Определение № 462 от 25.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Варна, 25.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500355 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Р. Й. П. и Р.

Д. П., представлявани от адв. К. К. от АК-Варна, насочена против определение № 3137/17.06.26г. по гр. д. № 307/26г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, поради това, че нередовностите на исковата молба, посочени в определение № 1050/26.02.26г., не са били отстранени. Жалбоподателите не оспорват обстоятелството, че са били налице предпоставките за прекратяване на производството по иска за унищожаване на процесния договор, основан на твърдението за извършено заплашване. Признава се, че е налице пропуск за излагане на изисканите от съда допълнителни твърдения, който се обяснява с физическото отсъствие на делото от ВОС. Счита се обаче, че прекратяването на делото в останалата му част е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че в исковата молба са били наведени твърдения и са били отправени петитуми за унищожаемост на договора поради недееспособност на продавача Р. П. (която не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършените действия и да ги ръководи към датата на сключването на договора, поради наличието на съдова деменция с остро начало), както и за нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите (процесният имот е бил продаден на цена от 76 390 евро при пазарна оценка от около 260 000 евро), за които не са били давани указания и не са били коментирани от съда.

Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му от друг съдебен състав, тъй като с предприетите от докладчика процесуални действия се установява липсата на безпристрастност.

Предвид липсата на конституирана насрещна страна, препис от частната 1 жалба не е бил връчван на такава.

Частната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт (имайки предвид допълнителното изявление на жалбоподателката П. с молба с вх. № 24483/27.07.26г. по описа на ВОС).

Поради това съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество е и частично основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 307/26г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на Р. Й. П. и Р. Д. П., представлявани от адв. К. К. против В. Т. Т., в която са навели следните твърдения: че ищците са майки и син и живеят в жилището, посочено в адресната част на молбата, което те са придобили чрез наследяване след смъртта на съпруга на ищцата и баща на ищеца – Добри Иванов П., настъпила на 27.07.25г.; че ищцата е възрастна жена с лабилна психика, с видими симптоми на деменция и склероза, а ищецът – с поставена чрез ЕР на ТЕЛК диагноза „биполярно афективно разстройство“, с 90 % неработоспособност и с чужда помощ, който не е в състояние да се обслужва сам, макар и да не е поставен под запрещение; след смъртта на съпруга си ищцата се запознала с Д.Д.П. от с. Житница, който, възползвайки се от нейното здравословно състояние, започнал да я заплашва с пистолет, да й обещава, че ще де ожени за нея, твърдял, че имал големи връзки по високите етажи на властта и по този начин чрез заплаха и измама убедил нея и сина й да продадат жилището си, като за целта синът предварително упълномощил майка си с нотариално заверено пълномощно от 10.10.25г.; през м. 12.25г. П. против волята на П. я отвлякъл в дома си в с. Житница и незаконно я задържал там; на 23.12.25г. П. лично за себе си и като пълномощник на сина си е подписала оформения с НА № 200/25г. на нотариус Д. Върлева договор за продажба на жилището с купувача Т., когото не е познавала до този момент, при цена от 76 695 евро, равна на данъчната оценка, при условие, че пазарната цена на апартамента към посочения момент е била в размер на 260 000 евро; при подписване на нотариалния акт П. не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи поради въвеждането й в заблуждение от П., който е договорил цената с Т. в ущърб на продавачите. Поради всичко гореизложено се поддържало, че нотариалният акт (правилно възприето от първоинстанционния съд, че се отнася до договора, оформен с този нотариален акт) е недействителен, тъй като е бил сключен от недееспособно лице, при наличието на измама и заплашване, както и поради накърняване на добрите нрави и липсата на съгласие, поради което се претендирало да се постанови решение за прогласяване на нищожността на договора.

С определение от 12.02.26г. съдът е оставил без движение производството по делото, давайки следните указания на ищците за отстраняване на нередовностите на исковата молба: да изложат фактически твърдения в какво се изразяват действията на ответника относно основанията за унищожаемост – измама и заплаха; кое лице е било недееспособно при 2 сключването на договора и защо; в какво се изразяват измамните действия и осъществяваната принуда от ответника към ищцата като страна по договора; в какво се изразява основанието за нищожност на договора „поради накърняване на добрите нрави“ /кои морални норми са нарушени/ и в какво се изразява липсата на съгласие.

В указания срок ищците чрез адв. К. с молба от 19.02.26г. са посочили, че: измамата и заплашването им не е извършено от ответника, а от третото лице Димо П., който чрез въвеждането в заблуждение, измама и заплашване е принудил против волята им ищеца П. да упълномощи майка си, а последната да продаде имота им; твърдението за недееспособност се отнася до ищеца П., който при упълномощаването на майка си не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, поради здравословното си състояние с поставена медицинска диагноза на заболяването; накърняването на добрите нрави при сключването на договора се изразява в това, че въпреки, че ответникът осъзнавал, че купува имота на цена от 4 пъти по-ниска от пазарната, е сключил договора, което обстоятелство накърнява добрите нрави; липсата на съгласие от страна на П. се изразява в това, че тя никога не е договаряла с ответника и за пръв път го е видяла при подписване на нотариалния акт при нотариуса.

С определение № 915/19.02.26г. съдът е оставил без движение „за последно“ производството по делото, указвайки на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба, което не е сторено с горната уточняваща молба, а именно: да посочат в какво се изразяват измамните действия или осъществяваната против тях принуда от третото лице при извършване на упълномощаването и при сключването на договора; да посочат твърдения относно липсата на съгласие, тъй като твърденията за заплаха и измама са основания за унищожаемост на договора.

С молба от 25.02.26г. ищците чрез адв. К. са посочили, че: измамните действия и въвеждането в заблуждение от третото лице П. се изразяват в предприетите от него действия за обещания за женитба с П., за наличието на връзки с прокурори и нотариуси и организирането на телефонни обаждания от жена, която се представяла за прокурор или нотариус и поддържала заблудата у тях; заплахата се изразявала в това, че П. е носил в себе си пистолет и демонстративно го е показвал на ищците, заплашвайки ги, че ако не правят каквото им каже, може да го използва, което е възбудило основателен страх, под въздействието на който те не се противопоставяли на неговите искания; П. е обсебил документите за собственост на ищците и техните лични и банкови карти и е отнемал изтеглените с негово съдействие пари от П. от банката; транспортирал П. с автомобила си до нотариуси, до общината; П. поради увреждането си не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи при подписването на пълномощното; липсата на съгласие при сключването на договора се изразявало в това, че П. не е съзнавала какво подписва, тъй като е била под въздействието на страх, измама, заплаха и принуда и изпълнявала, това, което й каже П.. Към молбата е била представена 3 данъчна оценка за процесния имот, издадена на 20.02.26г., в която е посочено, че Р. П. притежава 1/1 ид. ч. от същия и оценката за собственика и за целия имот е 76 372.80 евро, съответно 149 372.21 лева.

С определение № 1050/26.02.26г. съдът е прекратил частично производството на осн. чл. 129 ГПК по отношение на исковете за унищожаване на договора като сключен при измама и за нищожност на договора като сключен при липсата на съгласие. Отново е оставил без движение производството по делото в останалата му част, указвайки на ищците да изправят нередовностите на исковата молба като: изложат фактически твърдения дали демонстративното показване на пистолета пред ищците и заплахата, че ако не правят каквото им каже, може да го използва, е свързано със сключването на договора, който се иска да бъде унищожен и по какъв начин; да представят данъчна оценка на имота, с която да удостоверят цената на иска в евро; да представят актуална схема на имота от СГКК-Варна.

Ищците са предупредени, че ако в дадения 1-седмичен срок не изправят нередовностите на исковата молба, производството ще бъде прекратено.

Срещу посоченото определение в прекратителната му част е била депозирана частна жалба от П.и, която е приета за неоснователна с определение № 171/19.03.26г. по в. ч. гр. д. № 120/26г. на ВАпС, а последното не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 3066/09.06.26г. по ч. гр. д. № 1675/26г. на ВКС, ІV г.о.

С молба от 30.03.26г. (след изтичане на дадения срок с определението от 26.02.26г., което е станало на 12.03.26г.) адв. К. е отправил искане да му се издаде съдебно удостоверение за снабдяване с актуална схема на имота от СГКК-Варна. С процесното определение от 17.06.26г. съдът е приел, че поради неизпълнение на указанията, дадени с определението от 26.02.26г. нередовностите на исковата молба не са били отстранени и е приложил правната последица на нормата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Горното подробно изложение на закрепените чрез приложените документи факти по делото налага извода, че прекратяването на исковото производство по предявените искове за унищожаване на договора поради сключването му от продавачката при невъзможност да разбира или да ръководи действията си поради своето здравословно състояние и за прогласяването му за нищожен поради накърнение на добрите нрави (предвид значителна нееквивалентност на насрещните престации), е незаконосъобразно.

С исковата и уточняващите молби са наведени твърдения по фактите относно наличието на посочените основания, както и са отправени петитуми за установяване на съответния вид недействителност на процесния договор, които обосновават извода за допустимост на така предявените искове.

Отделно от това с исковата молба е била представена издадената, вероятно във връзка с процесната сделка, схема на имота от 12.12.25г. (л. 7 от делото), за която няма данни да не е актуална, предвид липсата на твърдения по делото 4 за изменение на КККР за имота. Ищците са представили и актуална данъчна оценка за процесния имот, посочена в евро и в лева (л. 32 от делото), чрез която може да се определи цената на исковете.

Твърденията на ищците, свързани с действията на трето за договора чрез демонстративното показване на пистолет пред ищците и заплахата, че ако не правят каквото им каже, може да го използва, не са били конкретизирани дали са възбудили основателен страх у тях и за какво са се страхували, както и дали под въздействието на този страх са били принудени да сключат именно процесния договор. Дадените от съда с определението от 26.02.26г. указания за отстраняване нередовностите на този иск за унищожаване на договора като сключен поради заплашване, не са били изпълнени (това се признава и от самите жалбоподатели в настоящата частна жалба) и законосъобразно съдът е приложил последицата на чл. 129, ал. 3 ГПК.