Решение № 45 от 17.04.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Първомай, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20235340100671 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Туриа Солар“ ООД срещу „Роял Фрукт“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 7000 лв., представляваща остатък от неплатена цена за доставена стока по фактура № *** от 15.12.2020 г., и 2315,32 лв. – мораторна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 17.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 277/22.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 518/2023 г. по описа на РС Първомай.

Ищецът твърди, че с ответника поддържали търговски отношения през периода 2020 г. – 2021 г. по повод извършени от страна на ищеца на ответника доставки на селскостопанска продукция. Посочено е още, че на 15.12.2020 г. ищецът доставил на ответника селскостопанска продукция на стойност 13 935,60 лв., за което издал фактура № *** от 15.12.2020 г. Въпреки че ответникът имал право на отсрочено плащане на продажната цена, той закъснявал с покриването на задълженията си.

Твърди, че по горепосочената фактура били извършени от ответника следните плащания – на 31.05.2021 г. – 2000 лв., на 27.07.2021 г. – 1000 лв., на 20.08.2021 г. – 1000 лв., на 10.09.2021 г. – 2935,60 лв. Посочено е, че размерът на непогасената главница възлизал на 7000 лв., а на натрупаните мораторни лихви – на 2315,32 лв.

Поддържа се, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС Първомай. Образувано било ч. гр. д. № 518/2023 г. по описа на РС Първомай, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като срещу 1 издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение, в съответствие с указанията на съда предявил иск за съществуване на вземането си.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника „Роял Фрукт“ ЕООД. В депозираното възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК се съдържа общо оспорване на вземането. След изтичане на едномесечния срок ответникът е депозирал отговор, в който е заявил, че спорът между страните бил разрешен с влязло в сила решение по гр. д. № 518/2022 г. по описа на РС Първомай.

Посочено е, че заплащал, след като се убеди в качеството на зеленчуците.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 518/2023 г. по описа на РС Първомай се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 277/22.09.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 7000 лв., представляваща остатък от неплатена цена за доставена стока по фактура № *** от 15.12.2020 г., ведно със законната лихва за период от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането, и 2315,32 лв. – мораторна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 17.09.2023 г., както и държавна такса в размер на 186,31 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 770 лв. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото е приложена фактура № *** от 15.12.2020 г., издадена от ищеца „Туриа Солар“ ООД, с получател ответното дружество „Роял Фрукт“ ЕООД за доставката на 23 700 кг картофи на обща стойност 13 935,60 лв. с ДДС, при единична цена за кг от 0,49 лв. Във фактурата е посочен и падежът за плащане на цената – 31.01.2021 г. Тази фактура носи единствено подписа на представител на ищеца. Също така е налична и международна товарителница (***), издадена от изпращача ***, ***, от която се изяснява, че на 13.12.2020 г. превозвачът „***“ ООД е доставил в тържището в *** на ответника „Роял Фрукт“ ЕООД 23 700 кг картофи. В графа 24 „Стоките са получени“ са положени подпис и печат на представител на получателя – ответника „Роял Фрукт“ ЕООД, а в графа 19 „Специални споразумения“ са поставени подпис и печат на представител на ищеца „Туриа Солар“ ООД.

Представени са и извлечения от банковата сметка на ищеца „Туриа Солар“ ООД, от които се установява, че по фактура № *** от 15.12.2020 г. ответникът „Роял Фрукт“ ЕООД е извършвал следните плащания: на 31.05.2021 г. – 2000 лв., на 27.07.2021 г. – 1000 лв., на 20.08.2021 г. – 1000 лв., на 10.09.2021 г. – 2935,60 лв.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че размерът на непогасеното вземане по фактура № *** от 15.12.2020 г. възлиза на 7000 лв. Посочено е още, че дължимата мораторна лихва за периода 01.02.2021 г. – 17.09.2023 г. възлиза на 2309,86 лв.

От Решение № 127 от 13.09.2023 г. по гр. д. № 518/2022 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на 06.10.2023 г., се установява, че е отхвърлен предявеният от ищеца „Туриа Солар“ ООД срещу ответника „Роял Фрукт“ ЕООД иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 565,20 лв., представляваща продажна цена по Договор за покупко-продажба на стоки от 02.03.2020 г. за 51 700 кг картофи и 19 140 кг лук, за доставката на които са издадени 2 фактури № № *** г., ***/15.12.2020 г. и *** г. Видно от мотивите на съдебния акт процесната сума е претендирана на основание Договора за покупко-продажба на стоки от 02.03.2020 г., по отношение на който е установено, че не е подписан от законния представител на купувача „Роял Фрукт“ ЕООД. Поради това съдът е приел, че не е доказано съществуването на твърдяната между страните договорна връзка и съответно е отхвърлил предявения иск. Съдът изрично е отбелязал, че присъждането на сумата на базата на трите приложени и неспорени фактури би нарушило принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като би било налице произнасяне по различно от първоначално въведеното с исковата молба основание на претенцията, изменение на което не било предприето по предвидения в чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По повод възражението на ответника, че спорът между страните бил разрешен с постановения съдебен акт по гр. д. № 518/2022 г. по описа на РС Първомай, съдът намира за необходимо да изясни, че когато страните предварително и общо са съгласували параметрите на предстоящите доставки, те се разглеждат като престации по изпълнение на един договор за покупко-продажба, независимо че са документирани с отделни фактури. Ако такова рамково съглашение липсва, се счита, че всяка от тях индивидуализира самостоятелна продажбена сделка. В първия случай вземането за цената произтича от общ правопораждащ факт, а във втория от няколко отделни, и то различни. В случая не се твърди съществуването между ищеца и ответника на сключен единен договор за периодично изпълнение, а сумата се претендира на основание издадена от ищеца фактура, материализираща отделен договор за продажба. По тези съображения и доколкото в настоящата хипотеза ищецът изтъква ново основание, т. е. позовава се на друг юридически факт, от който извежда претендираното право, в сравнение с този, посочен в предходно воденото между страните производство, съдът намира, че не е приложима разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Поради всичко изложено съдът приема, че предявеният в настоящото производство иск е допустим.

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ ищецът следва да докаже наличието на действително правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на което се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а ответникът да ги получи и заплати уговорената продажна цена, както и че е предал стоката на ответника-купувач.

Договорът за търговска продажба е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – предмета и цената. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на търговската продажба, като предаването на стоката не е елемент от фактическия състав. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по фактура № ***/15.12.2020 г. ответникът е извършил четири частични плащания на обща стойност 6935,60 лв. Също така видно от съдържанието на представената международна товарителница представител на ответното дружество е получил доставените от ищеца картофи. В тази връзка следва да се отбележи, че липсват доказателства не само ответникът да е възразил при получаването на доставената селскостопанска продукция, но и да я е върнал, поради което съдът намира, че стоката е приета. По делото не са налице и данни ответникът да се е противопоставил, след като е бил 3 уведомен за издадената от ищеца фактура, по която е извършвал плащания. В тази връзка ответникът нито оспорва съществуването на продажбеното правоотношение, нито въвежда възражения за неточно изпълнение в качествено или количествено отношение. Единствено в депозирания след изтичане срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба е посочено, че при всяка доставка на стока заплащал цената, след като се убеди в качеството на зеленчуците, без да се твърди конкретно, че доставените в случая от ищеца картофи са били некачествени или да ангажира доказателства в тази насока. Ето защо, съдът намира, че след като ответникът е приел стоката от ищеца и не е отхвърлил веднага предложението, обективирано в издадената фактура, е доказано наличието на валидно правоотношение по договор за покупкопродажба между страните. В тази насока е и трайно установената съдебна практика, съгласно която тези действия на ответното дружество съставляват признание за възникването на продажбено правоотношение между страните съгласно описаните в съдържанието на фактурата параметри и неговото изпълнение от страна на продавача.

От това следва, че след предаването на стоката правното задължение на купувачаответник за заплащане на цената е станало изискуемо. Поради това на основание чл.

327, ал. 1 ТЗ за купувача е възникнало задължение да плати продажната цена. Ето защо и като взе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че е налице изискуемо и ликвидно задължение на ответника към ищеца за заплащане на претендираната в настоящото производство главница. По изложените съображения се налага изводът, че следва да бъде уважен предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща остатък от неплатена цена за доставена стока по фактура № *** от 15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изпадането в забава. Купувачът на дадена стока изпада в забава при неплащане цената на стоката от деня, в който тя му е предадена или на документите, даващи му право да я получи, при липсата на уговорка в друг смисъл (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Приложимата за договорите, сключени след 15.03.2013 г., норма на чл. 327, ал. 3 ТЗ регламентира относно сроковете за плащане да се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа от ТЗ или чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Съгласно последната при липса на уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато те са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В конкретния случай съдът счита, че следва да намери приложение общото правило на чл. 303а, ал. 3, изр. 2 ТЗ – т. е. след изтичане на 14 дни от деня, следващ деня на получаване на стоката на 13.12.2020 г. Доколкото в разглежданата хипотеза ищецът претендира мораторната лихва от 01.02.2021 г., с оглед принципа на диспозитивното начало съдът приема, че главницата е следвало да бъде заплатена най-късно до 31.01.2021 г. Тъй като ответникът не е заплатил дължимата цена в посочения срок, е изпаднал в забава и дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Съдът, като съобрази заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, намира, че дължимата законна мораторна лихва по фактура № *** от 15.12.2020 г. за периода 01.02.2021 г. – 17.09.2023 г. възлиза на 2309,86 лв. Поради това искът за признаване за установено 4 дължимостта на законната мораторна лихва върху главницата следва да бъде уважен за сумата от 2309,86 лв., а до пълния предявен размер от 2315,32 лв. – отхвърлен като неоснователен и недоказан.