Решение № 513 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330112920 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. И. К. против Средно училище „Св.Св.

Кирил и Методий“, гр. Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ, както следва:

-за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2150,97 лв., представляваща увеличение на заплатата за времето от 01.01.2023 г. до 02.07.2023 г.;

-за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4236,17 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за 11,5 брутни заплати;

-за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 202,60 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 11 дни неизползван редовен платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху трите главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че до *** г. ищцата работила като *** в *** (код по НКПД ***) в Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий" гр. Пловдив. Сочи, че със Заповед № ***/*** г. трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.

326, ал.1, т.1 от КТ, както и било разпоредено изплащането на обезщетения по чл.224, ал.1 КТ за 11 работни дни неизползван отпуск в размер на 1350,69 лв., изчислено на база старата основна заплата от *** лв., както и по чл.222, ал.3 КТ – обезщетение в размер на 11,5 брутни работни заплати в размер от общо *** лв., изчислено въз основа на старата основна заплата от *** лв. Обезщетенията били изплатени на дата 14.07.2023 г. Ищцата излага твърдения, че с Анекс № ***/*** г. към Колективен трудов договор № ***/*** г., действащ в системата на училищното и предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на педагогическите специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях е 1 предвидено да бъдат увеличени с не по-малко от 15%. Според чл. 27, ал.1 на същия анекс ефектът на договореното изменение на основното трудово възнаграждение е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса *** г. Поради това намира, че след като е полагала труд в периода на увеличението, а именно от 01.01.2023 г., независимо от прекратяването на правоотношението на *** г., основното й трудово възнаграждение следва да бъде увеличено с 15 % и въз основа на увеличението да бъдат изчислени дължимите обезщетения и съответните разлики в брутните заплати. Ищцата сочи, че е *** на *** през цялата 2023 г., като продължава да бъде и през 2024 г. и 2025 г. Твърди, че със заявление от 12.12.2023 г. поискала от директора на училището да и изплати претендираните обезщетения на база увеличението, но на 09.01.2024 г. получила отказ. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока за отговор по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва ищцата да е *** или присъединил се към КДТ към датата на приемането му, поради което той не бил приложим за нея. Твърди, че нормата на 27, ал.2 от Анекса към КТД нямала обратно действие, като увеличението засягало само заетите към неговото подписване и по този начин били отпуснати и бюджетните средства. Намира, че увеличението засягало само действащите трудови договори, а този на ищцата бил прекратен на *** г., поради което тя нямала качеството на зает служител към момента на подписването на Анекса на *** г. Оспорва и иска за доплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ, като сочи, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовия договор. Поради изложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове.

С протоколно определение от 23.01.2026 г. на основание чл.214 ГПК е прието изменение на размера на предявените искови претенции, чрез тяхното намаляване, като исковете се считат предявени, както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от *** лв., представляваща увеличение на заплатата за времето от 01.01.2023 г. до 02.07.2023 г.;

-за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4063,87 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за 11,5 брутни заплати;

-за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 194,37 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 11 дни неизползван редовен платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху трите главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията. За разликата до пълния предявен размер производството по делото е частично прекратено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ, с които ищцата претендира увеличените трудови възнаграждения в резултат на приетото с Анекс №***/*** г. към Колективен трудов № ***/*** г. увеличение на трудовите възнаграждения в сферата на училищното и предучилищното образование.

По делото се установява, а и между страните не е спорно, че ищцата е работила в ответното училище по силата на трудов договор № ***/*** г. на длъжност *** в *** – ***, както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ***/*** г. на основание чл.326, ал.1 КТ. При прекратяване на правоотношението на ищцата са изплатени обезщетения по реда на чл. 224, ал.1 КТ за 11 работни неползван платен годишен отпуск в размер на *** лв., както и по реда на чл.222, ал.3 КТ в размер на *** 2 лв. за 11,5 брутни работни заплати, като сумите са получени от ищцата на дата 14.07.2023 г.

Видно от служебна бележка изх.№ ***/*** г., издадена от ***, Д. И. К., считано от месец септември 2014 г. до момента, е *** на *** и с платен членски внос до месец декември 2025 г. Към влизането в сила на Анекс № ***/*** г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. Д. И. К. е била член и продължава членството си.

С анекс № ***/*** г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ***/*** г., подписан между Министерство на образованието и науката, от една страна, и Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, от друга страна в качеството на работодатели, както и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България /СБУ към КНСБ/, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна като сидникати, е предвидено изменение на чл.27 от КТД, а именно увеличение на основното трудово възнаграждение за длъжността „***“ на сумата от ***., считано от дата 01.01.2023 г. В чл.27, ал.2 от Анекса изрично е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Клаузата на чл.27, ал.3, т.2 от Анекса предвижда индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, към момента на увеличението да са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или да са по-високи от тях, но с не по-малко от 15 %.

Преди завеждане на делото ищцата е поискала изплащане на процесните суми от ответното училище, но с писмо изх. № ***/*** г. е получила отказ, като директорът на училището се е позовал на официален отговор от МОН (приложен по делото на л.23-25).

По делото е прието заключението на ССчЕ на вещо лице В. И. К., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК и установява размера на претендираните суми. Увеличението на брутната работна заплата за времето от 01.01.2023 г. до 02.07.2023 г. е *** лв. (или *** евро); увеличението на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за 11,5 брутни заплати е 4063,87 лв.

(или 2077,83 евро), както и увеличението на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 11 дни неползван платен отпуск в размер на 194,37 лв. (или 99,38 евро). Съдът не приема доводите на ответното училище за наличие на основание за отвод на вещото лице, поради което и искането му в този смисъл е оставено без уважение. Обстоятелството, че вещото лице е работило по трудово правоотношение с ответника, което към момента на изготвяне на заключението е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ (с отправено предизвестие от работника за прекратяване), не би могло да доведе до пристрастност на експерта във вреда на ответника. Това е така, доколкото задачата на вещото лице е свързана с математически изчисления, което изключват възможността за проява на пристрастност и субективно отношение във вреда на училището. Още повече трудовият договор между ответника и вещото лице е прекратен към датата на изготвяне на заключението по искане на работника, а и самият експерт заяви в откритото съдебно заседание, че не се чувства заинтересован от изхода на делото и е изготвил безпристрастно заключение. Именно поради това съдът кредитира заключението на ССчЕ и на него основава своите изводи.

С оглед изложените фактически обстоятелства, съдът намира, че предявените искове за основателни и дължимите на ищцата трудови възнаграждения и обезщетение за процесния период следва да се изчислят на база увеличението съгласно Анекс № ***/*** г. към КТД, което се прилага от 01.01.2023 г. Макар анексът да е подписан на *** г. в него е придадено изрично обратно действие, като увеличението е считано от 3

01.01.2023 г. От това следва, че всички заети в сферата на училищното и предучилищното образувание към 01.01.2023 г. са обхванати от изменението, макар същото да е въведено по-късно на дата *** г. Ищцата е била в трудовоправна връзка с ответника за периода от 01.01.2023 г. до *** г., когато трудовият договор е прекратен, и на нея се дължи изплащане на възнаграждения и обезщетения в размера съобразно увеличението. Това е така, доколкото изрично в анекса е придадено обратно действие, което преурежда отношенията по изменение на трудовото правоотношение досежно размера на възнаграждението с обратна сила. След като ищцата е полагала труд след влизане в сила на изменението – 01.01.2023 г. и е била в трудово правоотношение с училището към този момент, т.е. била е „заета“, то по отношение на нея се прилагат правилата на КТД, предвид установеното и членство в *** (страна по договора). В случай че се приеме тезата на ответника, че след като трудовият договор на ищцата е прекратен преди подписване на анекса (на който е придадено обратно действие), то същата се поставя в по-неблагоприятно положение само и единствено, защото е прекратила трудовото правоотношение един месец преди *** г., без да се отчита, че същата е полагала труд от 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор, считано от *** г. Подобен извод противоречи на житейската логика, както и на основни принципи в трудовото право за справедливи условия на труд, свобода и закрила на труда и равноправно третиране на всички работници и служители, залегнали като основни цели на Кодекса на труда в чл.1, ал.3. В посочения смисъл е еднопосочната практика на Окръжен съд Пловдив по аналогични казуси, обективирана в Решение № 1278 от 5.11.2024 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2544/2024 г. и Решение № 1343 от 28.11.2025 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2916/2025 г.