Определение № 2652 от 16.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2652 гр. София, 16.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900653 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Хъс Инвест София“ ЕООД, гр.

София срещу решение № 6560 от 29.11.2024 г. по в. гр. д. № 5737/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Ж състав, с което е потвърдено решение № 2923 от 19.02.2024 г., поправено с решение № 4298 от 11. 03. 2024 г., по гр. д. № 43397/2023 г. на Софийски районен съд, 125 състав, с което е признато за установено, че касаторът дължи на „Интер Билд и ко“ ЕООД, гр. София на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 23422,94 лв., представляваща удържани суми по фактури, подробно описани в решението, в размер на 3 % върху стойността на фактурираните СМР, ведно със законна лихва за период от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 30634/2023 г. на Софийски районен съд. Решението е постановено при участието на „Арх Ситистрой“ ЕООД, гр. Пловдив като трето лице помагач на страната на ответника „Хъс Инвест София“ ЕООД.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният 1 жалбоподател сочи, че въззивният съд не е приложил правилно разпоредбите на чл. 258 и чл. 266 ЗЗД. Твърди, че ищецът не е доказал изпълнението на възложената работа и нейното приемане от страна на възложителя. Сочи, че задържаната гаранция се освобождава 5 работни дни след подписването на приемно-предавателен протокол за завършване на всички СМР. Навежда доводи, че в случая положените подписи на представения приемнопредавателен протокол за завършени СМР са под предвиденото за това поле, като лицето, което ги е положило – свидетелят А. А. няма представителна власт нито по отношение на възложителя „Хъс Инвест СОФИЯ“ ЕООД, нито по отношение на изпълнителя „Арх Ситистрой“ ЕООД. Счита, че въззивният съд неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като касационният жалбоподател е направил своевременно възражение при узнаването за съставения приемно-предавателен протокол. Твърди, че решаващият съд е кредитирал свидетелските показания на А. А., без да ги разгледа в съвкупност с останалия доказателствен материал, поради което е достигнал до неправилното заключение, че последният е притежавал представителна власт по отношение на ответника за окончателно приемане на всички СМР. Касаторът излага аргументи, че в настоящия случай не е налице забава на кредитора, тъй като възложителят е оказвал необходимото съдействие и е изпълнявал точно и добросъвестно договорните си задължения. Моли обжалваното решение на въззивния съд да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.

1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Считат ли се презумптивно потвърдени фактически действия без представителна власт по чл. 301 ТЗ?; 2.

Какво е значението на мястото в документа, на което е положен саморъчният подпис?; 3. Какво е правното значение на мястото в документа, на което е положен саморъчният подпис и по-конкретно какво е правното значение на полагане на подпис в окончателен приемно-предавателен протокол за изпълнение на всички възложени СМР не на обозначените за това места, а най-долу в документа под целия текст, без да се посочва от името на коя страна е положен подписът и без да се посочва в какво качество е подписан документът от подписващия?; 4. Ако в договор за изработка, по-конкретно договор за строително-монтажни работи (СМР), е предвидено, че възложителят заплаща на изпълнителя сума за реално изработените и приети 2 количества, удостоверени с подписани актове образец 19, като от всяко междинно плащане възложителят удържа суми като гаранция за качествено изпълнение, която се освобождава след подписване на приемно-предавателен протокол за завършване на всички СМР: 4.1. Счита ли се подписването и разплащането по всички актове образец 19, с удържане на суми като гаранция за качествено изпълнение, за приемане на цялостното изпълнение на СМР в качествено отношение, без да е подписан изричен приемно-предавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява?

4.2. Счита ли се, че при приемане и подписване на всички актове образец 19 от лице без представителна власт, действащо от името на търговец, и последващото им разплащане от същия търговец, то последният е потвърдил мълчаливо по реда на чл. 301 ТЗ изпълнените СМР и в качествено отношение?; 5. Приема ли се за приемане на извършена работа в качествено отношение чрез конклудентни действия посредством осчетоводяване и извършване на междинни плащания по фактурите, издадени на основание (изрично посочено в тях) актове образец 19 и съответстващи по стойност и вид изцяло на описаните в тях СМР, без да е подписан изричен приемнопредавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява?; 6. Какви са правните критерии да се счита възложената работа за приета в качествено отношение чрез конклудентни действия, без да е подписан изричен приемно-предавателен протокол между страните, предвиден в договора, който да го удостоверява?; 7. Подлежат ли и при какви обстоятелства удържаните суми като гаранция за качествено изпълнение на изплащане в полза на изпълнителя в случаите, описани във въпросите по т. 46?; 8. Изпада ли възложителят по договора за СМР в кредиторова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, ако откаже да подпише окончателен приемнопредавателен протокол за изпълнени СМР поради наличието на некачествено изпълнение? Счита ли се това неприемане за неоправдано? Какво съдействие дължи кредиторът-възложител на длъжника-изпълнител в този случай?; 9.

Длъжен ли е съдът да се съобрази с начина на приемане на възложената работа по договор за изработка (договора за СМР), щом страните са уговорили такъв?; 10. Счита ли се за изпълнен фактическият състав на чл. 266 ЗЗД ако страните са уговорили начин на приемане, чрез подписването на изричен приемно-предавателен протокол, и такъв не е подписан от възложителя поради възражения за некачествено изпълнение от негова 3 страна?; 11. Ако лице действа без представителна власт и заяви при разпит в съдебно заседание, че не е разполагал с представителна власт и не е действал като представител на търговец, намира ли приложение правилото по чл. 301 ТЗ?; 12. Чия е доказателствената тежест за установяване, че възложената работа (СМР) е изпълнена некачествено - на ищеца или на ответника?; 13. Как се отразява недоказването на това обстоятелство при постановяване на съдебното решение?“. Касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните първи и втори въпрос, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г. на ВКС, IV г.о. Поддържа, че останалите въпроси, въведени с изложението по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния акт.

Ответникът по касационната жалба „Интер Билд и ко“ ЕООД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице помагач „Арх Ситистрой“ ЕООД не е депозирало становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 11.11.2020 г. ответникът „Хъс Инвест София“ ЕООД в качеството на възложител, третото лице помагач „Арх Ситистрой“ ЕООД в качеството на изпълнител и ищецът „Интер Билд и ко“ ЕООД в качеството на подизпълнител са сключили тристранен договор за реализиране на проект по договор за строителство, сключен на 01.07.2018 г. между възложителя и изпълнителя.

Съставът на въззивния съд е установил, че с посочения договор изпълнителят е възложил на подизпълнителя извършването на конкретно посочени в приложение № 1 видове СМР на обект жилищен комплекс - сграда 7.

4

Констатирал е, че в чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора е предвидено, че от всяко междинно плащане възложителят ще удържа 3 % върху стойността на фактурираните от подизпълнителя /ищец/ СМР като гаранция за качественото изпълнение. В атакуваното решение е прието, че страните са договорили разплащането на СМР да се осъществява в петдневен срок от подписване на акт образец 19, сертификати за възложени материали и декларации за съответствие и издадена фактура съгласно акт образец 19 за стойността на разплащане. Съдът е установил, че съгласно договора гаранцията за качествено изпълнение по чл. 7, ал. 1, т. 2 се освобождава в срок от пет работни дни след подписване на приемно-предавателен протокол за извършване на всички СМР, посочени в приложение № 1, включително и допълнително възложените.

Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, съгласно което деветте броя фактури, по които е задържана от ответника сумата в общ размер на 23 422, 94 лв., са осчетоводени от него към датата на издаването им, като ответникът е ползвал данъчен кредит по тях съгласно ЗДДС. Установил е, че на 04.11.2022 г. е съставен окончателен приемнопредавателен протокол от „Интер Билд и ко“ ЕООД, в който са били положени подписите на Р. Б. – управител на подизпълнителя и на А. А. за възложителя и изпълнителя, като е удостоверено, че извършените СМР са били приети, с което работата по договора за СМР от 11.11.2020 г. е приключена.

В обжалваното решение на Софийски градски съд, след анализ на показанията на свидетеля А. А., работил през 2020 г. като технически ръководител в „Арх Ситистрой“ ЕООД, е прието, че той е полагал подпис в изготвените протоколи за установяване на извършените СМР по процесния договор, за да може да стартира процедурата по разплащането им; при наличие на забележки по повод качеството на изпълненото недостатъците са отстранявани в хода на изпълнението, преди да бъде съставен съответният протокол и да бъде извършено плащането на СМР; с подписа на А. се удостоверявало осъществяването на СМР и обстоятелството, че те са качествено извършени. Решаващият състав на въззивния съд е съобразил, че съгласно показанията на свидетеля А. П., работил като инвеститорски контрол при „Хъс Инвест София“ ЕООД към 02.11.2023 г., всички СМР-та по договора са били завършени и са били съставени протоколи за тях. Въззивният съд е 5 обсъдил свидетелските показания на И. Д., работил като технически ръководител при ищеца до 2023 г., според които работата по договора е била окончателно приета с подписа на А. А., като за проверка на обекта идвал само А., а А. П. го придружавал, но не извършвал проверки. Съдът е посочил, че според гласните доказателства причината окончателният протокол да се изготви извън срока от три месеца е била възлагането на допълнителни работи.

При тази фактическа установеност в атакуваното решение на въззивния съд е формиран извод, че претенциите на ищеца - подизпълнител по договора за заплащане на част от договореното възнаграждение по процесния договор, съответна на удържаната от възложителя – ответник сума като гаранция за качествено изпълнение, са основателни. Съдът е намерил за неоснователни доводите на ответника, че изработеното не е било прието от възложителя без забележки и възражения преди образуването на исковото производство.