Определение № 551 от 01.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. Благоевград, 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500313 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от «В. С.» Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

Р., ж.к. «И.», бл. *, ет. *, ап. *, представлявано от Управителят Н. Н. К., чрез пълномощникадв. И. Ю., срещу Определение № 82/24.01.2023г., постановено по гр.д. № 72/2023г. по описа на РС Разлог, с което съдът е оставил без уважение като неоснователно, искането на ищеца «В. С.» Е., с правно основание чл. 389 от ГПК във вр. с чл. 397 ал.1 т. 1 и т. 3 от ГПК, за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен срещу «П. *» О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.»И. К.», № *, представлявано от Е. К. и Д. С., чрез налагане на обезпечителни мерки: «спиране на изпълнителното производство» по изп.д. № 1040/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., с район на действие ОС Благоевград и чрез налагане на обезпечителна мярка «ВЪЗБРАНА», върху продадение на публична продан недвижим имот по посоченото изпълнително дело, до окончателното решаване на съдебния спор с влязло в законна сила съдебно решение по образуваното гр.д. № 72/2023г. по описа на РС Разлог.

С частната жалба се наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и за постановяването му в нарушение на разпоредбите на закона. Наведени са и оплаквания за необоснованост и за допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Поддържа се, че съдът не е обсъдил задълбочено и всестранно представените с исковата молба писмени доказателства, като е стигнал до необоснавния извод за липса на вероятна основателност на предявения иск, на което се е основал за да отхвърли искането на ищеца и да не допусне обезпечение на същия по висящото гражданско производство. Възражението се мотивира че независимо от това дали е доказан размера на предявения иск, писмените 1 доказателства приложени с исковата молба убедително подкрепят извода за неговата вероятна основателност.

Излагат се доводи от частният жалбоподател, чрез процесуалния му пълномощник, че без правно значение е и обстоятелството че иска за неоснователно обогатвяане е предявен като частичен, доколкото обезпечението следва да се допусне до размера на претендираната сума и ответникът разполага с възможността по реда на чл. 398 ал.2 от ГПК, да замени без съгласието на другата страна, допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценник нижа, съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстационния съд при постановяването на обжалваното определение, наведени са доводи с частната жалба, че съдът е обсъждал в определението си доводи за реда и начина на атакуване на незаконосъобразните действия на ЧСИ по изпълнителното дело, без в исковата молба да са навеждани такива доводи. Излагат се съображения че посочването на правата на извършилия подебренията ищец по чл. 177 ал. 1 от ЗЗД в изпълнителното производство е само за да се обоснове правния интерес от завеждането на делото по предявения иск за неоснователно обогатяване. Излагат се доводи, че за да може да се ползва с правата по чл. 177 от ЗЗД, ищецът «В. С.» Е. е следвало да разполага с влязло в законна сила осъдително решение срещу «П. *» О., към момента на извършване на разпределението от ЧСИ Б. В., а настоящото дело все още не е приключило в влязло в законна сила осъдително решение.

С частната жалба са оспорват изводите на първоинстационния съд в обжалваното определение за това, че недвижимия имот е продаден на трето лице, доколкото производството по публичната продан все още не е завършено. Отделно са развити съображения, че всъщност «третото лице» е взискателят по изпълнителното дело- «М...» Е., на който едноличен собственик на капитала е Е. И. К., един от двамата съдружници в дружеството длъжник- «П. *» О.. В този смисъл поддържа се с частната жалба, че се касае за свързани лица, като след разпределението на получените от публичната продан суми само в полза на «М...» Е., длъжника «П. *» О. не е ощетен по никакъв начин и че единствения губещ е дружеството ищец- «В. С.» Е., извършило подобрения в продадения на публична продан недвижим имот, за които следва да получи обезщетение, след като имота е продаден на труто лице.

Иска се от въззивния съд с частната жалба, да отмени обжалваното Определение № 82/24.01.2023г., постановено по гр.д. № 72/2023г. по описа на РС Разлог като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като вместо това постанови друго определение, с което да допусне поисканото обезпечение на предявения иск по висящото гр.д. № 72/2023г. по описа на РС Разлог.

Въззивният съд в решаващия си състав и съобразно компетентността си по чл. 278 от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на страните намира следното:

2

Пред РС Разлог е депозирана искова молба от «В. С.» Е., ЕИК *, срещу «П. *» О., ЕИК *, като е предявен иск по чл. 59 от ЗЗД, с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 400 000лв., съставляваща увеличението на стойността на имота, поради направените от ищеца подобрения в продадения на публична продан недвижим имот, съставляващи полезни раноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното заплащане на дължимото/който иск се предявява частично за сумата от 1 500лв./, като се претендират и сторените пред първата съдебна инстанция разноски по делото.

Ищецът «В. С.» Е., чрез представителят си, твърди че с НА за покупко- продажба на недвижим имот № * от 12.06.2014г., том *, рег. № *, дело № */2014г. по описа на Нотариус С. В., «В. С.» Е. е закупило от Н. Н. К. и неговата супрага А. К. Д., срещу заплащане на сумата от 240 000лв., недвижими имоти в гр. Д.- ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр.

Д., с площ от 489 кв.м., ведно с изградените в него сгради на етап «груб строеж»- 1.СГРАДА с идентификатор *.4 по КК и КР на гр. Д., със застроена площ от 241кв.м. и предназначение:

Хотел; 2. СГРАДА с идентификатор *.5 по КК и КР на гр. Д., със застроена площ от 32кв.м., с предназначение- Административна, делова сграда и 3. СГРАДА с идентификатор *.6 по КК и КР на гр. Д., със застроена площ от 125 кв.м., с предназначение Сграда за обществено хранене, като е станал собственик на посочените имоти на основание сключения договор за продажба.

С исковата молба се сочи, че към момента на придобиването на собствеността върху недвижимия имот, върху същия е имало учредени от преди това, две договорни ипотеки, учредени в полза на «О...» А., от предишния собственик на имота- «П. *» О., срещу получен кредит в размер на 800 000лв.

Твърди се от ищеца- «В. С.» Е., че след закупуването на имота, от него са били извършени значителни по стойност СМР за довършване на сградата от етап «груб строеж», които са подробно описани по пера и по стойност в исковата молба по делото. Сочи се че общата стойност на извършените подобрения е в размер на 400 000лв.

Сочи се в ИМ, въз основа на която е образувано гр.д. № 72/2023г. по описа на РС Разлог, че вземането на «О...» А. от длъжника «П. *» О., е било прехвърлено чрез Договор за цесия от 21.07.2008г. на дружеството- «М...» Е., ЕИК *, със седалище: гр. С., представлявано от управителят и едноличен собственик на капитала- Е. И. К.. Вземането към момента на прехвърлянето с договора за цесия е в размер на 401 372.08евро, като същото е прехвърлено на цесионера, срещу задължението на «М...» Е., да заплати на банката посочената сума като цена по договора за цесия, като е договорено цената да бъде изплатена на разсрочено плащане при изрично договорен 8 годишен погасителен план.

Тъй като длъжникът по задължението «П. *» О. не внасял дължимите суми за погасяване на вземането към цесионера- «М...» Е., кредиторът предприел действия за удовлетворяване като чрез арбитражно дело срещу дружеството «П. *» О./в което Е. И. К. е съдружник като собственик на 50% от капитала с Д. И. С./, като същото завършило с арбитражно решение, въз основа на което кредиторът- цесионер се снабдил с изпълнителен лист срещу «П. *» О., 3 за дължимата сума по прехвърленото му вземане от банката- 401 372.08евро, въз основа на който било образувано изп.д. № 1040/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., с взискател цесионера «М...» Е. и длъжник- «П. *» О..

Сочи се с ИМ, че ипотекираните имоти в полза на «О...» А., за дълга на «П. *» О., са били продадени на публична продан от ЧСИ Б. В., като за купувач е бил обявен наддавача взискател- «М...» Е., срещу предложената продажна цена от 805 501лв.

Видно е от приложените към ИМ писмени доказателства, че обявения за купувач «М...» Е., е внесъл дължимата сума и имотите са му били възложени с постановление на ЧСИ Б. В. по изп.д. № 1040/2019г. по неговия опис. С Протокол за разпределение на постъпили суми от 23.10.2020г./представен с ИМ пред РС Разлог/, почти цялата сума от продажбата на ипотекираните недвижими имоти, в размер на 779 037.13лв. е била разпределена на цесионера изкупил вземането и взискател по изп. дело- «М...» Е.. Излагат се доводи от ищеца с исковата молба пред РС Разлог, че в полза на ищеца «В. С.» Е., по реда на чл. 177 ал.1 от ЗЗД, не е разпределена сума, в размер на извършените от него подобрения в недвижимите имоти, тъй като към този момент дружеството ищец не е разполагало с влязло в законна сила осъдително решение за тези суми.

Исковата претенция по образуваното гр.д. № 72/2023г. по описа на РС Разлог, е основана на твърденията на ищеца «В. С.» Е., че същият е добросъвестен подобрител на ипотекираните недвижими имоти, които е закупил след като върху същите е имало вписани две договорни ипотеки в полза на «О...» А., за дълга на длъжника «П. *» О., в размер на 800 000лв., получени по сключен договор за кредит. Поддържа се с ИМ, че в резултат на така извършените подобрения, стойността на продадения на публична продан недвижим имот се е значително увеличила, като «В. С.» Е. следва да получи обезщетение за увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения, които съставляват необходими подобрения. Поддържа се, че именно с тази сума се е обогатил ответника «П. *» О., който е длъжник по изп.д. № 1040/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., като това обогатяване е станало за сметка на ищеца, изършил подобренията в недвижимия имот като ипотекарен длъжник.

За обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, с исковата молба е направено искане за допускане обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка- «спиране на изпълнението» по изп.д. № 1040/2019г. по описа на ЧСИ Б. В., както и налагане на «ВЪЗБРАНА», върху продадения на публична продан недвижим имот по същото изп.д. № 1040/2019г. по описа на ЧСИ Б. В..

Искането за допускане на обезпечение се обосновава с обезпечителна нужда, доколкото ищцовото дружество е извършило в продадения на публична продан подобрения в особено големи размери, с което се е увеличила и стойността на продадения имот, а същевременно е било лишено от възможността да се удовлетвори за направените подобрения, в размера с който се е увеличила стойността на продадения на публична продан недвижим имот.

Първоинстанционният съд с обжалваното Определение № 82/24.01.2023г., постановено по образуваното гр.д. № 72/2023г. по описа на РС Разлог, е отхвърлил искането за допускане на 4 обезпечение на предявения иск за неоснователно обогатяване, чрез поисканите от ищеца обезпечителни мерки, като се е обосновал че искането е процесуално допустимо, а представените с ИМ писмени доказателства установяват активната и пасивната легитимация на страните по делото, но е счел че искането е неоснователно. Съдът е приел че макар приложените доказателства да потвърждават част от фактическите твърдения, наведени с исковата молба, същите не обосновават по категоричен начин вероятната основателност на исковата претенция, доколкото не се устаноява по никакъв начин, че подобренията в недвижимия имот са били извършени именно от ищеца- «В. С.» Е., нито има доказателства за техния размер.