Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 364 от 19.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 15258/2021
Вид
Решение № 364
Подписан
19.01.2024
В сила
19.01.2024
Състав
Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100515258 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 20.10.2021, постановено по гр. д. № 51733/2020г. по описа на СРС, 169 с-в е уважен предявения от Ж. М. С. срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 3534. 68 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК услуги за периода 01.09.2006г. – 10.10.2018г. като погасена по давност, като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 4529. 16 лв. и за периода 27.09.2017г. – 10.10.2018г. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивницата – ищца обжалва решението в частта за отхвърляне на иска, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа, че за процесната отхвърлителна част на иска за сумата 994. 48 лв. са налице отделни фактически твърдения в исковата молба и събрани доказателства по делото, че за периода 28.09.2017г. – 10.10.2018г. след реален отчет, е отчетено реално потребено количество вода от 134 куб.м., а за същия период са били начислени 626 куб.м. повече. Сочи се, че съгласно заключението на приетата ССчЕ, към 09.06.2020г. е налице сума за възстановяване на клиента в размер на 500. 95 лв., а за периода 09.10.2020г. – 19.08.2021г. не следва да се начисляват лихви. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска до пълния предявен размер. Претендира присъждане на 1 разноски.

Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД не заявява становище по жалбата.

Решението в частта за уважаване на иска е влязло в сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част. По същество решение е правилно.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 4529. лева, начислена за доставена питейна вода за недвижим имот с адрес гр. София, в.з. Габаро- Азмата, клиентски № 1005221245, фактурирана за периода до 10.10.2018г. В исковата молба са били изложени твърдения за недължимост на сумата поради погасяване на вземанията по давност, както и за неправилно извършени прихващания от ответното дружество със суми за връщане на потребителя след извършени реални отчети, респ. за неправилно изчисляване на част от дължимите суми.

По делото е отделено за безспорно, че въззивницата има качеството потребител на ВиК услуги за процесния период, както и че ответното дружество е предоставило ВиК услуги, а ищцата е ползвала такива за процесния недвижим имот.

Въведеният във въззивното производство спорен предмет е наличието на основание за дължимост на сумата 994. 48 лв. /разликата над сумата 3534.

68 лв., за която е уважен иска, до пълния предявен размер от 4529. 16 лв./, начислена от въззиваемото дружество за периода 28.09.2017г. – 10.10.2018г.

За да отхвърли иска за посочената сума, СРС е приел, че към момента на подаване на исковата молба на 22.10.2020г., вземането за посочената сума не е било погасено по давност.

Изводите на СРС за липса на изтекъл 3 - годишен давностен срок за процесното в настоящото производство вземане към момента на подаване на исковата молба на 22.10.2020г. са правилни и законосъобразни.

От заключението на приетата ССчЕ се установява, че сумата 994. 48 лв. е начислена за доставени 667 куб.м. вода по фактури, издадени за периода 09.11.2917г. -10.10.2018г., след извършен реален отчет /самоотчет/ на 07.10.2018г., за периода до 06.10.2018г. С оглед изложеното, посочената сума е начислена за реално доставена и ползвана Вик услуга.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че за процесния период 28.09.2017г. – 10.10.2018г. е отчетено реално потребено количество вода от 2

134 куб.м., а прогнозно начислени са 626 куб.м. повече. Съгласно констатациите на вещото лице, реално потребеното количество вода от 134 куб.м. е за период след процесния – 09.11.2018г. -09.07.2019г., за който период са начислени прогнозно в повече 626 куб.м. Ето защо посочените констатации са ирелевантни за предмета на спора.

Без значение за крайния изход по спора е и констатацията на вещото лице, че към 13.05.2020г. е налице сума за възстановяване на клиента в размер на 513. 23 лв., след като са били извършвани служебни прихващания от водоснабдителното дружество за периода след 29.11.2019г. със сумата 794.

06 лв., представляваща стойността на начислените в повече 626 куб.м. С оглед изложеното, поддържаните в тази връзка доводи в жалбата също са неоснователни, тъй като не касаят релевантни за процесния по делото период обстоятелства. Процесният по делото период е до 10.10.2018г., Други релевантни оспорвания не са направени с жалбата.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.10.2021г, постановено по гр. д. № 51733/2020г. по описа на СРС, 169 с-в в обжалваната част за отхвърляне на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Решението в частта за уважаване на иска е влязло в сила, като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3