и адрес на управление : с.Драгижево, Община Лясковец, ул.“ Христо Ботев“ № 2, правото на собственост върху УПИ ***-*** в кв. ** по плана на с.***, Община ***, с площ от 2 (два) декара, заедно с построената в него къща , при граници: североизток — УПИ *****; изток — УПИ ***-***; югоизток — УПИ **-*** и ***-***; югозапад — УПИ ***-*** и северозапад — улица с о.т. ***-***.

Продължил обаче оттогава досега да упражнява явно, спокойно и непрекъснато фактическата власт върху имота, тъй-като ответникът – купувач не е правил никакви опити да се противопоставя на упражняването й, както и да го използва.

По тази причина ищецът отива при нотариус, за да се снабди c нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който да му бъде признато , че е придобил правото на собственост по давност , но му е отказано извършването й, поради наличието на документ за собственост за имота.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е придобил по давност правото на собственост върху гореописания имот, с присъждане на направените по производството разноски.

В с.з. поддържа предявения иск.

Ответникът, счетен за уведомен съгласно фикцията на чл.50, ал.4 от ГПК, становище 1 по делото не е изразил.

Съдът , след като прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи :

С договор от **.**.**** г., оформен с нотариален акт № ****, том **, н.д. № ****/**** г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие ***/ заверено копие на л. 5 от делото /, ищецът е продал на ответното дружество, действащо чрез пълномощник , гореописания недвижим имот и е поел задължението да предаде владението му на купувача в деня на нотариално удостоверяване на сделката / уговорка, вписана в т.3 на акта/.

В обясненията си дадени в съдебно заседание, твърди , че пълномощникът на дружеството – купувач не му е искал ключ за имота , известно време го е наглеждал , а няколко месеца след продажбата е започнал отново да го стопанисва, тъй-като никой не ходел там и не проявявал интерес и затова в един момент му хрумва , че може да отиде при нотариус и да опита да си извади нотариален акт.

Твърдението му , че необезпокоявано го е стопанисвал през годините се подкрепя от показанията на свидетелите Д. и Х. Д. , които заявяват , че често е посещавал имота, редовно и добре да се грижил за мястото / градината/ , оправял е телената му ограда/ затворен е със синджир и катинар/ и не са виждали други хора да идват и да предявяват претенции към него.

За да отрече придобитото от ответното дружество право на собственост върху имота , което сам той му е прехвърлил с договор за продажба , ищецът се позовава на осъществен в негова полза фактически състав на придобивната давност.

Съгласно закона той включва два елемента: владение и непрекъснатото му проявление/ да не е загубено за повече от 6 месеца – чл.81 от ЗС/ в продължение на /поне/ 10 годиничл.79, ал.1 от ЗС.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл.68, ал.1 от ЗС.

От външна страна , то е факт , състоящ се в реалното упражняване на стопанското съдържание на вещното право / ползване по предназначение/ вместо действителния му носител , или в поддържана възможност/ след като е установена фактическата власт върху обекта му / за такова реално упражняване - аргумент от чл.70, ал.3, вр. с чл.71, чл.72, чл.75, изр.1-во от ЗС.

Тази фактическа власт като обективен елемент на понятието, логически обаче трябва да се изразява в такъв неустановен чрез насилие или скрит / чл. 76, чл. 80 от ЗС, чл.

2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./ и несъмнителен / да не възниква въпроса дали въобще е така/ начин на обладание , който да е явно противопоставим на собственика , т.е. да е видим за него, но и за всички трети лица/ вж. чл.302 от ЗИСС/отм./да личи, че е вече лишен от свободния си достъп до обекта/ вещта по собствен доброволен волеви почин/ така нареченото предоставяне /отстъпване на владението/ или чрез отнемането му.

Ако няма създадено фактическо положение на противопоставимост / изразяващо се например в заключване , ограждане и/или застрояване на имота и/или в недопускане в него с изявена отрицателна воля на владелеца , че повече няма да зачита правото му / е немислимо да се упражнява истинско владение/ примерно собственикът има също ключ и посещава или използва имота , когато му е угодно /, би се стигнало до смешението му с държането по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС и до невъзможност за разграничаването им .

Разглежданата противопоставимост образно казано е рамката на сигурност, в която реално се упражнява или е създадена и поддържана възможността да се упражнява 2 стопанското /типичното/ съдържание на вещното право.

Субективният елемент на владението , изразяващо се в отношение /намерение на/ за своене на вещта , т.е. тя да се възприема в съзнанието/ представите на установилия фактическата власт, изначално като негова или като че вече все едно е негова , се предполага , че съществува до доказване на противното, а противното е , че я държи за другиго на някакво договорно основание или на основание, повелено или позволено от закона – чл.68, ал.1 и ал.2 , чл. 69, ал.1 от ЗС.

Очевидно е , че в случаите на продажба на вещта в съзнанието на продавача/ ако е физическо лице, се приема , че е човек със здрав разум, а ако е юридическо лице, че представителят му е такъв нормален човек / няма как да съществува субективния елемент на владението , дори и да е запазил фактическата й власт, т.е. ще е неприложимо предположението на закона , че я упражнява за себе си.

Възникнало е основното му задължение да я предаде на купувача и отношенията на страните са на облигационно ниво- чл.187 от ЗЗД.

Тъй-като вторият със сключването на договора за продажба придобива веднага правото на собственост / чл.77, пр.1-во от ЗС, вр. с чл.183, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 от ЗЗД/, изпълнението на задължението за предаване на вещта води до промяна в действителността , чийто желан и правомерен фактически резултат ще е едновременно удовлетворяване на правомощията на владение и ползване от съдържанието на това пълно вещно право.

Затова щом не го изпълни и запази фактическата власт, без противопоставяне или със съгласието на купувача , продавачът се счита , че я упражнява не за себе си , а за първия , което положение го определя като държател по смисъла на чл. 68, ал.2 от ЗС , а не владелец по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.

Правно и житейски немислимо е продавачът в този ранен момент , хем да осъзнава/ знае , че вещта вече не е негова , защото я е прехвърлил , хем да я държи като своя , т.е. в представите си да я възприема като непринадлежаща на купувача.

Ясно е , че за да се превърне във владелец и да придобие по давност „обратно“ правото на собственост, не е достатъчно да запази фактическата власт в продължение на 10 години и заедно с това да започне да мисли , че отново е станал собственик/ вещта пак е негова , а е необходимо да е предприел такива явни действия, узнати или годни да бъдат узнати от купувача собственик , с които да недвусмислено да му покаже , че не му зачита / вече му отрича правото, или казано с други думи : да промени субективното си отношение/ намерението си към последиците от поддържането й/ тези разсъждения на съда се подкрепят от Решение № 136/16.06.2014 г. по гр.д. № 436/2014 г. на I Г.О. , ГК на ВКС, поставено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса за доказването на елементите от фактическия състав на чл.79 ЗС в хипотезата, когато позоваващият се на придобивна давност упражнява фактическа власт върху имот , който е прехвърлил на лицето, на което противопоставя давността / .

За да бъде признато , че е придобил по давност правото на собственост, а купувачът го е изгубил по тази причина / чл.99, пр.1-во от ЗС/ , трябва от началото на тази противопоставимост / незачитане, отрицание / до датата, на която се снабдява с нотариален акт по обстоятелствена проверка, или на която приключват устните състезания по делото по предявен с тази цел установителен иск, да са изтекли 10 години на непрекъснато упражнявана фактическа власт, без обстоятелства, прекъсващи давността/ чл.84 от ЗС, вр. с чл.116 от ЗЗД/ .

Идеята за необходимост от предприемане на действия , разкриващи разглежданата противопоставимост на/ спрямо купувача- собственик, може да се извлече от положението, че действащото ни обективно право не урежда хипотеза на изгубване на правото на собственост поради бездействие на носителя му / то е неприкосновено благо и се ползва с гарантирана засилена защита и при бездействие – аргумент от чл.17 от КРБ/ , а само ако той направи изрично волеизявление за това / чл.99, пр.2-ро от ЗС/, освен в случаите на погиване, преработване на вещта или присъединяването й към друга главна 3 вещ/ чл.94, 95, 97 ЗС/. Тъй-като изгубването и придобиването на правото взаимно се предпоставят и би трябвало да се проявят в един и същи момент, второто в разглежданата хипотеза не би било оправдано да се приеме , че може да се осъществи мълчаливо , скрито.

В случая ищецът не твърди и доказва, че поне 10 години преди датата на предявяване на иска или преди датата на приключване на устните състезания по делото , е предприел такива явни действия, узнати или годни да бъдат узнати от ответника - собственик или от пълномощника му , с които да недвусмислено да му покаже , че не му зачита / вече му отрича правото, или казано с други думи : да промени субективното си отношение/ намерението си към последиците от поддържането на фактическата власт, която твърди , че не предал .

Единственото обстоятелство , което твърди и доказва в тази връзка е, че през февруари **** г. е подал молба- декларация до нотариуса за снабдяване с нотариален акт , с който да бъде признат за собственик по давност на имота.

Това обстоятелство обаче може да послужи само като някакво доказателство , че към него момент е налице промяна на субективното му отношение към последиците на запазената от него фактическа власт, т.е. , че вече не държи имота за купувача- собственик, а за себе си .

Но тази промяна не се предполага като налична в миналото .

По изложените съображения искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.79, ал.1 от ЗС от Н. Г. М., с ЕГН:

**********, от гр.***, ул.“***“ № * против „Ей Енд Ей Инвестмънт“ ООД, с ЕИК 175383745, със седалище и адрес на управление : с.Драгижево, Община Лясковец, ул.“ Христо Ботев“ № 2, иск да бъде признато за установено по отношение на дружеството , че първият е носител на правото на собственост като придобито по давност върху УПИ ***-*** в кв. ** по плана на с.***, Община *** , с площ от 2 (два) декара, заедно с построената в него къща , при граници: североизток — УПИ **-***; изток — УПИ ***-***; югоизток — УПИ **-*** и ***-***; югозапад — УПИ **-*** и северозапад — улица с о.т. ***-***, като неоснователен и недоказан .

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4