Решение № 260587 от 14.04.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260587,14.04.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Красен Вълев при секретаря Илияна

Гальова като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 496 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В.Л.П.,

ЕГН **********, с адрес: *** срещу Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани Агроинвест“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №34, вх.Б, ет.1, ап. 2, представлявана от Наско Станев Гюров, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите от 2944.04 лева /две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г., сумата от 595.79 лева /петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ договорна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на Решение №754/30.04.2013 г. по гр.д. №7841/2012 г. на Районен съд-Бургас, които суми са предмет на изп. дело №20178010400654 на ЧСИ Трифон Димитров, рег. №801 на КЧСИ.

Ищецът твърди, че сумите са били предмет на договор за кредит от 02.06.2009 г., изпълнителният лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело е от 03.06.2013 г., а е получено запорно съобщение от 14.01.2021 г. Твърди се, че са изминали повече от пет години и вземанията са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Сочи се, че с образуването на гр.д №7841/2012 г. на БРС е прекъсната давността, а с искане от 10.08.2017 г. е образувано изп. дело №654/2017 г. на ЧСИ Трифон Димитров.

Твърди се, че след постигнато н 04.08.2020 г. споразумение с ищеца е депозирана молба до ЧСИ за спиране на изпълнителното дело. Поддържа се, че давността е многократно прекъсвана и не е изтекла в полза на ищеца. Сочи се, че общия размер на дълга по изп. дело е 6743.07 лева.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

На 02.06.2009 г. между ответника- Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани Агроинвест“ и ищеца В.Л.П. е сключен договор за кредит №1104 /л.

4-6 от делото/, по силата на който кооперацията се задължила да предостави на заемателя сумата от 3000 лева, която следва да бъде върната в срок до 36 месеца. Заемателят също така се е задължил да плати възнаграждение в размер на основния лихвен процент за целия период на кредита, но не по – малко от 5% годишна лихва плюс твърда надбавка от 9%.

Не се спори, че е образувано гражданско дело № 7841 по описа за 2012г. на Районен съд-Бургас, по което е постановено решение, с което В.Л.П. е осъден да заплати на ”Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Агроинвест”:

-сумата от 2944.04 лева /две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща главница по договор за кредит № 1104/02.06.2009г., -сумата от 595.79 лева /петстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода от 02.06.2009г. до 26.09.2012г.,

-сумата от 1591.54 лева /хиляда петстотин деветдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ наказателна такса /неустойка/ за периода от 02.06.2009г. до 26.09.2012г., - законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 27.09.2012г. до окончателното изплащане,

-сумата от 436.42 лева /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Въз основа на влязлото в сила Решение №754/30.04.2013 г. по гражданско дело № 7841 по описа за 2012г. на Районен съд-Бургас на 03.06.2013 г. е издаден изпълнителен лист/л. 7 от делото/.

На 21.08.2017 г. е депозирано искане с вх. №3031 на ЧСИ Трифон Димитров /л 1 от изп.дело/ за образуване на изпълнително производство от ”Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Агроинвест” срещу В.Л.П., като с молбата на основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител всички правомощия, в т.ч. да определя начина на изпълнението.

Със Запорно съобщение изх.№4176/21.08.2017 г. /л. 11 от изп. дело/, отправено до „Райфайзенбанк България“ ЕАД и получено на 24.08.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в съответната банка до размера на сумата от 4870.95 лева.

Със Запорно съобщение изх.№4175/21.08.2017 г. /л. 12 от изп. дело/, отправено до ОДП Бургас-Пътна полиция и получено на 22.08.2017 г. е наложен запор върху собствен на ищеца лек автомобил с рег. № ТХ 4002 АА, марка „Датсун Блубъри“.

Със Запорно съобщение изх.№2120/26.03.2018 г. /л. 31 от изп. дело/, отправено до „Банка ДСК“ ЕАД е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в съответната банка до размера на сумата от 5053.13 лева.

С молба вх.

№577/30.01.2020 г./л.32 от изп. дело/ взискателят „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Агроинвест” е поискал от частния съдебен изпълнител да наложи запори върху банкови сметки трудови възнаграждения и пенсии, възбрана на имоти и опис и продажба на имуществото на длъжника В.Л.П..

Със Запорно съобщение изх.№703/04.02.2020 г. /л. 47 от изп. дело/, отправено до „Джеййлпи“ ЕООД, получено на 05.02.2020 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца.

Със Запорно съобщение изх.№705/04.02.2020 г. и Запорно съобщение изх.№706/04.02.2020 г. /л.

48-49 от изп. дело/, отправени до „Обединена Българска Банка“ АД и „Юробанк България“ АД, получени на 07.02.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в съответната банка до размера на сумата от 5711.84 лева.

С Постановление изх. №3819/04.08.2020 г. /л. 71 от изп. дело/ във връзка с молба с вх.

№2363/04.08.2021 г. /л.69 от изп. дело/ от ищеца, частният съдебен изпълнител е спрял изпълнението по изпълнителното дело.

С молба вх. № 175/13.01.2021 г./л. 77 от изп.д./ взискателят Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Агроинвест” е поискал от частния съдебен изпълнител да наложи запори върху банкови сметки трудови възнаграждения и пенсии, възбрана на имоти и опис и продажба на имуществото на длъжника В.Л.П. и с постановление изх.

№221/14.01.2021 г./л.94 от изп. дело/ съдебният изпълнител е възобновил изпълнението.

Със Запорно съобщение изх.№224/14.01.2021 г. /л. 96 от изп. дело/, отправено до „Джеййлпи“ ЕООД, получено на 15.01.2021 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищеца.

Със Запорно съобщение изх.№698/05.02.2021 г. /л. 111 от изп. дело/, отправено до ОДП Бургас-Пътна полиция, получено на 05.02.2021 г. е наложен запор върху собствени на ищеца леки автомобили : „Ауди 80“ с рег. №А1008АТ, „Форд Транзит“ с рег.

№А4586КА, „Пежо 406“ с рег. №А7396АМ.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В процесният случай ищецът се позова на изтекла погасителна давност.

Давността относно изискуемите вземания по договор за кредит №1104 от 02.06.2009 г е прекъсната с предявяване на иска и е била спряна/ не е текла на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/ докато е бил висящ съдебният процес относно вземането- гр.д. №7841/2012 г. на Районен съд-Бургас.

На 30.04.2013 г. е постановено неприсъствено решение, влязло в датата на постановяване в законна сила.

Според чл.

117, ал. 2 от ЗЗД във вр. ал. 1 при вземане установено със съдебно решение, започва да течена нова давност и срокът на новата давност е пет години.

Началната дата, от която започва да тече давността е 30.04.2013 г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно т. 10 от

Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В процесният случай давността е прекъсната на 22.08.2017 г. и на 24.08.2017 г. с получаване на запорните съобщения съответно от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ОДП Бургас-Пътна полиция.

На основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

"д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.Процесното изпълнително дело е образувано след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и то намира приложение.

Със Запорно съобщение изх.№2120/26.03.2018 г. /л. 31 от изп. дело/, отправено до „Банка ДСК“ ЕАД е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в съответната банка до размера на сумата от 5053.13 лева. Няма данни изпратеното запорно съобщение, отправено до „Банка ДСК“ ЕАД да е получено от банката, тъй като такова отбелязване липсва.

Върху запорното съобщение има полета „дата и час“ и „получател и длъжност“, но те не са попълнени. Няма приложено по изпълнителното дело и известие за доставяне, от което да е видно, че е получено запорното съобщение от банката.

Съобразно чл. 450, ал. 3 от ГПК запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507. Според настоящият съдебен състав изготвянето на запорно съобщение изх.№2120/26.03.2018 г. от съдебния изпълнител има действие по отношение на страните по изпълнителното дело и е годно изпълнително действие, прекъсващо давността, а връчването на запорното съобщение е от значение за действието му спрямо третите лица.

В случай, че се приеме, че запорът от 26.03.2018 г. не е годен да прекъсне давността, то в период т 2 години след 24.08.2017 г./последния валидно наложен запор/ не са извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца, включени в конкретни изпълнителни способи и няма данни по изпълнителното дело взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. В този случай изпълнителното дело би било прекратено по силата на закона и новата давност по отношение на процесните вземания би започнала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, в случая от 24.08.2017 г.