Решение № 824 от 08.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20221000500118 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 266138 от 19.10.2021 г., постановено по гр. д. № 7703/2019 г. на Софийски градски съд, ответникът Я. С. Б. е осъден да заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД на ищцата И. Ц. Н. сумата от 412, 39 лв., представляваща неотчетена продажна цена на лек автомобил „Мерцедес S 500 4Матик L 221 “ с рег. № *** по договор, сключен от него сам със себе си като неин пълномощник, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Недоволна от така постановеното решение частта, в която искът е отхвърлен до размер на сумата от 44 555 лв., е останала ищцата Н., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за недопустимост и неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Излага съображения, че съдът е дал неправилна правна квалификация на иска и така е разгледал непредявен иск. Сочи, че се е запознала с условията на процесната сделка едва с представянето на доказателства от ответника през време на процеса.

Счита, че ответникът като неин пълномощник не е действал в неин интерес, 1 като поради неизпълнение на задълженията си е причинил вреди на упълномощителя си, съставляващи разликата между действителната цена на автомобила и платената за него.

Решението е обжалвано и от ответника Б. с насрещна въззивна жалба в осъдителната му част, в която се поддържа, че неправилно съдът е приел за неоснователно възражението за прихващане на сумите от 164, 59 лв. – платен данък МПС за процесния автомобил, и 480 лв. – платен паркинг за четири месеца. Изложени са съображения, че според събраните по делото доказателства тези суми са заплатени с негови средства, но в нейна полза, поради което същите следвало да бъдат прихванати от продажната цена на автомобила.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищцата И.Н. е била собственик на лек автомобил „Мерцедес S 500 4 Матик L 221“, с рег. № ***, първоначална регистрация – 03.04.2007 г. На 12.06.2014 г. тя е упълномощила ответника Я. С. Б. да го управлява, да извършва всякакви правни и фактически действия, свързани с управлението и ползването му, както и всички разпоредителни действия с лекия автомобил, който предала на същата дата, включително да го продаде от нейно име и за нейна сметка при цена и условия, каквито намери за добре сам на себе си, но след 11.10.2014 г. С договор за покупко-продажба на МПС от 13.10.2014 г. ответникът, в качеството му на пълномощник на ищцата, е продал процесния лек автомобил на себе си за сумата от 1 000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че страните са били обвързани от консенсуален безвъзмезден договор за поръчка. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя си за изпълнението на поръчката, като според ал. 2 на същия чл.

284 ЗЗД той е длъжен и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на нея. Искът за предаване на полученото по поръчката е осъдителен, за реално изпълнение на договорно задължение, който правилно първоинстанционният съд е подвел под правната квалификация на чл. 284, ал.2 от ЗЗД връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД с оглед въведените с исковата молба твърдения за настъпили факти и обстоятелства и заявения въз основа на тях петитум. Обстоятелствата, на които ищцата Н. основава претенцията си са, че ответникът Б. в качеството му на неин пълномощник, не й е предал цената, за която е продал процесния лек автомобил. В исковата молба липсват твърдения и формулирано въз основа на тях искане за присъждане на вредите, произтекли от неправомерните действия на ответника в качеството му на довереник, които не са в интерес на последната. Дори да се е запознала с договора едва в хода на процеса, ищцата не е изменила основанието на иска си по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, нито е направила възражения срещу доклада, в който е посочена правната квалификация на иска и е разпределена доказателствената тежест между страните. Ето защо, правилно 2 първоинстанционният съд е приел, че не е сезиран с иск за присъждане на обезщетение от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. В допълнение към изложеното, в случая не е предявен и с иск за обезщетение вместо изпълнението по чл. 79, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, нито искове за недействителност на така сключената продажба – относителна, поради договаряне във вреда на представлявания по чл. 40 от ЗЗД, или абсолютна, поради противоречие с морала по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това, доводите на ищцата, свързани с наличието на неправомерно поведение от страна на ответника, изразяващо се в разпореждане с нейна вещ за цена, значително пониска от действителната й такава, не следва да бъдат обсъждани в това производство, чийто предмет е само иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение.

Въззивният съд намира за неоснователна и насрещната жалба на ответника Я.Б.. В отговора на исковата молба той е направил възражение за прихващане със сумата от общо 1 232, 20 лв. От тях, за платените от него, но от името и за сметка на ищцата суми от 75, 98 лв. и 511, 63 лв., представляващи вноски по застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“ на процесното превозно средство, възражението е основателно, тъй като видно от представените доказателства тези суми са заплатени на 09.09.2014 г., т.е. след дата на упълномощаването и преди датата на продажба на лекия автомобил, и липсват доказателства тези суми да са възстановени. Те са изразходени в полза на довереника. Относно сумата от 164, 59 лв. по делото липсват данни в подкрепа на твърдението на ответника, че я е заплатил като данък за МПС. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд и относно сумата от 480 лв., представляваща разходи за съхранение на МПС за период от 4 месеца на паркинг. От показанията на свидетеля М. действително се установява, че ответникът е държал автомобила на паркинг в Панчарево, за което заплащал наем, но тези показания не кореспондират на твърденията в отговора на исковата молба, че превозното средство е държано в гараж. От друга страна, решението автомобилът да бъде държан именно там и именно на цена, каквато се твърди, че е била платена, е взето по лично усмотрение на довереника, който е можел да се грижи за вещта и по друг, поподходящ начин. Довереникът има право на разноски за пазене на имуществото, което е получил във връзка с изпълнение на поръчката, но само дотолкова, доколкото изпълнява поръчката с грижа на добрия стопанин.

Завишените разходи по опазване на повереното имущество не отговарят на посочения критерий, поради което и тази сума също не подлежи на възстановяване.

При този изход на делото пред въззивния съд и с оглед неоснователността на подадените жалби, направените от страните разноски следва да бъдат понесени от тях така, както са направени.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 266138 от 19.10.2021 г., постановено по гр. д. № 7703/2019 г. на Софийски градски съд, в обжалваната част.

3

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба по реда и при условията на чл. 280 от ГПК в тридесет дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4