Решение № 39 от 09.02.2025, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пещера, 09.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20245240100854 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. Р. К., с която са предявени при условията на субективно кумулативно съединяване искове за признаване на установено по отношение на Община Пещера и „Фейс Консулт“ ЕООД, че ищецът е собственик, на основание давностно владение, за период от началото на 01.06.1996г. до 10.03.2022г., на поземлен имот с настоящ идентификатор *** по КККР на с. Капитан Димитриево.

Ищецът твърди, че повече от 40 години явно необезпокоявано и непрекъснато владее с намерение за своене имота с идентификатор *** по КККР на с. Капитан Димитриево, като го е заградил с дига от пръст и засадил с около 30 овощни дървета, някои от които - вече на възраст над 40 години.

Поддържа се, че след като с изненада разбрал от свои познати, че Община Пещера е продала същия имот на публичен търг, ищецът установил, че имотът не попада сред тези, възстановени и признати за собствени на наследодателите му и той самият не притежава документ за собственост на имота, а за последния е издаден Акт за частна общинска собственост № 1146/18.03.2024г. При съображения, че за него придобивната давност по отношение на имота е започнала да тече от 01.06.1996г., когато в ЗС за пръв път е направено разграничението, че давност не тече само по отношение на публичните държавни и общински имоти, и позовавайки се на решение (№ 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г.) на Конституционния съд, с което е бил отменен наложеният от 31.05.2006г. с (§ 1 на 1

ЗД на ЗС) мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти – ищецът твърди, че е придобил поземления имот по давност - на 10.03.2022г.

Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на всеки от ответниците – Община Пещера и „Фейс Консулт“ ЕООД, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Капитан Димитриево. Претендират се и деловодни разноски.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Община Пещера счита претенцията за неоснователна. Оспорва се да е изтекъл законовият срок за придобиване на имота по давност от ищеца. Оспорва се и собственическото владение на ищеца, с доводи, че субективната заблуда на последния - че е притежавал титул за собственост, не го освобождава от необходимостта да е манифестирал изрично пред общината твърдяното си намерение за своене – било чрез уведомяването й за ограничаване достъпа до имота, било чрез декларирането му пред нея като собствен и заплащането на данъци и такси за него, каквито действия не са предприемани. В същата връзка се сочи и че ползването и облагородяването на имота посредством засаждане на дървета не е достатъчно за придобиването му по давност. Оспорват се твърденията на ищеца – именно той да е оградил имота с дига от пръст, като се поддържа, че такава дига на мястото се е образувала в резултат на извършвани през годините изкопни мероприятия на общината по изграждане на път в близост. Твърди се още, че процесният имот е бил актуван като общински още през 1999г. с Акт за общинска собственост № 27 от 14.01.1999г., като в последствие, поради влизането в сила на кадастрална карта за района, е бил преактуван с Акт за общинска собственост № 1146/18.03.2024г. Поддържа се, че преди да бъде актуван имотът е представлявал земеделска земя и никога не е заявяван за възстановявне по реда на ЗСПЗЗ, а е станал общинска собственост на осн. чл. 19 от същия закон. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.

С подадения от другия ответник - „Фейс Консулт“ ЕООД, отговор на исковата молба почти дословно се повтаря изложеното от Община Пещера и се претендират разноски при отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Правната квалификация на предявените искове е по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства ( Акт № 27/14.01.1999г. на Община Пещера - за частна общинска собственост, Акт № 1146/18.03.2024г. на Община Пещера - за частна общинска собственост, Решение № 98, взето на заседание, проведено на 30.05.2024г. на Общински съвет-Пещера, Заповед № 514/24.06.2024г. на Кмет на Община Пещера, Заповед № 661/23.04.2024г. на кмета на Община Пещера, Договор от 09.08.2024г. за продажба по реда на ЗОС на имот частна общинска собственост) се установява, че поземления имот с настоящ идентификатор *** по КККР на с.Капитан Димитриево е бил актуван като частна общинска собственост, след което продаден на 09.08.2024г. от Община Пещера на ответника по делото „Фейс Консулт“ ЕООД, което е обусловило и правният интерес на ищеца от водене на делото срещу двамата ответници.

От показанията на свидетелите по делото се установява, че спорният имот фактически представлява земна площ, засадена с над 20 броя овощни дръвчета, повечето от които според свидетеля Р. И. са били засадени от бащата или дядото на ищеца, а от неговите показания, тези на другите двама разпитани свидетели – С. В. и П. К. става ясно още, че в последствие всички те са виждали само ищецът В. К. да стопанисва и обработва имота, като го коси периодично, подменя дървета, и макар имотът реално да не е ограден – не са виждали други хора да влизат там.

Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.

Следователно при наличието на спор съдът следва да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. (така - Решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о.)

Показанията на разпитаните по делото свидетели сочат на извод, че 3 процесният имот е бил завладян още от засадилия над 20-те плодови дръвчета наследодател на ищеца, като съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗС, а и т.3 на мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС - Имуществото на наследодателя (баща на ищеца) е преминало към наследника му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния.

Следователно владението е продължено по право в лицето на общия правоприемник.

Владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това; да не е установена по скрит начин, тайно от предишния владелец. В същия смисъл и в пракриката на ВКС – напр. Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 481/2017 г., I г.о., по въпроса: Необходимо ли е да се обективира намерението за своене на една вещ пред нейния собственик, за да може владелецът да се позове на ефекта на придобивната давност, се приема, че за да настъпи ефектът на придобивната давност владението върху имота следва да бъде явно, владелецът следва да извършва такива фактически действия, които да изразяват намерението му за своене и да могат да станат достояние на собственика.

Противно на възраженията на ответниците - когато имотът е изцяло чужд, не е нужно лицето, което е установило фактическа власт върху имота, без да има основание затова, да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок (Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ІІ г.о. ).

Не трябва да се смесва скритостта на владението с незнанието на лицето, което е било лишено от него и да се приема скритост всеки път, когато първия владелец не е знаел, че е бил лишен от владението си. Скритостта в смисъла на закона е противното на явността. Явно владение имаме, когато то се упражнява по начин, че всеки, който има интерес да знае за него, всякога може да се научи.

Скрито владение, или владение, придобито по скрит начин, ще има, когато владелецът, почвайки да владее, се крие от другите, като по този начин попречва да узнаят заинтересованите за придобитото от него владение.

В процесния случай засаждането на имота с овощни дръвчета и обработването му чрез поддържането и отглеждането им в него – открито пред всички, несъмнено има характера на явно завладяване и владеене. Видно от 4 показанията на всички свидетели по делото, включително доведения от ответник П. К., те всички са виждали именно В. К. в имота, да го „стопанисва…, коси…, реже и поддържа дръвчетата…, да ги подменя периодично, …да го обработва“. Като същевременно продължаването от негова страна на установеното от баща му владение е било и необезпокоявано, като пак от ангажираните гласни доказателства се установява, че въпреки че имотът не е реално ограден (от показанията на С. В.) – в него „не влизат други хора, защото е въпрос на съзнание“, а В. К. ясно заявява – „ Виждал съм В. К. да обработва имота 477, само той… Аз съм виждал, че В. К. го обработва, не съм виждал други хора да влизат там“.

Както е посочено в Решение № 6/22.01.2010 г. по гр.д. № 2760/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. - след като е доказано, че фактическата власт е установена към определен начален момент, за да се приеме, че владението е постоянно, т.е. израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е владелецът във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт. Без правно значение е дали същият се е възползвал от тази възможност, щом спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му. Дори владелчески действия да са осъществявани през продължителен период от време, то по силата на презумпцията на чл.83 ЗС следва, че владението е продължило през целия период. Самите действия, чрез които се изразява волята за владение на вещта, зависят от нейното предназначение, начин на ползване и състояние.

В идентичен смисъл и в Решение по гр.д. № 503/2.05.2012 г. по гр.д. № 873/2011 г., I г.о. по въпроса - необходимо ли е, за да е налице владение по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработена /облагородена/ и във всеки момент владелецът да извършва действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота, е посочено, че - за съдържанието на владелческите действия, като елемент от придобивната давност следва да се приеме, че те трябва да съдържат всички признаци на владението – фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване.

Спорният имот на практика е представлявал поляна в края на селото, срещу 5 къщата на ищеца, превърната и ползвана от него и баща му като овощна градина, в която те явно и необезпокоявано от трети лица са засадили и периодично поддържали значителен брой плодни дръвчета. Описаното е категоричен израз на воля да се държи и запази вещта и в този смисъл – намерението на ищеца да владее имотът като собствен е несъмнено.