Определение № 5955 от 11.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5955 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110151609 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е по исковата молба на и допълнителна такава на М. М. К., ЕГН: **********, чрез адв. Ж. М. с ацрес за книжа в **** спрямо „ДРИЙМ ТРАНС” ЕООД, ЕИК: 131079616, представлявано от ***, ЕГН:

********** - търговски пълномощник, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Г.М. Димитров” № 57 чрез адв. П..

Ищецът твърди, че с ответника са страни по безсрочен ТД с 2981/12Л0.2022г. в ответното дружество на длъжност „Шофьор“ , категория персонал „Оператори на машини, съоръжения и транспортни средства“.

Излага се, че със Заповед № 0000018125/05.08.2024г. с осн. чл. 5, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, ищецът е бил командирован за срок от 90 дни до други европейски държави в т.ч.

Великобритания, Швейцария и Турция с цел превоз на товари с възлагане да управлява ТА с рег. № СВ 4983 НТ или друг по нареждане на работодателя.

Излага се, че на 29.09.2024г. около 17 часа на паркинга на бензиностанция в Люксембург, ЕС, при помпене на гума на управлявания от него автомобил с въздух под високо налягане, маркучът се отскубва и заедно с дюзата на гумата удря ищеца в дясното око. Сочи се, че от удара е изпитал много силна болка с причерняване, учестен пулс, високо кръвно налягане и в резултат невъзможност да изпълнява задълженията си по трудово правоотношение. Обадил се е до работодателя си, за да го уведоми за това, както и че ще пренощува в Люксембург като след силните болки до сутринта посещава спешна помощ в болница „Робер Шуман”, където му е направен преглед с отразяване в болничния лист, че лицето е претърпяло трудова злополука и му издават болничен лист за периода от 30.09.24г. до 10.10.24r. вкл.

Излага се, че М. се прибира в България, но без да управлява той ТА тъй 1 като болките а продължили, а окото е със силен оток. В България веднага посещава очен лекар, направени са му множество изследвания и е установено, че същият има травматична катаракта на дясно око с увреден зрителен нерв.

За периода от 30.09.24г. до 08.03.2025г. са му издадени общо единадесет болнични листи и му е поставена диагноза „остър и подостър ирипоциклит”.

Твърди се още, че болките са силни и са му предписани обезболяващи и други лекарства като след спадане на отока на 03.11.24г. у е направена операция и му е поставена интраокуларна леща, отразена по Епикриза Апр.

№19/ №999 изд. от „Очна клиника д-р Хубанов” - гр. Бургас като „факоемулсификация на очна леща + ИОЛ”.

На 04.01.25 г. е опериран отново, направена е втора операция, описана в Епикриза а.пр.19/16 от „Очна клиника д-р Хубанов” - гр. Бургас като „механична фрагментация на секундарни мембрани” . Излага се, че всички разходи по лечението са платени от него

Твърди се и че след преглед в Очна клиника „Д-р Иванови - Младост” ООД е отразено, че „зрението не се е възстановило” и поради възникналата трайна неработоспособност на ищеца е издадено медицинско направление за ТЕЛК с № 250694063ЕЗЕ/10.03.25г. с водеща диагноза „травматична катаракта” като е съставен е медицински протокол на ЛКК № 20250311196478/ 11.03.25г. в който е посочено, че ищеца се изпраща на ТЕЛК за освидетелстване за трайно намалена работоспособност и поради отказ от страна на работотодателя да подаде в НОИ декларация за трудова злополука, на ищеца е издаден болничен лист и е изплатено обезщетение в по-нисък размер по причина претърпяна битова злополука, а не трудова такава.

За да регистрира злополуката като трудова, ищеца е подал в НОИ декларация за трудова злополука с вх. № 216/24.02.25г., по която ТП на НОИ София с Разпореждане с № 36443/30.04.2025г. е приел, че злополуката е станала през време и по повод на изпълнение на служебните задължения и е трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО и на осн. чл. 60 , ал.1 КСО.

Излага се, че в резултат на трудова злополука ищецът е загубил трайно зрението на дясното си око - „атрофия на зрителен нерв” с анамнеза, че пациентът е „загубил зрение”.

Навежда се, че това състояние е рефлектирало тежко върху личността на пострадалия, особено в периода от около една година, когато същият е загубил ориентация тъй като не могъл да свикне, че не вижда с дясното око като се блъскал с хората, променил е начина на възприемане на околността, не е бил с правилна преценка за тротоари и пр. съоръжения, което е довело до нуждата от ползване на придружител за около година.

Описаното увреждане - загуба на зрението на едното око е трайно и необратимо. А в следствие на претърпяната трудова злополука ищецът е претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, продължаващи и понастоящем. Отключили се две нови заболявалия, а и травма от 2 невъзможността да упражнява трудова дейност.

Нарушен е изцяло нормалния му ритъм на живот тъй като до злополуката ищецът е бил здрав, жизнен и работоспособен човек, а след нея не може да заема работата за която е назначен.

Излага се, че резултат от претърпения сериозен стрес и загуба на зрението на едното око са се отключили захарен диабет и заболяване на щитовидната жлеза , а в следствие на натоварване на зрението на лявото око, за да компенсира липсата на зрение в дясното око, в лявото око се е развила „първична глоукома с отворен ъгъл” придружена от съпътстващи заболявания и усложнения. Т

Навежда се и че ТЗ се отразява върху целия живот на пострадалия – до края на живота си същият не само няма да може да упражнява професията си, но няма да може да управлява моторно превозно средство изобщо - зрението на дясното му око е безвъзвратно загубено и според становището на ТОЛЕК е „едноочен” човек, на който са отнети всички категории за управление на МПС. вкл. и категория „В” за управление на лек автомобил. Според карта на ТОЛЕК № 574/18.09.2025г. изд. от Областна лекарска експертна комисия Бургас, ищецът е „негоден за вдодач на МПС всички категории”.

От деликта са причинени значителни, трайни и необратими неблагоприятни последици във физическото и психическо здраве на увредения, които ще го съпътстват до края на живота му с оглед невъзвратимата загуба на зрението на увреденото дясно око – липса на жизнено важен орган, нарушена е трайно структурата и функцията на окото, което води до трайната и необратима загуба на зрение на дясното око(слепота).

С допълнителната молба за тази загуба на зрение се желае да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 75 000 лева или 38 347.47 евро.

Съдът е сезиран и с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди настъпили в резултат на злополуката ведно със законна лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както следва: 1925.80 лева или 984.66 евро за операция съгл. приложени касови бонове, заплатени на Очна клиника „Д-р Хубанов” Бургас, както и обезщетение за пропуснати ползи в следните размери:

3031.54 лева или 1550 евро, представляващи пропуснати ползи от заплащане на командировъчни за 37 дни ( от 30.09.24г. до 05.11.2024г., за срока на командировката съгл. заповед за командировка № 0000018125/05.08.2024г.) по 50 евро на ден съгл. трудов договор № 2981/12Л0.2022г. и 1499.93 лева или 765.739 евро за пропуснати ползи разлика от изплатеното обезщетение от НОИ до размера на полагаемото се трудово възнаграждение , изчислено за периода от 30.09.2024г до м.08.03 2024г.

Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

3

В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който исковете се оспорват като неоснователни със следните съображения:

Не се спори, че с ТД с № 2981/12.10.2022 г., ищецът е бил назначен в ответното дружество „ДРИЙМС ТРАНС” ЕООД с ЕИК 131079616 на длъжност „шофьор на товарен автомобил - международни превози" с утвърдена Длъжностна характеристика от 12.10.2022 г. от ищеца и правилника за вътрешния трудов ред, Наръчника за работа в "ДРИЙМС ТРАНС” ЕООД и с правилата за безопасност на труда.

Излага се, че според ПВТР и Наръчника за работа заемащите тази длъжност при тръгване на курс и връщане в базата на дружеството са били длъжни да се запознаят и стриктно да спазват всички правила за работа в Дружеството - работодател, а ищецът е бил запознат с това.

Не се спори, че ищецът е подал Декларация за трудова злополука вх. № 216 от 24.02.2025 г., въз основа на която и проверка е било издадено и Разпореждане № 36443 от 30.04.2025 г. на НОИ за случилото се, прието като ТЗ по смисъла чл. 55, ал. 1 КСО. Не се спори, че случилото се не е било декларирано от работодателя като трудова злополука с твърдение, че той не е бил уведомен за проблема с окото на ищеца и причините за неговата поява като се излага, че всички представени болнични листи от него са от времето след връщането му в България и отново се излага, че М. не е уведомил работодателя си за това, но въпреки това не се спори, че „Дриймс Транс“ЕООД не е оспорил Разпореждането на НОИ и не се отрича, че случилото се е признато за ТЗ по смисъла на чл. 60 КСО.

Не се оспорва, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, но се навежда съпричиняване на вредите като се излага, че са настъпили в резултат на груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. Пострадалият се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си с предприетото помпане на гумите на МПС без да използва предоставените му лични предпазни средства (ЛПС) и технически методи за защита. Излага се, че са му били предоставени защитни очила и лицев шлем, които не са били ползвани от него – те са били с поликарбонатни стъкла (стандарт EN 166) , със защита от летящи предмети (дюзи, маркучи, прах) при внезапно разхерметизиране. А работни ръкавици подобряват захвата при фиксиране на накрайника и предпазват кожата от механични наранявания при „камшичен удар“ на маркуча, а няма данни и твърдения от страна на ищеца да са ползвани нито шлема, нито ръкавиците. Навежда се, че не е спазено и изискването при работа с високо налягане (камиони, тежка техника), гумата задължително да се постави в предпазна клетка, която да спре частите при евентуален взрив или откъсване, както и това, че шофьорът никога не трябва да се надвесва директно над вентила или срещу него - правилната позиция е встрани от линията на евентуален удар (извън „траекторията на изстрела"), а в протокол за разследване на злополуката от НОИ не се описва и не е отразено как и дали 4

М. е използвал предоставените му от работодателя лични предпазни средства и по какъв начин е извършил дейността по помпане. Ето защо се навежда, че поставяйки се сам в тази ситуация ищецът е допринесъл в голяма степен за настъпване на злополуката - не е спазил предписанията и изискванията, направени от работодателя при помпане на гумите на МПС – то, проявил е липса на старание и внимание, като е пренебрегнал основните правила за безопасност при помпане на гумите на товарната композиция като така е допринесъл за случилото се в 50 %.

Оспорват се и настъпилите усложнения и свързаните с тях болки, стрес неудобства и страдания като се навежда, че не са в пряка причинна връзка с уврежданията от инцидента по време на работа. Ответникът навежда, че на база представените от М. документи пострадалият е страдал от първична глаукома с отворен ъгъл, както и от други неуточнени мозъчносъдови болести, исхемична кардиомиопатия, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Ето защо и при спазване на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено в много по – малък размер.

Оспорва се и претенцията за присъждане на обезщетение за сумата от 1550 евро като такова за пропуснати ползи от не заплащане на командировъчни за 37 дни като се навежда, че командировъчните пари са целеви и за покриване на разходи за храна и други нужди по време на работа извън страната, а след като не е осъществено пътуване и положен труд, тези разходи не са възникнали и не следва да бъдат обезщетявани. Като се ангажират доказателства и не се оспорват тези на ищеца се желае решение в този смисъл.