Решение № 585 от 11.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Варна, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100500481 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е поради обжалване на Решение № 2065/06.01.2022 г., постановено по гр.д. № 8756/2021 г., по описа на ВРС, поправено с Решение № 137/19.01.2022 г., гр.д. № 8756/2021 г. по описа на ВРС, с което Н. СП. СП., с ЕГН ********** е осъден да заплати на ИВ. Д. Р. с ЕГН ********** сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018 г. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, кръвоизлив по конюнктива на лява очна ябълка, левостранен травматичен конюнктивит, ведно със законната лихва, считано от увреждането – 21.02.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1500 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и ОСЪЖДА ИВ. Д. Р. с ЕГН ********** да заплати на Н. СП. СП., с ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018 г. лека телесна повреда, изразяваща се в увреждане на тялото и дъгата на дясна скулова кост с надлежен оток на меките тъкани на дясна скула и буза, ожулване в областта на основата на носа, кръвонасядане по долен клепач на дясното око, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1000 лв. до пълния размер от 3000 лв., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, със следните въззивни жалби:

1

1.) Въззивна жалба вх. № 246/05.01.2022 г., уточнена с молба с вх. № 2922/18.01.2022 г., с която ИВ. Д. Р., чрез адв. Х.Г. обжалва решението на ВРС в частта, с която е присъдена сума по насрещния иск, с която претенцията по него е частично уважена - за сумата от 1000 лв., както и в частта, с която е отхвърлена исковата му молба – за горницата над 1500 лв. до търсената сума от 3000 лв.

Въззивникът навежда твърдения за неправилност и необоснованост на решението, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че със събраните пред първа инстанция доказателства се установява безспорно сериозно увредено емоционално 1 състояние в причинна връзка с нападението, изразено в болки и страдания, притеснения относно рефлектиране на деянието върху детето му, ниска способност да се справя в подобни ситуации емоционално, склонност да се затваря в себе си, дистанциране от другите, включително загуба на работоспособност. Твърди, че болките и страданията му са продължили за по – дълъг период от 2 седмици, което се установява с изготвената към момента на увреждането съдебно – психиатрична експертиза. Сочи, че съда в нарушение на процесуалните правила е ограничил правото му на защита по ответния иск, посредством противоречиви действия, изразени в първоначално приемане и приобщаване на материали по прокурорска преписка №2672/18 г. на ВРП и тези по АНД № 5382/19 ВРС, а впоследствие отхвърлени от него поради принципа на чл. 11 от ГПК. От друга страна част от свидетелските показания на въззивника от тези преписки са кредитирани от първоинстанционния съд, за да установят неизгоден за същия факт. Заключенията на вещите лица, които не му е ясно дали са приети или не от съда, показанията на свидетелите, близки до С., както и медицинската документация са противоречиви, неясни и не са годни да установят уврежданията, с които се обосновава насрещния иск, както и не са събрани доказателства, че възстановяването на ищеца е продължило 1 месец.

Моли съда да отмени решението като неправилно и вместо него да уважи исковата му претенция в цялост, в размер на 3000 лв. и отхвърли като неоснователен насрещния иск.

В писмен отговор въззиваемата страна Н. СП. СП., чрез адв. П. М., оспорва с подробни доводи основателността на въззивната жалба. Твърди, че правилно е отречено от съда увреждане, изразяващо се в оставане без работа, както и преживени притеснения за възприятията и реакцията на детето на ищеца, тъй като такива оплаквания за обезвреда не са релевирани в исковата молба, неработоспособността има имуществен характер. В допълнение излага, че свидетелските показания са негодни доказателствени средства за установяването на тези обстоятелства, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1во от ГПК.

Относно съдебно-психиатричната експертиза счита, че законно, основателно и обосновано ВРС кредитира част от нея, както и, че не е налице нарушение на принципа на непосредственост. Навежда извод, че от проведената комплексна СППЕ се установява липсата на физиологичен ефект, безспорни са вредите на С., нанесени му от Р., които са доказани, включително по отношение на периода. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв и оспорва евентуално отправена молба от другата страна за осъждане на С. да заплати хонорар, поради прекомерност, което да бъде редуцирано до минималния законов размер.

2. Въззивна жалба вх. № 5799/28.01.2022 г., уточнена с молба вх. № 7662 от 04.02.2022 г., с която Н. СП. СП., чрез адв. П. М. оспорва решението в частта, в която в полза на И.Р. е присъдено обезщетение по първоначалния иск над сумата от 300 лв. до 1500 лв., както и в отхвърлителната му част по отношение на насрещния иск. Жалбата се основава на становището, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

По отношение предявения срещу него иск, изразява становище, че с оглед приложимостта на чл. 52 от ЗЗД, съда има правомощието самостоятелно да оценява и анализира доказателствата, събрани в наказателното съдопроизводство, без значение 2 разпоредбата на чл. 300 от ГПК. В този смисъл правилен и обоснован се явява извода на ВРС, че уврежданията на ищеца са кратковременен физически дисконфорт. Навежда доводи, че И.Р. не е преживял никакви емоционални травми, тъй като работил като охрана, изразил е в съдебно заседание и в показания, че е търсил саморазправа. Твърди, че в подкрепа на тази личностна характеристика е СППЕ. Заключва, че морални вреди не са налице или са минимални, поради което, в случай, че такива са налице, то за тях е обосновано обезщетение в размер на 300 лв.

Що се отнася до насрещния иск счита, че изводите на съда противоречат на доказателствения материал по делото. Навежда доводи за неправилно и необосновано възприемане на действителната фактическа обстановка на нанесените му вреди, конкретно за степента, характера и броя им. Сочи, че физическото посегателство над него от ответника по насрещния иск е било съществено, което се доказва от медицинската намеса. Твърди, че ВРС не е ползвал еднакъв критерии при определяне стойността на обезвредите в полза на единия и другия ищец, при което С. е ощетен. Аргументира се с нарушение на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Допълва, че в нарушение на закона съда е извършил проверка за съпричиняване, тъй като не е внесено в предмета на доказване по делото – не е релевирано от насрещната страна, нито е докладвано от съда. В условията на евентуално твърди, в защита, че не е съпричинил вредите или не в обема, възприет от ВРС. Категоричен е, че това са две отделни деяния, с времева разлика, няма физиологичен ефект. Моли да се отмени решението в частта, с която в полза на И.Р. е присъдено обезщетение по първоначалния иск над сумата от 300 лв. до 1500 лв., както и в отхвърлителната му част по отношение на насрещния иск, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковите претенции на И.Р. за сумата над 300 лв. и да се уважи в цялост неговия иск.

Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв и оспорва евентуално отправена молба от другата страна за осъждане на С. да заплати хонорар, поради прекомерност, което да бъде редуцирано до минималния законов размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна - ИВ. Д. Р. депозира отговор, в който оспорва жалбата, с подробни доводи за нейната неоснователност.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на И.Р. адв. Г. моли за отмяна на решението в обжалваните от него части, като Н.С. бъде осъден да му заплати сумата от 3000 лева, а насрещната му искова претенция бъде отхвърлена. Оспорва твърденията на последния, че поради малкия си ръст не може да извърши процесното деяние.

Насрещната страна, представлявана от адв. М., поддържа изложеното в подадените от него въззивна жалба и отговор, като моли за постановява на решение в посочения в тях смисъл. Твърди, че с оглед ниския си ръст не е могъл да осъществи вменената му физическа агресия.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на предявен от ИВ. Д. Р. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Н. СП.

СП. да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на физически и душевни болки и страдания, търпяни в резултат на причинена на 21.02.2018г. лека телесна повреда- изразяваща се в оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, кръвоизлив по конюнктива на лява очна ябълка, левостранен травматичен конюнктивит, ведно със законната лихва считано от увреждането 21.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

3

Позовавайки се на влязло в сила решение по АНД № 5382/2019г. на ВРС, ищецът твърди, че ответникът е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. като му е наложено адм. наказание глоба в размер на 1000 лева, за това че на 21.08.2018г. в гр. Варна му е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди, престъпление по чл.

131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 НК. Твърди, че в резултат на причинените увреждания на здравето му продължително време е изпитвал силни болки, налагало му се е да приема обезболяващи, а понякога и сънотворни. Наред с физическата болка, от активните действия на ответника по време на инцидента твърди да е преживял страх, безсилие, безпомощност.

Дълго време се е чувствал депресиран, неуверен, подтиснат, лишен от възможност да води обичайния си социален живот. Отправя искане към съда за уважаване на исковата претенцията с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. СП. СП., с който искът се оспорва като неоснователен, евентуално основателен до размер от сумата от 300 лева.

Ответникът възразява срещу твърденията на ищеца, че е претърпял сочените неимуществени вреди. Оспорва последният да се е почувствал безсилен, безпомощен и неуверен, като твърди, че от изявленията му пред органите на досъдебното и съдебното производство се установява, че всъщност той го е настигнал и му е нанесъл множество удари и ритници в главата, докато е лежал в безпомощно състояние на земята. Твърдените чувства на страх, депресия и лабилност счита, че е житейски нелогично да са изпитвани от ищеца, предвид че същият работи като охрана в дискотека, а ответникът визуално е описан с физика на дете. В потвърждение на това се сочат изявленията на последния в съдебно заседание от 20.02.2020г. пред наказателния съд. Ответникът сочи още, че характерът на увреждането изключва продължителност на търпяна физическа болка и необходимост от прием на обезболяващи и сънотворни. Ударът е бил лек, вкл. с оглед неудобната позиция.