Решение № 307 от 08.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Благоевград, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Вили Дацов при участието на секретаря Христина Далева като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200600623 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда №3 от 16.01.2025 г. постановена по НЧХД № 472 от 2023г., РСБлагоевград е признал подсъдимия Й. С. И.,с ЕГН:**********,от гр.С.,махала „Г.“ №1 за невиновен в това, че на ****г. за времето от 10.00 часа до 11.00часа, на улица без изход и без име, находяща се в ж.к.“М.“ на с.Б., община С., област Б., пред хранителен магазин, устроен в блок 4 на същата улица, чрез хващане с едната ръка за шията и нанасяне на удари с другата ръка на Г. А. А., съответно в областта на главата му - по лицето, черепа и тила, докато е седял в автомобила си на мястото на водача и нанасяне на удари в областта на главата му - по лицето, черепа и тила след като е излязъл от автомобила, му причинил травматични увреждания, изразяващи се в контузни рани в лявата скулна област на лицето, както и в лявата част на врата, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,представляващо престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по посоченото обвинение.С присъдата е отхвърлил като неоснователен и предявения граждански иск от частния тъжител Г. А. срещу Й. С. И., за сумата 3000 /три 1 хиляди/лева,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, унижение, погазване на честта и достойнството, страх, безпокойство, безсъние,ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането ****г. до окончателното изплащане на сумата.

Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.И.Д.,в качеството му на повереник на частния тъжител и граждански ищец Г. А. А.,в която се излагат аргументи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Критикува се избрания подход да бъдат кредитирани показанията на свидетелите,посочени от подсъдимия.Излагат се съображения за изопачено тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, довело до погрешно възприета от контролирания съд фактическа обстановка.В жалбата се акцентира и на незаконосъобразност на присъдата,поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.305,ал.3 от НПК-липса на мотиви,тъй като не е извършено обективно изследване на всички свидетелски показания,писмени доказателства,не е обсъдил и не е анализирал доказателствените материали поотделно и в съвкупност,превратно е направил тълкуване на същите.

На тази база,се предлага въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Й. С. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК.Не се обжалва решението на съда да отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.

В жалбата се прави искане за допускане до повторен разпит на свидетеля С.

И.,но поради несъвпадение на имената на този свидетел с разпитаните пред първата съдебна инстанция,въззивният съд произнесе становището си в съдебното производство,след изслушване на страните,като направи преценка за липса на необходимост от преразпит на разпитания в хода на първоинстанционното съдебно производство свидетел С.К..Последният е депозирал своите показания, достатъчно обстоятелствени пред първия съд,разпитът му е протекъл в присъствието на двете страни в производството и на техните проц.представители като всички те са задавали въпроси,водещи до изясняване на фактологията по делото.Нужда от закрепването на показанията на този свидетел и пред въззивния съд няма,поради факта,че същите вече представляват част от доказателствения материал по делото.

2

Частният тъжител Г. А. А. не участва в съдебното производство пред въззивния съд.Представлява се от повереника си –адв.Д.,който поддържа въззивната жалба като счита постановената от първоинстанционния съд присъда за неправилна,тъй като съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства,от които следва да бъде изведен единствено възможния извод за извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК от подсъдимия Й.

И..Обръща внимание на показанията на свид.С.К.,който определя като единственият, равноотдалечен от страните,който е бил пряк свидетел и очевидец и поради неговите показания следва да бъде възприет извод за липса на пряка видимост на свидетелите, водени от подсъдимия по делото,както и че тези свидетели не са възприели случилото се между подсъдимия и частния тъжител от самото начало. В тази връзка цитира част от показанията на свид.К. с твърдения,че частният тъжител е бил удрян от подсъдимия докато се е намирал в автомобила си: „Преди Г. да слезе /моят доверител/ от колата спореха за нещо. Явно се удряха...“ ,който момент сочи ,че е пропуснат от първоинстанционния съд,който не е аргументирал защо не приема в тази част тези свидетелски показания.Позовавайки се отново на показанията на свид.К.,повереникът акцентира на обстоятелството,че свидетелите, водени от подсъдимия - Е.Т., Я. и Т. са свидетели, които не са преки очевидци на случката, която се е развила между двамата. Насочва вниманието и към показанията на свид. Я., който също е разпитан в хода на първоинстанционното производство,заявявайки, че „Аз не твърдя, че съм видял цялата случка. Започнах да гледам случката в момента, в който подсъдимият слезе от колата“. И тъй като твърдението на частното обвинение е,че подсъдимият е нанесъл на пострадалия удари,докато последният се е намирал в лекия автомобил,а първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено противоречията в свидетелските показания,то е достигнал до грешни изводи и е приел фактическа обстановка, която противоречи на доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие.

В заключение,пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова,с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

Подсъдимият Й. С. И. се явява лично в съдебното заседание пред въззивния съд и с договорен защитник-адв.Д..Последната пледира за потвърждаване на 3 първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Счита,че обвинението срещу подзащитния й не е доказано,тъй като не той е лицето,което е нанесло удари,а е получило такива от частния тъжител. Поради акцента,поставен от повереника върху показанията на свид.К.,защитата също обръща внимание на казаното от този свидетел: „Зачепкаха се нещо, спореха и по едно време Г. изгаси колата, слезна и се сдърпаха“, с твърдението,че показанията на този свидетел не съдържа изявление за нанесени от подсъдимия удари по частния тъжител,докато последният се е намирал в автомобила.Оспорва и издадения от д-р О.С. амбулаторен лист,в който в описание на обективните находки, е посочил, че на лицето са нанесени някакви кръвонасядания, но никъде не е посочено, че същият има разкъсноконтузни рани или някакви други увреждания,които да изпълват медикобиологичният признак на разстройство на здравето по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.Възразява по отношение на становището на другата страна,че водените от подсъдимия свидетели не са преки очевидци на случилото се.

На тази база,иска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Пледира за присъждане на направените и пред въззивния съд разноски като представя договор за правна защита и съдействие и списък на направените разноски.

Подсъдимият Й. И. в право на лична защита сочи,че изобщо не е докоснал частния тъжител и съжалява,че не е в съдебната зала,за да се убеди съдът как изглежда физически и дали е възможно подсъдимият да го удари.Твърди,че месец август 2022г е бил болен от ковид и се е възстановявал в продължение на 6 месеца.Акцентира,че анцунга,с който е бил облечен частният тъжител изобщо не е бил скъсан,както твърдят неговите свидетели,а със същия последният е бил и на събора след това.Обяснява,че частният тъжител го е обвинил,че заради него е изгубил 100 000лева,тъй като била открита нива с канабис и за нейното откриване счита за виновен подсъдимия,а последният няма общо със случая,нито пък има желание да навреди на частния тъжител и неговото семейство.

Ето защо,в последната си първоинстанционната присъда. дума,настоява да бъде потвърдена

БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно 4 изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок,от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намери фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата за правилно установена,с малки изключения относно възприетите факти от дадените от частния тъжител показания,но намира,че тези пропуски не са довели до превратно тълкуване на доказателствени източници по начин,който да изведе други правни изводи,различни от направените от проверявания съд.Следва да бъде отбелязано ,че първият съд неправилно е допуснал до изслушване частният тъжител Г. А.,който не само е изразил становище по частната тъжба,но е дал и подробни обяснения по фактите,изложени в нея.И тъй като в производствата,образувани по частна тъжба,частният тъжител има ролята на обвинител е недопустимо посоченото от него да бъде ценено като доказателствен източник.Последният разполага с процесуалната възможност за доказване на обвинителната теза с всички допустими по НПК доказателства,като неговите показания са извън тях,тъй като не може да съвместява ролята на частен тъжител и свидетел.

Но макар и процесуално да е допуснал снемането на показания от частния тъжител,касателно фактите по обвинението с подробно тяхно изложение, все пак районният съд не ги е възприел,излагайки фактологията по делото,с единственото изключение по отношение на изведената влошеност на отношенията между страните,която влошеност е основал именно на този доказателствен източник.С посоченото изключение,въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, първият съд е достигнал до единствения и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимия.

Поради необходимостта от самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намери основания за някои промени във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Й. С. И. е роден на ****г.Живее в с.Б.,общ.С.,махала „Г.“ №1,с основно образование е, женен, не е осъждан,работи във „В и К“-С..

Частният тъжител Г. А. А. е роден на ****г. Живее в гр.Б.,****.

5

Въпреки ,че частният тъжител Г. А. А. живее в гр.Б.,често посещава с.Б. като къщата им е съседна с тази на подсъдимия Й. С. И. в махала „Г.“.Почти всяка събота и неделя отивали в с.Б..Съпругата на подсъдимия-свид.В. И.а е братовчедка на частния тъжител.Поради тази причина двамата се познавали добре.

Конкретната причина на ****г. частният тъжител отново да посети с.Б.,бил събор,който всяка година се провеждал в неделя в местност,намираща се над с.Б..Същият ден, във връзка с подготовката на участието му в събора, около 10.00 часа тъжителят Г. А. А. с управляваният от него лек автомобил „Фолксваген Поло“ се насочил към ж.к“М.“,за да закупи зеленчуци.В блок 4 на улица без име,в същия квартал се намирал хранителен магазин,който се стопанисва от свид.Д. И. Я..Последният живее в съседния блок №5.Пред магазина се намира беседка,на която седял свид.К..

На ****г около 10.00ч управлявайки автомобил „Фолксваген Поло“ на посоченото място се появил частният тъжител Г. А.,който преминал до горния край на улицата без изход, тъй като там имало възможност да обърне движението си в обратна посока, и връщайки се обратно да спре пред блока с хранителния магазин. Преминавайки по улицата Г. А. А. забелязал, че пред блок № 5, в близост до хранителния магазин стои подсъдимия Й. С. И. ,който се намирал до автомобила си - джип „Хонда“,обърнат с предната си част към дъното на улицата без изход. Тъжителят А. след като направил маневрата,спрял в непосредствена близост до стоящият подсъдим Й. С. И., като започнал да му говори през отворения прозорец на автомобила си, че ще го унищожи, ще се разправи с него и да го обижда,че заради него е загубил 100 000лева.Подсъдимият изненадан от поведението на частния тъжител го попитал за какво става въпрос и тогава А. изключил автомобила,излязъл от него, хванал подсъдимия с едната си ръка за шията,натиснал го към колата, а с другата си ръка започнал да му нанася удари по лицето в областта на устата и по главата, в областта на слепоочието,изритал го и по краката. От своя страна и за да се предпази от ударите, Й. С. И. с ръце се опитвал да се защити и да изблъска Г. А. И. от себе си, като с ръце го хващал за ръцете и за дрехите, за да преустанови нанасяните му удари.