Присъда № 2 от 30.01.2025, Окръжен съд - Търговище

Мотиви към присъда рег.№ 2/30.01.2025 г. постановена по нохд № 472 по описа на Окръжен съд Търговище за 2024 година

Подсъдимият С.М.М. от гр.Омуртаг е предаден на съд по обвинение за това, че „на 15.12.2022 г., около 19.00 ч., в гр. Омуртаг, на ул.“Х....“ № ..., в бирария “Среща“, направил опит умишлено да умъртви С.Х.О. от гр.Омуртаг, като деянието представлява опасен рецидив и е останало недовършено, поради независещи от дееца причини“ – престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1-во, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. “а“, вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Делото се разглежда за втори път от ОС Търговище, след постановяване на решение № 362/24.06.2024 г. на ВКС по к.н.д.№ 365/2024 г. І н.о., с което е била отменена присъда № 13/18.09.2023 г. по нохд № 265/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Представителят на Окръжна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на ефективно наказание ЛОС около 4 г. и 6 м., определено по реда на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58, б.“а“ от НК.

До започване на разпоредителното заседание, пострадалият от престъплението С.Х.О., редовно призован, не прави искане за конституиране като граждански ищец и/или частен обвинител в наказателния процес.

След проведено разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, служебният защитник на подсъдимия адв.Д.Пантев от ТАК, прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

Съдът намери, че са налице предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа непосредствено след разпоредителното заседание делото по този процесуален ред. В хода на проведеното съкратеното съдебно следствие подсъдимия Маринов се признава за виновен, съжалява за стореното, моли за минимално наказание. Същото е и становището на защитника му, който претендира за определяне на наказанието по реда на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58, б.“а“ НК. В подкрепа на твърденията си сочи, че извършването на престъплението е било провокирано от самия пострадал, който по- рано същият ден е заплашил с нож подсъдимия.

Сочи, че причинените на пострадалия увреждания вследствие на запалването са отшумели в рамките на два месеца и не са налице други негативни последици – обстоятелства, при което пледира за налагане на ефективно наказание в размер около 3 г. ЛОС.

Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

1

Подсъдимият С.М.М. бил с начално образование, безработен, разведен, многократно осъждан /справка за съдимост л.34 и сл. от делото/ - за последен път с опр.№ 1209/01.04.2016 г. по ЧНД № 4731/2015 г. на СГС, с което по реда на чл.23-25 НК му е било определено едно общо наказание в размер на 1 г. и 9 м. ЛОС между отделните наложени му по НОХД № 253/2014 г. на PC-Омуртаг и НОХД № 4778/ 2013 г. на СГС, при „строг“ режим.

Определението влязло в законна сила на 19.04.2016 г., като видно от направеното отбелязване наказанието е изтърпяно на 22.11.2018 г.

Подсъдимият бил известен сред познатите си и с турското име „Фикрет“, живеел в гр.Омуртаг, в гараж, находящ се на ул. “Антим I-ви“. Същият често злоупотребявал с алкохол, при което ставал раздразнителен и бил склонен към агресия към други лица, особено при засягане на интересите или личността му.

Подсъдимият и пострадалия С.Х.О. /известен с турско име “Дженгиз“ и с прякора „Джагата“/ се познавали от дълги години, тъй като в един период от време Огнянов живеел със сестрата на подсъдимия. След тяхната раздяла, отношенията между подсъдимия и пострадалия силно се влошили.

На 15.12.2022 г. във времето между 18.00 и 18.30 ч., в гаража на подс.Маринов, той и св.А. Вейселов употребили алкохол, а малко по-късно към тяхната компания се присъединил и пострадалия Огнянов, който също употребил алкохол. Под влиянието на алкохола подсъдимия и пострадалия се скарали, при което Огнянов ударил шамар на Маринов и го заплашил с нож. При така създалата се ситуация, подс.Маринов изгонил пострадалия и св.Вейселов, след което двамата отишли в близко заведение - бирария „Среща“ намираща на ул.“Х....“ № .., където седнали в едно от сепаретата в близост до бар - плота и си поръчали алкохол и храна.

По същото време в бирарията се намирали собственика - св.Н.Д., неговата съпруга Роза Драганова и клиенти на заведението - свидетелите В.А.Т. и М.Ш.М.. Междувременно, след като останал сам в гаража, подс.Маринов, ядосан от поведението на пострадалия Огнянов и повлиян от изпития алкохол, взел решение да му отмъсти, като го запали.

Подсъдимият искал да причини смъртта или най-малкото съществени телесни увреждания на Огнянов.

В изпълнение на взетото решение, подсъдимият взел един валяк за боядисване с дълга дръжка и пластмасово шише, в което имало разредител за боя марка „Декоратор“.

Маринов предположил, че Огнянов е отишъл в заведението на св.Н.Д. и също тръгнал натам. Пред заведението подсъдимият забелязал св.А. Вейселов, който пушел цигара.

Подсъдимият попитал св.Вейселов дали Огнянов е вътре, но получил отрицателен отговор.

След като св.Вейселов влязъл в заведението, подс.Маринов убеден, че и пострадалият е вътре, залял с малко от разредителя валяка и го запалил. След това отворил вратата на заведението приближил се към сепарето, в което бил седнал пострадалия Огнянов.

Изричайки думите “сега ти ебах майката!“, подсъдимия плиснал разредителя върху главата и горната половина на тялото на Огнянов, след което и хвърлил пламтящия валяк в посока лицето му. Главата, тялото, ръцете и дрехите на пострадалия Огнянов избухнали в пламъци.

Запалило се и сепарето, в което седял. Подс.Маринов веднага напуснал заведението и избягал с цел да се укрие.

Действията на подсъдимия били пряко наблюдавани и възприети от намиращия се зад бара свидетел Н.Д., който въпреки създалата се суматоха реагирал вземайки пожарогасител, намиращ се до бара, който насочил към горящия Огнянов и започнал да го гаси. Тъй като огънят още не бил обхванал и засегнал важни органи от тялото на Огнянов, той не получил сериозни наранявания, а само изгаряния по теменната област на главата, лявата ушна мида и по ръцете. След като угасил Огнянов, св.Драганов успял да загаси и пламналото сепаре. Намиращите се в заведението клиенти успели да го напуснат.

Пострадалият Огнянов излязъл от заведението и поради шока от запалването побягнал към 2 автогарата, като в резултат на нараняванията, които получил паднал на земята. В последствие той се свестил, но изпитвал силни болки.

В РУ-Омуртаг бил получен сигнал за случилото се и на място пристигнали полицейски служители, които в последствие открили пострадалия Огнянов и сигнализирали ФЦСМП Омуртаг. На място пристигнала и линейка, която откарала пострадалия първоначално във ФЦСМП-Омуртаг, където раните му били обработени от медицинските лица - св.С.А. и С.А., а по-късно бил откаран и до МБАЛ-Търговище. След първоначална обработка на раните му, пострадалия бил насочен за хоспитализация и лечение в клиника по изгаряния в гр.Варна, където раните му били отново обработени, но тъй като нямал платени здравни осигуровки бил изписан и се прибрал обратно в гр.Омуртаг. След като избягал от заведението, подсъдимия се укрил в къща в гр.Омуртаг собственост на негови роднини, където в последствие бил установен от полицейските служители и задържан.

В хода на образуваното ДП била назначена съдебно-медицинска експертиза /л.93-94 от ДП/. Според заключението на вещото лице пострадалия Огнянов е получил изгаряния по главата /теменната област/, лицето в областта на лявата ушна мида, шията и двете ръце. Тези увреждания от изгаряне не са довели до опасност за живота на пострадалия Огнянов, като му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След връщане на делото и дадените от съда задължителни указания, в ДП е изготвена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на същата /л.33-л.34 от ДП, том ІІ/ последствията за здравето и живота на пострадалия при липса на своевременно угасяне с пожарогасител трудно може да се прогнозират поради наличието на множество променливи - например облеклото на пострадалия; действията, които той е предприел; количеството леснозапалима течност. Вещото лице д-р Б.Петров мотивирано е приело, че ако леснозапалимата течност е продължила да гори, е било възможно да възникнат както подълбоки, така и по-обширни изгаряния у пострадалия. В този случай е било възможно да настъпят трайни и тежки увреждания, както на кожата, така и на подлежащи тъкани, водещи до непосредствена и отдалечена опасност за здравето и живота.

Според заключението по изготвената по делото пожаро-техническа експертиза, използваните от подсъдимия средства за запалване - валяк напоен с леснозапалима течност и разредител за алкидни бои, създават условия за бързо разпалване и разпространение на огъня. Използваното средство — разредител за алкидни бои “Декоратор АМВ“ представлява леснозапалима течност, която в контакт с огън води до бързо разпространение на пожар. В конкретния случай в резултат на запалването освен подсъдимия са били запалени сепарето, в което той е седял, както и намиращи се в близост вещи. Единствено навременната реакция на собственика е довела до предотвратяване разпространението на пожара.

От изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.109 и сл. от ДП, т.І/ се установява, че подс.Маринов е могъл да разбира свойството и значението на стореното и да ръководи постъпките си. Той не е бил в състояние на физиологичен афект - поведението му, емоциите, вегетативната симптоматика, преживяванията по време на конфликта и след него, не съдържат данни, даващи основания за обсъждане на такова състояние на афект. При определяне структурата на личността на подсъдимия, вещите лица д-р Н.Николова и клиничен психолог Е.Жечева са приели, че с оглед спецификите на личността Маринов е с нисък праг на фрустрационен толеранс при събития, които лично го засягат. При засягане на негови базови ценности, личностовите дефицити изпъкват, изразено и в поведението му има експлозивни реакции с агресивни действия по типа на възмездяване и наказанието. В състояние, в което е употребил алкохол, може да се допусне допълнително занижаване на нивата на контрол, което води до агресивни изблици и отреагиране несъответно или несъразмерно на ситуацията.

В показанията си присъствалите свидетели-очевидци посочват, че единствено облеклото и навременните действия на св.Драганов, който в рамките на няколко секунди е 3 успял да угаси пламъците са предотвратили възможността горенето на Огнянов да бъде преустановено. Всички свидетели са категорични във възприятията си за това, че времето от запалването на Огнянов до угасянето му от св.Н.Д. е било много кратко и това е предотвратило продължаване на горенето на пострадалия.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 404/2022 г. по описа на РУ Омуртаг писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключенията на вещите лица по извършените експертизи, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. За процесуална пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че проведеното съдебно производство по реда на Глава XXVII-ма от НПК не изисква прилагане на процесуалните способи по чл.283 и чл.284 от НПК. /в т.см.е р.№ 364/1.07.2010 г. по н.д.№ 338/ 2010 г., ВКС, III н.о. според което - "Прочитането на писмените доказателства по чл. 373, ал. 1 НПК се отнася до процедурата по чл.372, ал 3 НПК, във вр. с чл. 371, т. 1 НПК, но не и когато делото е разгледано по реда на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК"; р.№ 187/ 29.03.2012 г. по н.д.№ 3132/2011 г., ВКС, III н. о. според което – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, инициирана от подсъдимите, изключва необходимостта от претендираното от защитата прилагане на чл.284 от НПК от компетентния съд. По силата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл.