Определение № 592 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592 гр. ***, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500326 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Ф. Р., в качеството му на ищец по гр.д.№ 18246/2023г. на ПдРС, Х гр.с., против определение № 14984/02.12.2024г., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.

В частната жалба се сочи, че не е налице хипотезата на чл.359 от ГПК, която разпоредба не допуска предявяване на иск за защита и възстановяване на нарушено владение, докато между същите страни е висящо съдебно дело по спор за право на собственост върху същия имот, освен ако владението на ищеца не е отнето след предявяване на собственическия иск по скрит или насилствен начин. Владелческият иск против въззиваемите Н. и А. К.и бил предявен с искова молба с входящ номер по описа на ПдРС от 11.12.2023г., а делото по предявения от жалбоподателя против К.и иск по чл.108 от ЗС било заведено на 18.01.2024г.. Освен това се твърди, че владението на жалбоподателя е отнето от въззиваемите именно по скрит и насилствен начин. Производството по гр.д.№ 151/2024г. на ПОС, образувано по исковата молба, с която е предявен искът по чл.108 от ЗС, било спряно до приключване на производството по гр.д.№ 18246/2023г. на ПдРС, Х гр.с., поради това, че в зависимост от изхода по второто бил въпросът относно фактичмеската власт върху имота.

От въззиваемите А. и Н. К.и е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 18246/2023г. на ПдРС, Х гр.с е образувано по искова молба на Михайл Ф. Р. против Н. А. К. и А. А. К., с която е предявен иск по чл.76 от ЗС за защита и възстановяване на нарушено от ответниците владение на ищеца върху целия първи етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр.***, ул. *** № ***. В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че ищецът- жалбоподател в настоящето въззивно производство, владеел имота като наследник на М. Д.А., след като наследил покойната му дъщеря- майка на ищеца, Г.А.-Б.. Владението му било отнето от К.и, по скрит и насилствен начин в периода между 10.06.2023г. и 20.06.2023г., след осъществени в тяхна полза сделки от прехвърлител- несобственик.

С подадения от ответниците отговор на исковата молба е заявено възражение за недопустимост на иска по чл.76 от ЗС по аргумент от разпоредбата на чл. 359 от ГПК.

От наличното по първоинстанционното

1 дело писмото от

ПОС с вх.№

58323/31.05.2024г. по описа на ПдРС се установява, че е образувано и е висящо гр.д.

№151/2024г., по което е предявен иск по чл.108 от ЗС от М. Ф. Р. против Н. А. К. и А. А. К. иск за това да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на целия първи етаж, с идентификатор *** от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. *** № ***, ведно с прилежащите му три избени помещения и 7/16 ид.части от общите части на сградата, както и 193,5/773 ид.части от ПИ№ *** и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота.

Действително, както се сочи и в частната жалба, производството по иск по чл.76 от ЗС е заведено преди това по иска по чл.108 от ГПК, а разпоредбата на чл.359 от ГПК урежда изрично и само хипотезата при която е предявен владелчески иск при вече заведено и висящо дело по иск за собственост, без да се твърди владението на ищеца да е отнето в хода на делото по собственическия иск. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС обаче, „петиторната защита поглъща посесорната доколкото се касае до търсена от съда едновременно защита на правото на собственост и владението на един и същ недвижим имот“. В този смисъл са Решение № 392 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г. на ВКС, II г.о., Решение № 733 от 4.11.2010 г. по гр. д. № 1536/2009 г. на ВКС, I г. о., Решение № 124 от 6.01.2017г. по гр. д. № 2188/2016 г. на ВКС, II г. о., Определение № 119 от 11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2233/2017 г. на ВКС, II г.о. и други. Така например в мотивите към Решение № 733 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., I г.о. се сочи, че „Предмет на петиторните искове е винаги вещно право. Правото на собственост и ограничените вещни права включват в съдържанието си правото да се владее вещта, респ. ограниченото вещно право. С петиторните искове, след съдебно пълно доказване на правото на собственост се дава защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост. Забраната на чл. 359 от ГПК е обусловена от това, че по предявения иск за собственост, ищецът ще търси защита на правото на владение като част от съдържанието на правото на собственост и ако искът бъде уважен, ищецът ще получи фактическата власт върху имота. Ако петиторният иск бъде отхвърлен, то ищецът няма право на владение върху имота“. Така също в мотивите към Решение № 38 от 5.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2660/2019 г., I г. о. се сочи, че „Предприетата от ищеца защита на правото на собственост чрез предявяване на иск по чл.

108 ЗС обхваща и защита на правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост. Уважаването на иска по чл. 108 ЗС ще има за последица и предаване на вещта във владение на ищеца, с което целта на иска по чл. 76 ЗС ще бъде постигната“.

Обстоятелството, че с разлика от около два месеца поредността на предявяване на искове е разменена е без особено съществено значение. Съществено е това, че понастоящем е налице висящо производство по иск по чл.108 от ЗС между същите страни, по което освен спора за собственост между тях, ще следва да бъде решен и въпроса относно владението върху имота, а в производството по иска по чл.76 от ЗС съдът дължи проверка единствено на факта на владението и на нарушението му. При това положение би могло да се достигне до постановяване на две взаимоизключващи се съдебни решения относно фактическата власт върху имота. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съде е прекратил производството по иска за защита и възстановяване на нарушено владение. Съответно частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение, като в полза на въззиваемите ще следва да бъдат присъдени по равно направените от тях съдебни разноски в общ размер от 400 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. Ф. Р., в качеството му на ищец по гр.д.

№ 18246/2023г. на ПдРС, Х гр.с., частна жалба против определение № 14984/02.12.2024г., с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.

2

ОСЪЖДА М. Ф. Р., гражданин на САЩ, роден на **********г., със съдебен адрес: гр.С., ул.“***“№ ***, чрез адв.И. Г., да заплати на Н. А. К., ЕГН: ********** и А. А. К., ЕГН: **********- двамата от гр.***, ул.“***“№ ***, разделно по 200 лева- съдебни разноски.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба с едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3