Определение № 658 от 19.09.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 658 гр. Шумен, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500374 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 5903/13.08.2024 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.К., срещу разпореждане № 1398/17.07.2024 г. по ч.гр.д. № 810/2024 г. по описа на НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника С. Н. И., за сумите: 270,09 лв. – главница и 38,05 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 10.04.2024 г. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че наличието на неравноправна клауза следва да обявена по предвидения процесуален ред. В случая не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Кредиторът предоставил необходимата преддоговорна информация съгласно ЗПК, изготвил погасителен план относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Сочи, че в отношенията между страните действа принципа на свободно договаряне – чл.9 ЗЗД. С оглед този принцип страните се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. Счита, че договорът не противоречи и на добрите нрави. Счита, че е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В случая съдът поставил граница на 1 максималния размер на възнаградителната лихва до 30%, което автоматично ограничавало и размерът на ГПР до 35-40%, каквото правомощие няма. Излага, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент – арг. от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Страните уговорили годишен лихвен процент в индивидуалния договор, фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. С оглед на това счита, че няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно, съответно договорната лихва да представлява неравноправна клауза /арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Счита, че не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивни правни норми, поради което процесният договор е изцяло действителен. Сочи съдебна практика. Моли съдът да отмени разпореждането на НПРС в обжалваната част и да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претенцията за главница и договорно възнаграждение. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и като се запозна с приложеното ч.гр.д. № 810/2024 г. по описа на НПРС, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 810/2024 г. на НПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу длъжника С. Н. И., за следните суми:

270,09 лв. - главница; 38,05 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 10.04.2024 г.; 101,49 лв. неплатено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст; 152,72 лв., неплатено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; лихва за забава – 46,53лв. за периода 11.06.2023 г. – 10.04.2024 г.; 30 лв.– такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.06.2023 г.; 200 лв., неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит; 16,44 лв. законна лихва за забава за периода от 10.04.2024 до 26.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2024 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 180лв. юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 40017317120 от 10.05.2023 г.

Във връзка с дадени указания с разпореждане № 1276/28.06.2024 г. на заповедния съд, заявителят е уточнил, че по кредита са извършени 5 плащания, последното от които на 28.08.2023г. с общ размер 332,50лв., като прилага разбивка в табличен вид по пера. Видно от последната по пакета допълнителни услуги са извършени 11 плащания по 36,37лв. или общо 2

400,07лв. Уточнява още, че съгласно чл.17.4 ОУ са дължими 30 лв. такси по тарифа за извънсъдебно и съдебно събиране на просрочен дълг, а на осн. чл.11 от същата при забава с повече от 90 дни са начислени еднократно 200лв., изразяващи се в разходи на кредитора за ангажиране на служители и сътрудници които да осъществят физическо събиране на вземането чрез посещения на място на адресите на клиента.

С разпореждане № 1398/17.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 810/2024 г., НПРС е отхвърлил изцяло заявлението на „......” ЕООД, ЕИК: 175074752, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. Н. И. за следните суми: 270,09 лв. - главница; 38,05 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 10.04.2024 г.; 101,49 лв. неплатено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст; 152,72 лв., неплатено задължение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30 лв.– такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.06.2023 г.; 200 лв., неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 09.01.2024 г.; 46,53 лв. лихва за непогасена лихва за забава за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г.; 16,44 лв. законна лихва за забава за периода от 10.04.2024 до 26.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2024 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските - за възнаграждение за държавна такса в размер за сумата от 25 лв. и за възнаграждение за юрисконсулт за сумата от 180 лв. На основание чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане.

Предмет на настоящата жалба е разпореждането в отхвърлителната му част само за претенциите относно сумите: 270,09 лв. – главница и 38,05 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 10.04.2024 г.

За да отхвърли заявлението заповедния съд е приел, че сключеният договор е в нарушение на чл.10, ал.2 ЗПК. Допълнителният пакет за допълнителни услуги включени в договора касаят дейности по управление на кредита, за които чл.10а ал.1 и 2 от ЗПК забранява да се събират такси. Същевременно стойността на тези услуги възлиза на 400 лв., какъвто е и размерът на кредита -400лв.. По изчисления направени от заповедния съд при месечна вноска, с включени допълнителни услуги се стига до годишен лихвен процент 195,23 %, а ГПР достига до 510,32 %, което е в нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

Претендираните такси за извънсъдебно събиране на кредита също е намерил за неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и нищожни съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП. С оглед приетата недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22, вр. чл.

10, ал.2 и чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и приетите за нищожни клаузи на основание чл.19, ал.5 ЗПК относно ГПР и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита /не дължи лихва или други разходи по кредита/, поради което предвид извършените частични плащания по недействителни клаузи а именно 400,07лв., то длъжникът е върнал изцяло главницата в размер на 400 лв.

Настоящата инстанция споделя тези изводи на заповедния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за 3 изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Въззивният съд счита, че правилото на чл.411, ал.2, т. 3 ГПК отделно от обща преценка на законосъобразност на заявеното основание на дълга по т.2 на същия текст, представлява израз на специално процесуално правило, като изрично проявление на по-общия принцип /чл.7, ал.3 ГПК/ и отразява спецификата на едностранния характер на заповедното производство. Доводите, посочени от жалбоподателя относно ограничените правомощия на съда, са в нетърпимо противоречие със самата същност на заповедното производство, като инструмент за проверка на наличието на спор относно заявени от кредитора права. И двете основания за отказ по този облекчен процесуален ред изискват съда служебно да издири и приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорния характер на задълженията.

За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основата на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт /основание по чл.26 и сл. ЗЗД/, адекватната защита на правата на някои длъжници, ползващи се с особена закрила, поради специфични техни субективни качества, налага проверката в обществен интерес, дори когато лицата пропускат или съзнателно се въздържат да се защитават. Правилата за защита на неравнопоставени потребители в договорната връзка с търговец-доставчик на финансова услуга, в частност изискват от съда да изясни въпроса относно валидността на уговорките, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника. За да може основният принцип на чл.7, ал.3 ГПК да се приложи като израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребителя, изяснен и в практиката на СЕС /решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00/ евентуалното възникнало съмнение за накърнени права на потребителя, следва да се разсее, след като и на двете спорещи страни се предостави възможност за пълна процедурна защита, след като съдът обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила. Само ако намесата на съда е предварителна, тази цел ще се постигне и ще се осуети опасността от стабилизиране на неоспорен акт, поради по-слабата информираност на потребителя, който се е договарял без да познава правата си или се въздържал от позоваване на права, поради разноските, които биха произтекли от едно 4 съдебно производство. В този смисъл са и насоките за тълкуване на общоевропейския стандарт за закрила на потребителите, гарантиран от националните съдилища на държавите членки /дело C-807/19/.