Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 13.02.2025, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 34/2025
Вид
Решение № 15
Подписан
13.02.2025
В сила
21.02.2025
Състав
Асен Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 13 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Раднево, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520100034 по описа за 2025 година

Производството е по Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от М. К. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Раднево, ул. ********, за оказване на защита поради извършен спрямо нея акт на домашно насилие от лицето М. Ж. П., ЕГН **********.

Молителката М. К. П. твърди, че лицето М. Ж. П. е син на съпруга й от предходен негов брак и че от 28 години е в граждански брак с бащата на ответника. Твърди, че ответникът отишъл на 31.12.2024 г. в дома й в гр.

Раднево на ул. ********, за да види баща си. Твърди, че всичко било нормално, но изведнъж на 01.01.2025 г. около 13:00 часа започнал да ходи из къщата и да оглежда какво има. Твърди, че започнал да се разправя с нея, че липсвали неща от къщата, която не била негова, като я наричал „крадец”.

Твърди, че ответникът започнал да й поставя условия никой да не влиза в къщата без негово разрешение, да определя кой можел да влиза и кой не, именно нейните близки. Твърди, че в къщата идвал Коста Танев Костов, който й помагал за гледането и обслужването на съпруга й, който бил на легло и когото тя хранела с биберон, тъй като имал прекарани 4 инсулта. Твърди, че ответникът я заплашвал със саморазправа, ако нещо се случило с баща му, като я обвинявал, че тя го убивала защото не се грижила за него и му давала фалшиви лекарства; че след смъртта на баща си щял да му направи аутопсия, за да докаже, че именно молителката ще е виновна за смъртта му. Твърди, че 1 ответникът я заплашил, че щял да я изгони от къщата. Твърди, че ответникът влезнал в стая, в която баща му си държал инструменти, взел някакви неща от тях и ги поставил в раница, но тя не могла да види какво е, а като го попитала какво е взел, той й отвърнал да са негови неща, но тя твърди той да няма никакви вещи там. Молителката твърди, че тя е отгледала ответника, но откакто последния пораснал и заживял самостоятелно, той никога повече не се е връщал да живее в къщата, нищо не е купувал и оставял там. Твърди, че ответника поставил два катинара без нейно съгласие на помещението, в което с баща му държали инструментите, като сега тя нямала достъп до нищо и за всичко ходила да се моли на съседи. Твърди, че имала основания да се страхува от ответника, тъй като твърди, че същият е лежал в затвора, както и че срещу него имало вече издадена друга заповед за защита от домашно насилие спрямо бившата му съжителка, от която имал деца. Твърди, че постоянно я обиждал и заплашвал, като последния път бил една седмица в дома й и постоянно й налагал психически тормоз, от който непрекъснато се чувствала заплашена, като това продължило от 01.01.2025г. до 04.01.2025г.

Молителката М. К. П. иска съдът да постанови решение, с което бъдат наложени мерки за защита. Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ответникът М. Ж. П. се явява в откритото съдебно заседание лично, като неоспорва фактическите твърдения в молбата за защита от домашно насилие относно това, че е заявил да иска аутопсия на баща си, като има съмнения какви хапчета му се дават, но оспорва да е заплашвал молителката по какъвто и било друг начин относно нейния живот и здраве.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти и от правна страна следното:

По делото е представена декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, приложена към молбата за защита от домашно насилие, в която са описани обстоятелствата по извършени вербални действия от страна на ответника на дата 01.01.2025 г. и следващите няколко дни до 04.01.2025 г., описани в молбата за защита.

Безспорно е между страните обстоятелството, че лицето М. Ж. П. е син на съпруга на молителката от предходен негов брак и че тя от 28 години е в граждански брак с бащата на ответника, както и че молителката живее в къща 2 на адрес гр. Раднево, ул. ********.

По делото е прието като писмено доказателство справка за съдимост на ответника, от която е видно, че същият е осъждан до 2015 г. От справката за съдимост не следват пряко изводи досежно това дали е извършен конкретно твърденият в молбата акт за домашно насилие. Същата единствено би могла да се кредитира като доказателство за съдебното минало на ответника, неговото отношение към правния ред в страната и като характеристична справка.

Прието е по делото удостоверение от ЦПЗ – Стара Загора с вх. № 331/21.01.2025г. в уверение, че лицето М. Ж. П. не се води на диспансерен учет и няма данни за провеждано лечение в „ЦПЗ-Стара Загора” ЕООД.

Приета е по делото и издадена справка от РУ-Раднево за наложени мерки по ЗЗДН на ответника, от която е видно, че спрямо ответника няма налагани мерки по ЗЗДН /служебно е известно на съдията-докладчик, че посочената заповед № 1 от 2018 г. е била за незабавна защита, но в последствие молбата за защита срещу него е била отхвърлена със съдебно решение/.

Изслушани са свидетели на двете страни, от които се установява, че между страните е имало спорове и влошени отношения, но няма преки доказателства за физическо и психическо насилие спрямо молителката от страна на ответника. Св. П. посочва за знание от молителката за налаган през годините тормоз от всички деца на съпруга й и от самия съпруг, но пък е видно, че никога молителката не се е оплаквала никому, нито на властите за подобен тормоз, като и до ден днешен живее със съпруга си, а децата идват на гости да видят баща си, впрочем както е било и в процесния случай с ответника. Установява се, че проблемите между страните идват от обстоятелството, че ответникът има вещи в къщата, има съмнения, че същите се пипат и изчезват, поради което е заключил същите в работилница, където имало и вещи на баща му. Това пък поражда конфликт с молителката, който прераства в семеен конфликт на моменти. Това обаче е видно, че не се отразява на принципните им отношения, тъй като св. Г.Л. посочи, че лично молителката им е звъннала дали са се прибрали в Плевен на 04.01.2025 г. и че молителката е видяла какво точно М. е бил взел от къщата, а това се оказа да са две от облегалките от кола, която била при тях, а другите две останали в работилницата.

3

Отделно се установява, че ответникът има съмнения какви хапчета се дават на баща му, за което е изказал лично становище към молителката и че би искал аутопсия на баща си, ако почине, но това е лично субективно становище, а не акт на домашно насилие във форма на психичен тормоз. Тези съмнения следва да се разсеят по съответния начин, като се обясни и покаже на ответника какво приема баща му, а не чрез защита от домашно насилие, които евентуално мерки не биха имали възпиращ съмненията му ефект.

Всички подобно съмнения у хората са субективни и изразяването им нямат характер на домашно насилие.

Не се установи посоченото в молбата ответникът да е заплашвал молителката със смърт и други подобни, а се установи от разпита на св. Р.П., че такива факти не са и станали лично достояние, а е чувала да се случват през всички години назад от всички от семейството, но не е имало реална опасност до настоящия момент, което изключва извод за наличие на опасност от който и да било от семейството.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка. Тази родствена връзка не е безкрайна, а лимитирана изрично в чл. 3 от закона. Така в чл. 3, т. 6 ЗЗДН е предвидена защита по закона от всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително. В случая е налице принципната допустимост на производството.

В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието – то е извършено в място, където други лица не са присъствали, няма видими белези от извършеното физическо насилие или пострадалият се е намирал в невъзможност да се снабди своевременно с медицинско 4 удостоверение, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му. Във всички останали случаи, съобразно твърденията в молбата са налице доказателства, които пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта за доказване на факта на насилието е негова.

В разглеждания случай както се посочи по-горе няма доказателства за наличие на физическо или психическо насилие, а твърдените субективни мисли на ответника относно физическото състояние на баща му не представляват акт на психическо насилие. Не представлява и акт на домашно насилие това, че ответникът е взел свои вещи от къщата, където се установи да притежава доста такива, изнесени преди време като е напускал апартамента си в гр. Раднево, където е бил под наем, а след това се е преместил да живее в гр. Плевен.

Отношенията между страните относно собствеността на движими вещи в къщата на молителката не може да се защитават чрез производство по домашно насилие.

След като ответникът е оборил доказателствената тежест на представената декларация, подадената молба за защита се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената молба вх. № 230 от 16.01.2025 г. за защита от домашно насилие от М. К. Петрова срещу М. Ж. П..

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в седмодневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 5