Решение № 1596 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100509015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 30830/15.05.2023 г. на Н. Д. Д., ЕГН **********, длъжник по изп.д. № 20228440400296 по описа на ЧСИ С.Я., рег.

№ 844 на КЧСИ, чрез назначения на длъжника особен представител адв. Т.Т. от САК, срещу разпределение по чл. 460 ГПК, обективирано в протокол от 11.05.2023 г.

Жалбоподателят поддържа, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като изпълнителните действия били извършени в противоречие на закона, като длъжникът или негов представител не бил уведомен за образуваното изпълнително дело и за всички актове и действия, постановени и извършени в това производство. На основание чл. 430 вр. чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Т. бил назначен за особен представител на длъжника, за което бил уведомен със съобщение изх. № 17797/21.04.2023 г., получено на 25.04.2023 г. Длъжникът не бил участвал в изпълнителния процес и не бил представляван при извършването на изпълнителните действия от пълномощник или от особен представител, а адв. Т. бил назначен като такъв едва при предявяване на изготвеното разпределение. Като не бил уведомен за налагането па запор на 1 банковата му сметка и за събирането на сума в размер на 4 557.63 лв., било нарушено правото на длъжника съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК да обжалва тези изпълнителни действия. Освен това покана за доброволно изпълнение или съобщение за образуваното изпълнително дело заедно с изпълнителния лист съгласно чл. 428, ал. 1, както и другите актове, свързани с изпълнителното производство, не били връчвани на длъжника - видно от приложената по изпълнителното дело справка от Столична община, длъжникът бил дерегистриран по постоянен и по настоящ адрес.

Следователно всички извършени изпълнителни действия били опорочени. На следващо място вземанията, предмет на изпълнителното дело, били погасени по давност, тъй като заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист били издадени през 2015 г., а изпълнителното дело било образувано чак през 2022 г., като нямало данни за спиране или прекъсване на давността.

Поради това моли съда да отмени извършеното разпределение, обективирано в протокол на 11.05.2023 г., както и да постанови връщане на събраната сума в размер на 4 557.63 лв., получена от запор на банковата сметка на длъжника, и да разпореди да бъде прекратено производството по делото, след което на основание чл. 433, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител да вдигне наложените запори върху банкови сметки на длъжника.

Първоначалният взискател „БАНКА ДСК“ АД не е депозирал писмени възражения.

Присъединеният по право взискател ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, не взема становище по жалбата.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в тридневния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпределение по чл. 460 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20228440400296 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, е образувано по молба от 16.02.2022 г. на „БАНКА ДСК“ АД, за събиране на парични вземания срещу длъжника Н. Д. Д. по изпълнителен лист от 01.06.2015 г., издаден по гр.д. № 25998/2015 г. на СРС, 118 състав. С 2 молбата е поискано извършване на справки и налагане на запори по банкови сметки, върху трудово възнаграждение или пенсия, върху дружествени дялове, МПС на длъжника и др.

След извършени справки, с постановление от 08.03.2022 г. ЧСИ разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, да се извършат още справки; наложил запор по банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и „Банка ДСК“ АД, както и върху дружествените дялове на длъжника в две търговски дружества; На основание чл. 458 ГПК конституирал държавата като присъединен по право взискател за установените публични задължения на длъжника.

На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника до посочения от взискателя адрес. След три посещения на адреса в продължение на повече от един месец, в два делнични и един почивен ден, на 12.04.2022 г. връчителят залепил уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

На 14.04.2022 г. ЧСИ разпоредил да се изиска справка от СО за постоянен и настоящ адрес на длъжника. С отговор от същата дата общината потвърдила обстоятелството, установено и от извършената от ЧСИ справка, че в ЕСГРАОН не се установява регистрация на постоянен и настоящ адрес на длъжника, вписана е дерегистрация.

След неуспешни опити да установи адрес по месторабота или телефонен номер на длъжника, на 15.11.2022 г. съдебният изпълнител дал указания на взискателя да внесе депозит за назначаване на особен представител на длъжника. След внасяне на депозита, с разпореждане от 23.03.2023 г. е разпоредено изпращане на писмо до САК за посочване на адвокат. Това е направено с писмо от 31.03.2023 г. и с разпореждане от 21.04.2023 г. за особен представител на длъжника е назначен адв. Т.Т. от САК. На 26.04.2023 г. адвокатът е посочил банкова сметка, по която да му бъде изплатено възнаграждението.

С разпореждане от 26.04.2023 г. ЧСИ насрочил разпределение на събраната сума за 12.05.2023 г., за което особеният представител е уведомен на 04.05.2023 г.

С обжалваното разпределение от 11.05.2023 г., предявено на особения представител на длъжника на 12.05.2023 г., съдебният изпълнител разпределил постъпилата сума в размер на 4 557.63 лв. по запора, наложен в 3

„ОББ“ АД, между първоначалния и присъединения по право взискател и за такси по изпълнението.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели; Окръжният съд, след отмяна на обжалваното пред него разпределение, изготвено от съдебен изпълнител, респ. апелативният съд, след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение, решава въпроса по същество, като сам извършва ново разпределение. Когато липсва достатъчна конкретизация на вземанията, включени в разпределението, съдът, след отмяната му, връща делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.

В мотивите на същото тълкувателно решение е разяснено, че при обжалване на разпределение по реда на чл. 463 ГПК съдът следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да 4 извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение. Тъй като присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели.

Разяснено е още, че законосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. С този кръг от въпроси може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.

В случая атакуваното разпределение е валиден акт, доколкото волята на съдебния изпълнител е ясно изразена. То е и допустимо, доколкото от ЧСИ са спазени правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, като предвид установените публични задължения на длъжника като присъединен взискател е конституирана държавата по реда на чл. 458 ГПК.

Наведените доводи в жалбата са извън кръга от въпроси, които могат да бъдат предмет на проверка при обжалване на разпределението. В нея няма твърдения за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии или за грешка в пресмятането. Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение не била надлежно връчена на длъжника, който въпрос не е предмет на проверка в производството по чл. 463 ГПК. В съответствие с 5 чл. 430 ГПК, предвид неоткриването на длъжника на посочения от взискателя адрес и установената дерегистрация на постоянен и настоящ адрес, съдебният изпълнител е назначил на длъжника особен представител, чрез когото длъжникът е уведомяван след назначаването. Освен неотносим за настоящото производство, напълно несъстоятелен е доводът в жалбата, че длъжникът бил лишен от правото му да обжалва наложените запори по реда на чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК – по изпълнителното дело нито е отнемана движима вещ от длъжника, нито същият е отстраняван от имот. Самото изпълнително действие по налагане на запори върху вземания на длъжника не подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, на обжалване би могло да подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, каквито твърдения в случая няма, а и особеният представител не е подал жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, а такава по реда на чл. 463 ГПК.

Още по-малко основание за отмяна на разпределението може да бъде твърдяното в жалбата, че вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност. Дали едно вземане е погасено по давност може да се установи по исков ред, а съдебният изпълнител, респ. съдът в производството по обжалване на действия и актове на съдебния изпълнител, няма правомощия да се произнася по този въпрос.

Предвид неоснователността на доводите в жалбата, обжалваното разпределение следва да бъде потвърдено. За пълнота и във връзка с исканията в жалбата следва да се посочи, че в производството по обжалване на разпределение по чл. 460 ГПК, дори то да бъде отменено, съдът няма правомощие да указва на съдебния изпълнител да прекратява изпълнителното производство и/или да връща събрани суми.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпределение по чл. 460 ГПК, обективирано в протокол от 11.05.2023 г. по изп.д. № 20228440400296 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.