Определение № 11149 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11149 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110105811 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК 131134023 срещу А. М. П., ЕГН **********, с която Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК 131134023 е предявило срещу А. М. П., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 227,69 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4054099276/18.01.2024 г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД, в качеството на кредитор и А. М. П., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 24,87 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.07.2024 г. до 25.01.2025 г.; 3/ сумата от 78,04 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2025 г. до 05.06.2025 г., за които суми на 30.06.2025 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 35688/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответницата в производството.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложи за послужване ч.гр.д. № 35688/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Искането на ищеца за допускане изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производството, със задачи, формулирани в исковата 1 молба, следва да бъде уважено, доколкото е допустимо, относимо е към предмета на спора, с чието разглеждане съдът е сезиран в настоящото производство и посредством него се цели установяване на факти и обстоятелства, който са от значение за правилното решаване на спора.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.04.2026 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 211265/17.06.2025 г. Ти Би Ай Банк ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. М. П., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 227,69 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4054099276/18.01.2024 г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД, в качеството на кредитор и А. М. П., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 24,87 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.07.2024 г. до 25.01.2025 г.; 3/ сумата от 78,04 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2025 г. до 05.06.2025 г.. На 30.06.2025 г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК в полза на Ти Би Ай Банк ЕАД. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 04.02.2026 г. заявителят Ти Би Ай Банк ЕАД е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 04.03.2026 г.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 4054099276/18.01.2024 г., сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, последното дружество е предоставило на А. М. П., ЕГН ********** кредит в размер на 366,51 лева. Поддържа, че заемателят е поел задължението да изплати кредита на погасителни вноски, указани по брой и размер в договора. Сочи, че лихвеният процент е бил фиксиран за срока на договора и е посочен в него, а именно 31,91 %. Твърди, че заемателят се е задължил да върне кредита на 2 месечни погасителни вноски. Поддържа, че годишният процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 35,61 %. Твърди, че ответникът не е заплатил изцяло задълженията си по сключения договор за потребителски кредит, като е изпаднал и в забава по отношение изпълнението задължението си за заплащане на месечни погасителни вноски.

Предвид гореизложеното се моли за постановяване на решение, с което 2 да бъде признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. М. П., ЕГН ********** дължи в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 227,69 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4054099276/18.01.2024 г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД, в качеството на кредитор и А. М. П., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 24,87 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.07.2024 г. до 25.01.2025 г.; 3/ сумата от 78,04 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2025 г. до 05.06.2025 г., за които суми на 30.06.2025 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 35688/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответницата в производството, с който се оспорват предявените искове. Излагат се съображения за недействително на процесния.

Прави се възражение за недействителност на процесния договор за потребителски паричен кредит, поради наличието на неравноправни клаузи в същия и поради противоречието му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Оспорват се исковете за възнаградителна и мораторна лихва по подробно изложение в отговора на исковата молба съображения.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на 3 доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между Ти Би Ай Банк ЕАД и А. М. П., ЕГН ********** е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 4054099276/18.01.2024 г., сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД, в качеството на кредитор и А. М. П., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

ІІІ. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба.

ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство послужване ч.гр.д. № 35688/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 250 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

УКАЗВА на вещото лице да посочи, дали по процесния договор за паричен заем са извършвани плащания от страна на ответника Надя Божидарова Стаменова - Флорова, като в случай, че такива са извършвани да ги посочи, както и да посочи суми по какви задължения, произтичащи от договора са погасявани с тях; вещото лице да посочи и какъв би бил размера на ГПР по договора за потребителски кредит, ако в същия се включи и сумата, представляваща застрахователна премия по договора.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по С. Р. И., телефонен номер **********, с адрес: гр. София, ул. Полк. Стойно Бачийски № 61.

УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

4

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването 5 им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Разпечатката съдържа 53 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b60534ca-38c2-478e-beae-383b98897366