Решение № 9 от 09.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. С., 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600889 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 3 / 14.03.2025г., постановена по НЧХД № 410/2024г. по описа на РС И..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия И. Й. С. - роден на 18.02.1991 г. в гр. И., с адрес: с. В., общ. И., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ в Р....... гр. И., ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 23.06.2022 г. около 15.00 часа, пред магазинчето до кметството на село В. чрез действие, изразяващо се в нанасяне на силен удар с юмрук в лявата част на лицето, в областта на лявото око, вследствие на който Г. П. паднал на земята, като по този начин причинил на Г. А. П. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та - престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 301, ал. 1, т. 4 от НПК го е ОСВОБОДИЛ от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, с налагане на АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 2000 ЛВ. (ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА).

Със същата присъдата съдът е осъдил на осн. чл. 52 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД, подсъдимия И. Й. С., с посочена по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Х. Б., ул. „....“ № 30, сумата в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 23.06.2022 година до окончателното изплащане на сумата, като 1 е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва от деня на увреждането -23.06.2022 година до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

В тежест на разноски. подсъдимия С. са възложени направените по делото

Присъдата е атакувана от подсъдимия И. С., чрез защитника му – адв. В. А. с въззивна жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната и. В жалбата се навеждат конкретни доводи за необоснованост- изграждане на фактически изводи в протИ.речие с доказателствата, ограничаване правото на защита на подсъдимия в хода на производството. Фактическите изводи на съда са формирани при невярна интерпретация на доказателствата, при която са приоритетно кредитирани показанията на тримата полицейски служители, както и на дъщерята и зетя на частния тъжител- лица от непосредствено тесния семеен кръг на тъжителя. В същото време, без внимание са останали показанията на двамата свидетели очевидци П. и П., показанията на които са ключови за изясняване на релевантните обстоятелства по делото. В жалбата защитникът предлага собствен анализ на доказателствата. В заключение, моли въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда, като постановена в протИ.речие с материалния и процесуалния закон и да постанови нова такава по силата на която признае подсъдимия С. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото против него обвинение с тъжбата за извършено престъпление по чл.130,ал.1 НК, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск от тъжителя.

В законовия срок от частния тъжител, чрез повереника му- адв. В. П. е постъпило възражение против жалбата. В същото се съдържа оспорване на оплакванията на жалбоподателя и заключение, че въззивната жалба, която поставя под съмнение анализа на доказателствената съвкупност, осъществен в съдебните мотиви е неоснователна тъй като свидетелските показания в съвкупност, ведно с медицинските документи, фоноскопската и психологическите експертизи обосновават деянието, осъществено от подсъдимия, за което същият е привлечен към отговорност с частната тъжба.

Показанията на св. П. и П. са вътрешно протИ.речиви и помежду си и са изолирани от останалите доказателства.

2

Във възражението и в съдебно заседание от името на тъжителя повереникът отправя искане да се отхвърли жалбата като изцяло неоснователна.

В съдебно заседание по същество на делото защитникът – адв. В. А. от името на подсъдимия поддържа оплакванията против присъдата, както доводите които ги обосновават.

В лична защита подсъдимият се присъединява безрезервно. В последната си дума моли да бъде оправдан изцяло.

С жалбата не са заявени доказателствени искания.

Въззивният съд, след като разгледа жалбата на заявените в нея основания, след като осъществи самостоятелен служебен контрол по чл.314,ал.1 НПК по отношение на присъдата, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна. Липсват основания за нейното уважаване.

В хода на съдебното производство и при преценката на доказателствата първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно ангажирал административно-наказателната и гражданска отговорност на подсъдимия С. за извършено престъпление по повдигнатото против него обвинение – по чл.130, ал.1 НК.

Внимателния прочит на делото не подкрепя оплакванията против съдебното производство, проведено пред първата инстанция. Обратното същото е протекло в пълно съответствие с процесуалните правила, при стриктно съблюдаване на правата на страните и особено – що се касае до правата на подсъдимия и неговия защитник.

В съответствие с разпоредбата на чл.107,ал.5 НПК на страните са предоставени равни права и еднакви възможности да представят доказателства в хода на съдебното следствие. Фактическите изводи на съда са изградени в пълно съответствие с доказателствата от съвкупността, които са подложени на подробен, задълбочен и убедителен анализ и съпоставяне.

Изградени са обосновани и прозрачни изводи, за това на кои от протИ.речивите помежду си доказателства, съдът дава вяра като правдиви и истинни и по каква причина.

Настоящата въззивна инстанция изцяло се присъединява и подкрепя 3 фактическите изводи,сторени от РС И. за случилото се между страните, а именно:

Сутринта на 23.06.2022 г. около 08,00 ч. свидетелят Г. А. П. се прибрал в дома си в село В. от работа като нощна смяна и решил да отиде до дома на дъщеря си, който се намирал в началото на село В. за да нахрани кучето й. По пътя си дотам той бил придружен от своето домашно куче, което се разхождало свободно. На връщане обратно, на около 50 метра от знак „Стоп“ при заведение „Никол“ в село В., срещу П. се движел лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, черен цвят, с рег. номер ...... Същият бил управляван от обвиняемия И. Й. С.. Приближавайки П., колата ударила кучето, а шофьорът на МПС продължил към град И.. След тази случка П. взел на ръце прегазеното си куче, прибрал се в дома си, силно притеснен и разстроен и се обадил на дъщеря си, за да й каже за случилото се. Бил силно разстроен и изпил две бири. Следобеда на същия ден - около 15,00 ч., П. решил да отиде до центъра на селото. Пред едно магазинче до Кметството на селото той видял И. С., който бил сам. П. се насочил към него с думите: „Защо ми сгази кучето, поне да се беше извинил“. В отговор С. ударил П. с юмрук в лявата част на лицето, в областта на лявото око. От удара П. паднал на земята.

Не след дълго дъщеря му И.. П.- И. пристигнала на центъра на село В. и подала сигнал на тел.112.

На място пристигнал полицейски екип в състав - свидетелите В. В., Р.С. и И. К., а същият ден Г. П. подал заявление вх. № 0-2149/24.06.2022 г. до Началника на РУ МВР И., въз основа на данните в което била извършена проверка и по-късно образувано досъдебно производство № 166/2022г. по описа на РУ на МВР гр. И. във връзка с пр.пр. №794/2022г. по описа на РП-С., ТО- И.. Същата преписка била прехвърлена за разследване в Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура - София и е образувано досъдебно производство № 206/2023 г. по описа на ОСлО - СОП. Последното било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 вр. чл. 50 НПК, тъй като в хода на досъдебното производство е установено, че И. С. е извършил престъпление по смисъла на НК, но наказателното преследване за визираното деяние се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния компетентен съд, тъй като същото представлява лека телесна повреда.

След подаването на сигнала в полицията, св. И.. П. закарала Г. П. в 4

УМБАЛСМ „П.“ - гр. С., където му бил направен медицински преглед и бил издаден Лист за преглед на пациент № 120583 от 23.06.2022 г. от М.Ф..

На следващия ден, 24.06.2022 г., Г. П. е посетил специализиран съдебномедицински кабинет в гр. С., където му е бил извършен преглед и издадено Съдебномедицинско удостоверение № 275/2022г. от д-р А. А..

В резултат на описания инцидент и настъпилото падане, тъжителят Г. П. получил контузия на главата и лицето с подкожен хематом в централната тилна област, масивни оток и кръвонасядане на лицето от ляво, ангажиращи клепачите на лявото око, лявата скулна област и частично буза, причиняващи притваряне на очната цепка и лицева асиметрия, клинични данни на лявата долно челюстна става, причиняваща затруднено дъвчене и невъзможност за пълно отваряне на устата. Същите увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та на тъжителя Г. П..

Първият съд е изложил убедителни съображения по каква причина не кредитира показанията на свидетелите П. и П. като истинни достоверни.

Въззивният съд споделя изцяло тези съображения, като съответни на доказателствата, като в отговор на жалбата и в подкрепа на фактическите изводи на първия съд, би могъл да прибави следното.

Вярното тълкуване на процесуалния закон не повелява както предварително определена сила на определени доказателства по силата на чл.14,ал.2 НПК, както и в същата степен- и забранява предварителнотоаприори елиминиране на доказателства, обявяването им за неистинни и негодни, само въз основа на това, че се касае за свидетелски показания на свидетели, намиращи се в близки родствени отношения с една от страните.

Това принципно положение се основава не само на цитираната по-горе процесуална разпоредба, представляваща основно начало в наказателния процес, но и произтича от вмененото задължение на съда да изгради преценката си за релевантните за обвинението обстоятелства, въз основа на цялата доказателствена съвкупност от процесуално годни доказателства, без каквото и да е изключение.

В този смисъл- и показанията на такава категория свидетели биха могли да бъдат определени като истинни или неистинни, както всички останали.

Всичко зависи от съпоставянето им с останалите доказателства от 5 съвкупността.

В конкретния случай, РС И., в пълно съответствие с доказателствата и с правилата за установяване на обективната истина е приел, че би могъл да се довери на пок. св. И.. П.- И. /дъщеря на пострадалия- частен тъжител/ и на нейния съпруг св. И., като напълно подкрепени от останалите доказателства.

Белег за прецизност и коректност от страна на съда представлява отбелязването в съдебните мотиви, че решаващият съд е приел показанията на св. П. с резерва, касателно нейното пряко и непосредствено възприемане на удара, нанесен от подс. И. Й. С. в лицето на баща и.

Независимо от липсата на преки доказателства, законосъобразно съдът е приел, че е нелице устойчива доказателствена съвкупност от еднопосочни, взаимно допълващи и и взаимно подкрепящи се косвени доказателства, които са свързани помежду си, по начин, че обосновават възприетите фактически изводи за случилото се, като единствено възможни.

За разграничение- показанията на разпитаните полицейски служители, относно присъствието на лица на мястото на произшествието, поставят изцяло под съмнение обстоятелството, че св. П. и П. са се намирали на инкриминираното място по времето на извършване на деянието, според посоченото в частната тъжба.

Извън това – внимателния прочит на тези показания, налага извода за съществени протИ.речия между показанията на двамата , както и вътрешно протИ.речиви твърдения в показанията на самия свидетел, а именно: