Определение № 514 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20261100600398 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Инициирано е по частна жалба на Е. С. М., чрез адв. М.И.Д., срещу Определение рег.

№ 3046/15.07.2025 г. по ЧНД № 1974 по описа за 2025 г. на СРС, НО, 17 състав, с което се потвърждава обжалваното от М. постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.01.2025 г. по ДП № 11294/2023 г. по описа на СРТП-ОП-СДВР, пр. пр. № 44074/2023 г. по описа на СРП.

В жалбата се твърди, че определението на СРС било неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като не били налице основания за прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на посечените от първоинстанционния съд основания - деянието не било престъпно поради липса на субективно виновно отношение от страна на водача на моторно превозно средство (МПС) А.И., както и че за същия била налице субективна невъзможност да предотврати настъпването на обществено опасните последици. СРС изцяло бил игнорирал обстоятелството, че ставало въпрос за дейности по почистване и сметосъбиране, извършващи се на пътното платно със специално обозначено като такова МПС в режим на работа, с включени мигаща/проблясваща светлина, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 2 от ЗДвП и включен двигател. Всичко това било видимо за водача И., той е могъл да възприеме сметосъбиращата машина и дейностите, извършващи се около нея, поради което бил длъжен да бъде внимателен с тези лица и да спре и да предотврати удар при възникнала опасност, а не да преминава, докато на пътното платно са се намирали трима човека по сметопочистване и един водач на специализираното МПС. Цитира се практиката на ВКС, според която поведението на водачите на МПС следвало да се анализира в един предходен момент, когато за тях е било видимо, че на пътното платно се извършва дейност по почистване и сметосъбиране, а от заключението на повторната САТЕ ставало ясно, че водачът е имал възможност да възприеме сметосъбиращото МПС и работниците в такъв по-ранен момент, за да спре и изчака приключване на дейността, а не да преминава покрай машината, която е била с включен двигател и мигащи светлини. Отбелязва се също, че пострадалият Е. С. М., който към момента на инцидента свалял от товарния автомобил изпразнения съд за боклук и го насочвал да го постави отново на мястото му, не бил обикновен пешеходец, нито просто участник в движението по пътищата, за да му се вменява задължение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от 1

ЗДвП, както било посочено в обжалваното определение. Той бил работник, извършващ дейност по почистване и сметосъбиране на пътното платно, което се игнорирало в определението. Също съгласно съдебната практика, деянието на водача не можело да се третира като случайно или безвиновно, когато опасността не е била възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, при което ударът е бил технически непредотвратим.

Опасността възниквала от момента на възприемане на пешеходеца на платното за движение, а в случая и съгласно заключението на допълнителната АТЕ, водачът на л. а. „БМВ” бил имал възможност да възприеме работниците на пътното платно и специализирания товарен автомобил на 70 метра преди мястото на удара. Опасната зона за спиране на автомобила за конкретните пътни условия при скорост от 20 км/ч била 7.58 м., т.е. ударът е бил предотвратим за водача, в случай, че бил спрял и изчакал работниците да приключат работата си пред конкретния дом. Изцяло неправилни били изводите на СРС за виновно поведение единствено на пострадалия М.. В конкретния случай водачът И. могъл да предотврати удара, но сам се бил поставил в невъзможност да го стори и не бил направил всичко възможно, за да преустанови движението си или да спре, когато била възникнала опасност за движението, а тази опасност се била случила именно в момента, в който работниците на пътното платно и товарния автомобил са били видими за него. Последното изключвало негово безвиновно поведение в конкретната пътна ситуация. Обобщава се, че от събраните доказателства ставало ясно, че водачът дори не бил направил опит да преустанови движението си и да изчака работниците да приключат дейността си върху пътното платно, като при необходимост спре, и чак след това да премине през почистваното място, където било настъпило ПТП-то. По този начин той не бил изпълнил задълженията си, регламентирани в чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли се за отмяна на определението на СРС и връщане на делото на СРП със задължителни указания за продължаване на действията в производството.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното определение на СРС и материалите по ДП № 11294/2023 г. по описа на СРТП-ОП-СДВР, пр. пр. № 44074/2023 г. по описа на СРП, контролната въззивна инстанция прие за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимна страна, какъвто се явява пострадалия по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК Е. С. М., поради което е ДОПУСТИМА, а така също и подадена в законоустановения седемдневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК – последното е видно от отбелязването върху съобщението, че атакуваното определение на СРС е връчено на жалбоподателя, чрез неговия повереник, на 14.08.2025 г., а процесната частна жалба е депозирана по пощата (видно от отбелязването върху нея) в СРС на 21.08.2025 г.

По същество въззивната инстанция счита следното:

Наказателното производство по ДП № 11294/2023 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 44074/2023 г. по описа на СРП е образувано на основание чл. 212, ал. 3 от НПК на 13.09.2023 г. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 13.09.2023 г. около 09:10 часа в с. Долни Пасарел, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ****, по платното за движение на ул. „ВЕЦ Пасарел“, с посока на движение от ул. „Момина скала“ към ул. „Божур“, в района на № 10 нарушил правилата за движение по ЗДвП и реализира ПТП с намиращия се на платното за движение пешеходец Е. С. М. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М., изразяваща се във фрактура на лява подбедрица.

По делото няма лице, привлечено като обвиняем.

В обстоятелствената част на атакуваното определение на СРС първоинстанционният съд е изложил хронологично и в детайли установената до момента фактическа обстановка, като преповтаря тази, изложена и в постановлението на СРП – обект на контрол от страна на 2 съда. Така изложената фактическа обстановка е интерпретирана коректно и при съответната съпоставка със събраните до този момент гласни и писмени доказателствени източници, поради което въззивният състав не следва да я преповтаря и в своя акт, а ще се съсредоточи основно върху правните изводи както на СРП, така и на първоинстанционния съд.

В тази връзка въззивната инстанция установява, че за да се позове на хипотезата на чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК, първоинстанционният съд е приел безусловно правния извод на СРП за липса на виновно поведение от страна на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ****, в лицето на А.И., доколкото от всички приобщени по делото доказателства се установявало, че не е била налице каквато и да е видимост към работниците-сметосъбирачи, поради големината на превозното средство, зад което са се намирали. Първият съд намира, че установената при допълнителната АТЕ възможност на водача на автомобила да възприеме от разстояние 70 метра както товарния специализиран автомобил, така и работниците на пътя, не променяла извода за липса на виновно поведение на И.. Причината за настъпилия инцидент СРС намира изцяло в субективното поведение на пострадалия М., който е „могъл да предотврати произшествието като не предприема пресичане на платното за движение, движейки се назад, без да вземе мерки за безопасността си, навлизайки внезапно в частта от платното за движение, където се е придвижвал в това време лекия автомобил“. По повод аргументите на повереника, първият съд отбелязва също, че това, че М. бил сметосъбирач, не означавало, че на същия не са били вменени задълженията му по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - с поведението си не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

Въззивната инстанция счита, че първият съд е изследвал в известна степен повърхностно и едностранчиво фактите по делото, игнорирайки обстоятелството, че процесното ПТП притежава характеристиките на фактическа и правна сложност. Това е така, доколкото се касае за движещ се по тясна улица в населено място лек автомобил, който се разминава със спрял в лентата за обратна посока (с предната си част по посока идващия лек автомобил и с включени жълти мигащи светлини, според показанията на пострадалия М.) товарен автомобил за сметосъбиране с рег. № ****, като съприкосновението е между лекия автомобил и намиращия се зад товарния автомобил пострадал М. - едно от лицата, отговорни за събиране на кофите за боклук пред домовете, качването им на платформата на товарния автомобил за изсипване и връщане обратно на кофите на местата им. В конкретния случай М., ходейки назад, е влачил и връщал кофа, намираща се на десния тротоар, считано посоката на движение на лекия автомобил.

Тези безспорни факти поставят редица въпроси, на база следните задължителни уточнения:

На първо място, безспорно е, че товарните автомобили за сметосъбиране не попадат в категорията на МПС със специален режим по чл. 91 от ЗДвП. Същите обаче са отчетени от законодателя, макар и не по изричен начин, в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която МПС, което поради специфичния характер на движението си представлява препятствие или опасност за другите участници в движението по пътя, се обозначава с жълта мигаща или проблясваща светлина. Фактите по делото безспорно сочат, че товарният автомобил за сметосъбиране е изпълнявал рутинната си дейност в рамките на населеното място (с. Долни Пасарел) в светлата част от денонощието, като дори е бил спрял със жълта мигаща светлина, което е недвусмислена индикация за другите участници в движението, че товарният автомобил е в процес на сметосъбиране именно в този момент, а процесът включва присъствието на работници зад него, които товарят и разтоварват кофи за боклук, а всичко това съвкупно правят товарния автомобил в същия този момент на спирането му предвидимо препятствие, съдържащо потенциал за опасност за другите участници в движението.

3

Горното обстоятелство е било възприето от водача И. от разстояние от не по-малко от 70 метра, съгласно заключението на допълнителната АТЕ и, съгласно същото заключение, при установената скорост на движение на автомобила от 20 км/ч непосредствено преди ПТП, от момента, в който товарният автомобил е бил видим за него, И. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Още повече, че в показанията си И. е посочил, че при приближаването си е възприел работници зад камиона, с уточнението, че не е имал възможност да разбере какво точно са извършвали в момента.

На второ място, съгласно протокола за оглед и експертните заключения, платното за движение на улицата е било с ширина 6 метра, като от двете негови страни имало тротоари с ширина от 1.60 метра, габаритната широчина на товарния автомобил е била 2.55 метра, същият е отстоял на 0.60 метра от десния тротоар, считано посоката на движението му, а левите му колела са се намирали на 3.15 метра от същия десен тротоар. Иначе казано, в спряло положение товарният автомобил е заемал по-голямата част от пътното платно и водачът на лекия автомобил е разполагал с разстояние най-много от 2.85 метра, за да се размине с него по улицата.

Същественият въпрос който възниква, на база и задължението на водача И. по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди“), е дали при наличие на толкова видимо от разстояние 70 метра и предвидимо препятствие, каквото се явява спрял и в процес на товарене и разтоварване товарен автомобил по сметосъбиране, с включена жълта мигаща светлина, както и при наличие на тясно улично платно, по-голямата част от което е заето от същия товарен автомобил, разминаващият се с товарния автомобил лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № **** се е движил със съобразена скорост – дали тези 20 км/ч се явяват прекомерни спрямо горните факти, сочещи на усложнена фактическа обстановка, а именно – спрял товарен автомобил за сметосъбиране в работен режим, с единствено видима за водача на лекия автомобил предна част, наличие на работещи и постоянно движещи се работници зад товарния автомобил, тясно място за разминаване. Дали водачът на лекия автомобил е следвало да се движи със скорост по-ниска от 20 км/ч, за да има възможността да реагира навреме, ако някой от вече възприетите от същия водач работници за товарния автомобил предприеме пресичане, каквото неминуемо се следва от естеството на работата му. И дали този водач, както сочи и допълнителната експертиза, при така възприетата сложна обстановка, е следвало да спре за кратко и да изчака потеглянето на товарния автомобил, за да се увери, че няма повече стъпили на платното за движение работници.

Разпечатката съдържа 28 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b601049e-0837-45fd-b4e3-5d437322077f