Решение № 354 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

П. Стоицев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Красимира Й. Динева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20221100605339 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С протоколно определение от 12.10.2022 г., по НЧХД № 13417/2021 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 12-ти състав, на основание ч л . 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на Е. Л. Т. срещу П. Г. П., с оглед евентуално извършено престъпление по чл.130, ал. 2 от НК и по чл.

144, ал. 1 от НК.

Недоволна от така постановения съдебен акт е останала ЧТ Е. Т. която, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирала въззивна частна жалба. В същата ЧТ Т. излага аргументи касателно обстоятелството, че към настоящия момент в СРП не се води разследване за същото престъпление. ЧТ заявява, че наказателното производство от общ характер е било прекратено от наблюдаващ прокурор на 13.10.2022 г. Нещо повече, ЧТ Т., твърди и че производството пред СРП се е водило за други обстоятелства и деяние, не касаещи настоящето производство. В заключение се желае отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съответния решаващ орган – Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

По делото е постъпил и отговор на жалбата от подс. П. П.. Отговорът обаче, е депозиран на 28.11.2022 г., т.е. извън посочения в разпоредбата на чл.

319, ал. 1 от НПК срок. Предвид изложеното и на основание чл. 323, ал. 1, т.

2, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК, съдът следва да остави отговорът без разглеждане.

С подадената частна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт и изложените във въззивната жалба доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.

314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговарящо на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, намери, че разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, а обжалваното протоколно определение на първоинстанционния съдебен състав следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Съображенията в тази насока са следните:

Производството пред СРС - НО, 12-ти състав е образувано въз основа на подадена на 24.09.2021 г. в СРС тъжба от частната тъжителка Е. Л. Т., за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 от НК. По постъпилата тъжба е образувано НЧХД № 13417/2021 г. по описа на СРС - НК, 12-ти състав.

В съдебно заседание по НЧХД 13417/2021, провело се на 12.10.2022 г. първоинстанционният съдебен състав е приел, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

С протоколното си определение, СРС – НО, 12-ти състав, е приел, че са налице основанията на чл.289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като в СРП се води разследване за същото нещо.

В СРП на 13.12.2021 г. е било образувано ДП за престъпление по чл.

131, ал.1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. След проведени действия по разследването наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство на 13.10.2022 г. Аргументите на държавния обвинител са били, че в конкретния казус се касае за извършено престъпление от частен характер.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията за наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното производство за неправилни.

В конкретния по делото случай, към датата на прекратяване на 2 наказателното производство от СРС, 12-ти състав действително е имало образувано и неприключило наказателно производство, намиращо се в своята досъдебна фаза пред СРП. На 12.10.2022 г. по НЧХД 13417/2021 г. е постъпило писмо отговор от СРП, с което се уведомява съда за горното обстоятелство, както и че към този момент материалите по делото са получени в СРП с мнение за прекратяване. Именно на основание последното първоинстанционният съдебен състав е прекратил НЧХД 13417/2021 г. Ден по-късно, на 13.10.2022 г. наблюдаващият прокурор е постановил прекратяване на производството, тъй като престъплението се явява такова от частен характер. Тези обстоятелства, водят въззивна инстанция до извода, че са отпаднали основанията за приложение на правилото ne bis in idem.

Ако СГС в конкретния казус приеме, че актът на първия съд е законосъобразен, то категорично би се стигнало да нарушаване правото на защита и достъп до съд на пострадалото лице и частен тъжител – Е. Т..

Правото на достъп до съд следва да бъде „реално и ефективно”. При конкретните обстоятелства на делото реалният и ефективен характер на това право може да бъде нарушен от наличието на процесуални бариери, препятстващи или ограничаващи възможностите за обръщане към съд. Това е така, тъй като частният тъжител на практика е поставен пред ситуацията, от една страна, съдебният състав по делото от частен характер прекратява достъпа до съда поради наличието на друго производство водено за същите обстоятелства в прокуратурата, а последната от своя страна, ден по-късно прекратява поради наличието на данни за извършено престъпление от частен характер. В тази ситуация, настоящият съдебен състав намира, че правото на частните тъжители на ефективно средство на защита, гарантирано в чл. 13 от ЕКЗПЧОС, би се явило нарушено. В тази връзка е налице и константна практика на Европейския съд по правата на човека, като само за пълнота въззивната инстанция ще посочи делото Аксой с/у Турция, по което съдът констатира нарушение на член 13 от ЕКЗПЧОС поради отказа на местните власти да проведат разследване по направени твърдения за осъществено малтретиране, въпреки задължението си да осъществят такова съобразно националното законодателство. Нещо повече, в цитираното решение съдът изразява следното становище: „такова отношение от служител на държавата, който има задължение да разследва престъпления, представлява подкопаване на ефективността на евентуални други средства за защита“. Ето защо, дори да е предвидено съответното средство за защита, в ситуация, в която упражняването му е неоснователно затруднено от властите на съответната държава, това ще доведе до нарушение на член 13 от ЕКЗПЧОС.

При това положение въззивният съд прецени, че не е налице основание за прекратяване на делото, тъй като в процесния случай не е налице забраната едно и също лице да бъде съдено два пъти за едно и също престъпление.

Предвид направеното изложение въззивният състав намира, че предходната инстанция неправилно е прекратила наказателното производство 3 на основание чл. 289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК . Постановеният в този смисъл съдебен акт следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на Софийски районен съд.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл.

250, ал. 4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.10.2022 г. по НЧХД № 13417/2021 г. на СРС - НО, 12-ти състав, с което на основание чл. 289, ал. 1, чр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на Е. Л. Т..

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4