Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.04.2023, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
10096/2023
Подписан
26.04.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 209 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 221, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 355, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 6, ал. 8 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 103 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№102 гр.

Велико Търново, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН

КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от

Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 096/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на СИРИУС ПБ ООД чрез *** Д. против Решение № 38/20.1.2023г. по НАХД 1195/22г. на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП№ 515953-F542273 от 5.06.2022г. издадено от Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. и на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева. В частта, с която е отменено наказанието над 500 лева, решението като необжалвано е влязло в сила.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, които се субсумират под състава за касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.,. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът допълнително излага доводи за необоснованост на решението, тъй като ВТРС не е съобразил факта, че същият е изпълнил задълженията си по горепосочената норма, като е подал в срок както Декларация обр. 1 ,така и об. 6, но тъй като са били налице пропуски и несъответствия, след покана от ТД на НАП е подал нова декларация, който въпрос се урежда от нормите на глава 13 от ДОПК. Освен това съдът не е съобразил, че цялата процедура по отношение на приетата декларация е била опорочена, тъй като липсва покана до осигурителя по чл. 103, ал.1 от горепосочената Наредба, което е нарушение на чл. 6а, ал. 4 от същата и чл. 9, ал. 4 от Наредба Н-19/17.12.2019г.Допуснато е съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на касатора, тъй като в АУАН и НП е посочена отм. Наредба Н-8/29.12.2005г., а не действащата такава от 1.1.2020г. В този смисъл не може да се приеме, че е приложим чл. 3, ал.1 от ЗАНН, тъй като поне едно от нарушенията е в периода на действие на новата Наредба. От съда се иска да отмени обжалваното решение като постанови друго по съществото на спора, като отмени НП.

В открито съдебно заседание, редовно призован не се представлява от *** Д., който поддържа така подадената жалба с основното оплакване за липса на състав на нарушение.

Ответникът по жалбата –Директор на

ТД на НАП В. Търново , редовно призован не се явява , не се представлява. От процесуалния представител на същия юриск.Донев е депозирано подробно писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за основателност на жалбата. ВТРС е постановил неправилно решение, тъй като не е съобразил направените възражения и представените писмени доказателства, че декл. Обр.1 и обр. 6 са били подадени в срок, но в последствие са били направени корекции, за които Наредбата не предвижда специален ред и срок. Предлага решението да бъде отменено и постановено друго, с което НП бъде отменено.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е

Решение № 38/20.1.2023г. по НАХД 1195/22г. на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП№ 515953-F542273 от 5.06.2022г. издадено от Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. и на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева. В частта, с която е отменено наказанието над 500 лева, решението като необжалвано е влязло в сила.

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на 13.3.2020г. е било констатирано в ТД на НАП В. Търново от компетентните органи, че касаторът не е изпълнил задължението си, в качеството на осигурител да подаде Деклр. Обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ „ за периода 1.1.2019г.-30.11.2019г.в законоустановения срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В случая не е спорно, че същата е била подадена на 6.03.2020г., след което е изпратена покана до лицето с вх. № 4809/13.3.2020г.за съставяне и връчване на АУАН. Последният бил съставен в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на 23.3.2020г.връчен на Управител на дружеството на 8.4.2020г., като в срок не са постъпили писмени възражения. Въз основа на АУАН е издадено и процесното пред ВТРС НП, с което за неизпълнение на визираното задължение по чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. и на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 700 лева.

НП е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред ВТРС , който е постановил процесното решение, с което е изменил наложената „Имуществена санкция“ от 700 лева на минимума от 500 лева, като в отменителната част Решението на ВТРС е влязло в законна сила.

В хода на съдебното производство съдът е приобщил писмените доказателства от административната преписка, изслушал е свидетелите- актосъставител, и свидетел на АУАН, както и представените от касатора писмени такива за подадена в срок Деклр. Обр. 1 .

При така установените факти, съдът е направил извод по същество за неоснователност на въззивната жалба срещу НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед.

ВТРС е намерил , че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на касатора и да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът е изложил подробни мотиви досежно спазването на чл. 42 и 57 от ЗАНН, досежно реквизитите на АУАН и НП.

Съдът е намерил, че нарушението е доказано с оглед представените по делото писмени доказателства, от които безспорно се установява, че в качеството си на осигурител касаторът не е подал в конкретния случай до 27.12.2019 г.

Декл. Обр. 6 за дължимите осигурителни вноски и данъци по ЗДДФЛ за м. ноември 2019г. ВТРС е намерил, че АНО правилно е квалифицирал извършеното нарушение като такова чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.в приложимата редакция във вр. с чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, както и правилно е посочил санкционната норма – тази по чл. 355, ал.1 от КСО.

Доколкото се касае за реализиране на административно- наказателна отговорност за ЮЛ на основание чл. 83 от ЗАНН не е необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на търговеца. ВТРС е изложил и подробни мотиви защо не следва да се прилага института за маловажността по чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение, типично по своя вид, при което санкционираното бездействие е за повече от два месеца. Въпреки това с оглед нормата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН съдът е намерил, че АНО е извършил нарушение, доколкото не е мотивирал размера на наложеното наказание, който не е минимален. ВТРС е изменил НП, като е взел предвид липсата на данни за друго нарушение на данъчното законодателство, характера на нарушението, както и че за постигане целения ефект съгласно чл. 12 от ЗАНН е достатъчно наказание в размер на минимума.

Постановеното от Районен съд –

Велико Търново решение е правилно.

На първо място в касационната жалба се развиват доводи за необоснованост на постановеното от ВТРС Решение, което е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН възивните решения подлежат на касационен контрол пред Административен съд само на касационните основания , предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК а именно

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

Сред тези основания не е налице необоснованост на решението, както е предвидено в нормата на чл. 209 от АПК, поради което това оплакване не следва да бъде разглеждано.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, като изпълнил служебните си задължения по чл. 103 от НПК. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Следва да се отбележи, че макар да е направено оплакване за нарушение на процесуалните правила от страна на ВТРС не са конкретизирани в какво точно те се изразяват, а настоящата инстанция след извършена служебна проверка намира, че такива въобще не са допуснати. Вярно е установена от съда фактическата обстановка като са събрани служебно всички относими доказателства, които са ценени в тяхната съвкупност и поотделно. Настоящата инстанция не споделя довода на касатора, че ВТРС не е изяснил фактическата обстановка по спора. От събраните доказателства, най вече покана от 30.3.2020г. от Красимира Късева ст.

Инспектор в ТД на НА, надлежно връчена на касатора, както и съответния запис от информационната система на ТД на НАП се установява, че касаторът не подал Деклр. Обр. 6 касаещ периода м.1-30.11.2019г. Твърденията на касатора, че Декл.

Обр. 6 е подадена в законоустановия срок, а след поканата е била подадена само коригираща такава не намират опора в доказателствения материал по делото. От тук следва и извода, че не е налице нарушение на чл. 6а, ал. 4 от Наредбата, чл.103, ал.1 от същата ,доколкото тези текстове касаят подаване на коригиращи декларации, какъвто определено не е настоящия казус.

Съдът изцяло споделя мотивите на ВТРС за липсата на съществени процесуални нарушения, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. Второ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН препраща към тях.

По приложението на материалния закон съдът намира следното : Чл. 355.

(Нов - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр.

61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) има следното съдържание: Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Н АУАН и НП, както се посочи по- горе нарушението е описано достатъчно ясно, посочено е с кое конкретно деяние/бездействие/ коя точно разпоредба е нарушена. Отговорността за неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция за приходите за внасяне на задължителни осигурителни вноски е регламентирана с разпоредбите от глава четиридесет и първа, раздел III от КСО.