Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 499 от 28.11.2025, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 63/2025
Вид
Решение № 499
Подписан
28.11.2025
Състав
Милен Петров, Галина Магардичиян, Катина Кавърова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Русе, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Катина Кавърова при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500063 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

ПГПТ „Атанас Цонев Буров“ гр. Русе обжалва Решение № 829/ 12.06.2024г, постановено по гр.д.№ 6439/23 по описа на РРС, с което се признава за незаконно и се отменя уволнението на Р. Д. Р. със Заповед № Д-1323-267/12.10.2023г на Директора на ПГПТ“Атанас Буров“-Русе на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ- съкращаване на щата, Р. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по практическо обучение и професионална подготовка, специалност-студена обработка на металите и са осъдени да му заплатят обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 15 152.76лв за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.10.2023г до 13.04.2024г, както и са осъдени да му заплатят разноските по делото. Съдът е обосновал решението си за незаконност на уволнението поради проявена от директора на училището негативно отношение, недобросъвестност и дискриминация по отношение на Р. Р. в противоречие с чл. 8, ал. 1 КТ. Съдът е допуснал и разгледал несвоевременно заявено от ищеца искане да се признае прекратяването на трудовото правоотношение за недобросъвестно дискриминационно на лично основание, в нарушение на чл.8, ал.2 и ал.3 КТ и събрани в тази насока доказателства в нарушение на съдопроизводствените правила. Ищецът е направил искането си във връзка и след запознаване с писмения отговор и доказателства към него, които са му връчени на 19.01.2024г извън указаният му от съда едноседмичен срок, поради което за него е настъпила процесуалната преклузия по чл.313 ГПК. Първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал допълване на исковата молба с това искане, заявено в първото по делото съдебно заседание извън срока по чл.312, ал.2 ГПК.

1

Ищецът е бил наясно с основанието за прекратяване на трудовия му договор към датата на предявяване на исковата молба, като нито в нея, нито в преклузивния срок по чл.312 ГПК е релевирал твърдения и възражения за незаконосъобразност на уволнението по чл.8 КТ. В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е постановил обжалвания акт въз основа на събрани в производството доказателства извън срока по чл.312, ал.2 ГПК, с което е допуснал съществени процесуални нарушения при допускане на писмени доказателства. Неправилно районния съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно поради нарушаване на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ. Към датата на връчване на предизвестието на 12.09.2023 ищецът е подписал декларация, в която е декларирал в това число, че не се ползва от синдикална защита. Едва на 14.09.2023г след връчване на предизвестието е представил пред работодателя си уверение, издадено от ИС на Синдикален регионален съюз на КТ“Подкрепа“ Русе за това, че същият е член на регионален синдикат „Образование“ към КТ“Подкрепа“ от 2017г. В жалбата се счита, че ищецът не се ползвал от предварителната закрила по чл.333,ал.4 КТ, тъй като липсват доказателства, че същият е член на синдикална организация, която има структура в училището, а и освен това не е декларирал пред работодателя това обстоятелство, поради което работодателят не е бил длъжен да изиска предварително съгласие от синдикалния орган. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно и на основание проявено от директора на училището недобросъвестност при уволнението в нарушение на закона, резултат от негативно отношение на директора към ищеца. Доводът за злоупотреба с право на работодателят не е обоснован с никакви конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват тези твърдение, което води до нарушаване на правото на защита на ответника съобразно принципа на състезателност на процеса. Изложени са подробни съображения за правилност на процедурата по извършения подбор и са спазени от работодателя всички изисквания по чл.329 КТ. По отношение на иска с правно основание чл.225 КТ съдът се е произнесъл въз основа на доказателства, които са представени извън срока по чл.312 ГПК. Иска се от въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените срещу училището искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ, последният във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Претендират се разноските по делото. В условията на евентуалност в случай, че въззивният съд потвърди решението да уважи направеното от работодателя възражение за прихващане с обезщетенията, изплатено на ищеца по чл.220 КТ и чл.222 КТ в общ размер на 4519.56лв с претенцията на обезщетение по чл.225 КТ.

Р. Д. Р. в писмен отговор счита подадената от работодателя въззивна жалба за неоснователна. Изложените в нея твърдения за пороци в съдебния акт са недоказани и решението е законосъобразно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че уволнението му е незаконосъобразно в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ. Не е вярно изложеното в жалбата, че не е уведомил работодателят си, че е член на синдикална организация, след закриване на синдикалната секция на КТ“Подкрепа“ в училището. Той е член на синдикат „Образование“ към КТ“Подкрепа“ от 2017г без прекъсване, за което работодателят е уведомен първо с декларацията от 12.09.2023, а в последствие с представяне на удостоверение от 14.09.2023г.

Ползвал се е със закрилата по чл. 333, ал.4 КТ независимо от обстоятелството, че синдикалната секция в училището е закрита. Закрилата по чл.333 КТ се 2 отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Правилни са изводите на районният съд за незаконосъобразност на уволнението и на второ основание, а именно, че директорът на ПГПТ“Атанас Буров“ е действал недобросъвестно в нарушение на закона. Подборът не е в резултат на взето в съответствие с правилата на издадената заповед от 11.09.2023г Решението за това е взето преди издаване на тази заповед, поради което подборът не е в резултат на решението на създадената от директора комисия, а еднолично субективно от него без заявени за това критерии и има дискриминационен характер с оглед неговата синдикална дейност, което е в противоречие на чл.8, ал.1 КТ. Неправилни са доводите в жалбата за наличие на преклузия по чл.313 ГПК. Допуснатото от директора нарушение на чл.8, ал.1 КТ е установено от ищеца впоследствие, след представянето на допълнително изискани от работодателя документи и събраните други доказателства. Това за него са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.313 ГПЩ и съответно дава възможност за заявяването на допуснато и на това нарушение, както и събиране на доказателства. По тези съображения счита решението за правилно и като такова следва да се потвърди от въззивната инстанция. Претендира направените във въззивната инстанция разноски.

ПГПТ „Атанас Буров“ обжалва Определение № 4816/04.12.2024г, постановено по гр.д.№ 6439/23 по описа на РРС, постановено по реда на чл.

248 ГПК. Иска се неговата отмяна по съображенията, изложени в частната жалба, и постановяване на друго, с което се уважи молбата им за присъдените в полза на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Р. Р. чрез адв.Б. счита частната жалба за неоснователна по подробно изложение в отговора съображения.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Русе Д. Р. е изпълнявал длъжността „старши учител практическо обучение и професионална подготовка“, което е прекратено със Заповед № Д 13-23-267/12.10.2023г на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ вр чл.329, ал.1 и чл.333, ал.4 КТ, считано от 13.10.2023. В заповедта като причини за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че със Заповед № Д11-23-1113/11.09.2023г е утвърдено щатно разписание, при което е закрита заеманата длъжност. Съкращаване на щатна бройка, за което му е връчено предизвестие № Д-11-23-1123/12.09.2023г. В заповедта е посочено, че следва да му се изплатят обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск 35 работни дни, обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1 брутна заплата в размер на 2626.16лв и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа не повече от месец в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Заповедта е връчена на Р. на…. Според представеното копие от трудова книжка посочените в заповедта обезщетение са изплатени на работника.

Със Заповед № Д-11-23-1123/12.09.2023г на основание чл.326 КТ същият е бил предизвестен, че трудовият му договор ще бъде прекратен, тъй като с утвърденото ново щатно разписание заеманата от него длъжност ще бъде съкратена. Посочено е че е извършена преценка на изискванията по чл.329 КТ и чл.333 КТ. Предизвестието му е връчено на 12.09.2023г.

Към исковата молба от ищеца е представена декларация от Русе Р. от 3

12.09.2023г относно обстоятелствата по чл.333 КТ, изброени в девет точки.

Никое от тях, в това число „ не се ползвам със синдикална защита“ не е посочено от Р.. В приложеното по делото трудово досие се съдържа същата декларация, но в нея т.5 „ не се ползвам със синдикална защита“ е оградено с кръгче/л.166 от делото/.

Към исковата молба, а и в досието на Р., се съдържа уверение изх.№ 54 от 14.09.2023г, издадено от КТ“Подкрепа“ синдикален регионален съюз-Русе, за това, че Р. е синдикален член на Регионален синдикат образование към Синдикален регионален съюз на КТ“Подкрепа“ Русе от 2017 до момента на издаване на уверението без прекъсване. Посочено е, че всички клаузи в отрасловия колективен трудов договор на Синдикат“Образование“ на КТ“Подкрепа“, са действащи за него. Работодателят не оспорва, че това уверение му е представено от Р. на 14.09.2023г.

Със Заповед № Д-11-23-1113/11.09.2023г на директора на ПГПТ“Атанас Буров“-Русе се закрива една щатна длъжност за длъжността „ старши учител по практическо обучение и професионална подготовка“ с код по НКПД 23205003 по учебни предмети от професионално направление „машиностроене, металообработване и металургия“, открита е една щатна бройка за длъжността „образователен медиатор“ и е утвърдено щатно разписания на училището за учебната 2023/24година, което влиза в сила на 11.09.2023г.

Според структурно-длъжностно разписание, считано от 11.09.2023г за длъжност „ старши учител, практическо обучение“ с код по НКПД 2320-5003 са предвидени 2 щатни длъжности. Представено е удостоверение от Министерство на образованието и науката, че на 21.09.2023 е утвърдено щатно разписание за учебната 2023/24г.

Според структурното-длъжностно разписание, считано от 05.12.2022г щатните бройки за същата длъжност са били 3 броя.

Със Заповед № Д-11-23-1114/11.09.2023г на основание чл.329 КТ е назначена комисия, която да изготви критерии за подбор на педагогически специалист, заемащи длъжност „учител или старши учител по професионална подготовка-практическо обучение“, с норматив 840 часа по учебни предмети от професионално направление“машиностроене, металообработване и металургия“ в ПГПТ“Атанас Цонев Буров“-Русе в срок от 11.09.2023г. Да се извърши подбор на кадрите, подлежащи на съкращаване като протоколът се представи на работодателя до 12.09.2023г. С Протокол № 1 от 11.09.2023г комисията по подбора е изготвила критерии за подбор, които са утвърдени със Заповед № Д-11-23-1115/11.09.2023г от работодателя.

С Протокол № 2 от 11.09.2023г комисията по подбора е извършила подбор на кадрите, подлежащи на съкращаване в гимназията на длъжност „ учител или старши учител по практическо обучение и професионална подготовка“, преподаващи по професионално направление „машиностроене, металообработка и металургия“, които са МФМ, Р. Д. Р. и ИСБ. Оценил е същите по приетите критерии като МФМ и ИСБ са оценени с по 30 точки всеки, а Р. Р. с 10 точки, поради което са предложили на работодателя да съкрати Р., което и Директора на гимназията е направил с обжалваната от работника заповед.