Решение № 20 от 09.02.2021, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 42/2021
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 09.02.2021
- В сила
- 18.02.2021
- Състав
- Сона Вахе Гарабедян
Цитирани разпоредби
- чл. 10, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 25, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 25, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 26, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 28, ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 3 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. **** , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100042 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - ****, с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето, постановяване на мярка за закрила по отношение на непълнолетния непълнолетния Г. Р. Р., ЕГН ********** - настаняване на детето за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище” – с. ****, община ****, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-ВД-037/14.10.2020 г. на директора на ДСП – Вълчи дол по отношение на детето Г. Р. Р. е предприета административна мярка за закрила - настаняване за ползване на социална услуга - резидентен тип „Преходно жилище” – с. ****, община ****. Това се е наложило, тъй като в ОЗД при ДСП – Вълчи дол е постъпил сигнал за детето и другите три деца в семейството, че са неглижирани, скитащи и водещи клошарски начин на живот. Постъпила е и информация от училището, че децата не посещават училище и живеят в много лоши социално – битови условия без родителска грижа. На 08.10.2020 г. е получен сигнал от Полицейски участък, че момчето и братята му са без родителски контрол и са установени от органите на реда да обръщат контейнерите за боклук, за да търсят храна и дрехи. Извършена е проверка, при която било установено, че домът им се състои от две стаи със заковани найлони на прозорците и много лоши хигиенно - битови условия. Липсвала храна, дрехите им били мръсни и разхвърляни по земята. В дома нямало ток и вода. Четирите деца живеели сами, като в съседство живеела тяхната пълнолетна сестра, която видимо не е полагала грижи за братята си. По информация от децата и съседи майката от дълги години не живеела в гр. Вълчи дол и не полагала грижи за децата, като същата е заминала за чужбина. От проверката в НБД било установено, че същата има родени още две деца, като има сключен брак с мъж, който не е вписан като баща на децата. В предходен период в ОЗД – Вълчи дол също са постъпвали сигнали за децата, но при проверката се е установявало, че за тях полага грижи лицето С.И., който се е самоопределял за биологичен баща на децата. Проведени били консултации със същия за припознаване на децата, но той не ги е припознал. Установено било, че през летния период 1 и той е напуснал семейното жилище и е оставил децата без надзор и грижа от възрастен. По този начин децата са били принудени да водят клошарски начин на живот. Въпреки че децата са записани в СУ „Васил Левски” – Вълчи дол, те не са го посещавали. От Община Вълчи дол също е постъпила информация, че децата са забелязани да скитат по улиците по всяко време на денонощието, без да бъдат придружени от възрастен.
Детето Г.Р. е родено на 09.11.2004 г. и е с един вписан родител в акта за раждане, а именно – майка Р.Р.Р.. След проучване на свободни приемни семейства в близост до гр.
Вълчи дол не било установено такова, в което да бъде настанено детето. Това е наложило да бъде направено искане за предоставяне на полицейска закрила до установяване на подходяща резидентна социална услуга, предвид факта, че за детето е необходима подходяща мярка за закрила по ЗЗДт. След установяване на полицейската закрила детето е било приведено в ДВНМН – Варна.
След изтичане на полицейската закрила е било необходимо да бъдат предприети спешни мерки за закрила съгласно ЗЗДт с цел опазване живота и здравето на детето, а именно – настаняването му в „Преходно жилище” с. ****, община ****, област Варна.
Моли се съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – ****, представлявана от социален работник Д.Ж., твърди, че Г. много бързо свикнал в преходното жилище, както и че е предвидена среща между него и останалите деца, които са настанени в приемни семейства, след пандемията. Поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Отделно от това, с писмено становище директорът на ДСП – **** също поддържа молбата.
Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат Д.И. пледира за уважаване на разглежданата молба.
При условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето Г. Р. Р. в присъствието на социален работник Жечева. Момчето посочва, че има 2 сестри и 4 братя, както и че живеели без майка си от 9 години. Баща им помагал на децата през тези години. Сега той бил в *****. Заминал преди около 2 месеца. Казал им, че ще замине и обещал да им изпраща пари.
Твърди, че веднъж им е изпратил пари и през месец февруари пак очаквали да им изпрати.
Двете му сестри били женени, като едната живеела в същото село, а другата била далеч. За тях се грижила само тази сестра, която живее наблизо. Имал по-голям брат, който е бил на 18 години, но той бил в Г.. Посочва, че самият той е най-големият брат от тези, които са в България. Най-малкият му брат бил на 9 години. Твърди, че не е търсил помощ от никого, защото малко го било срам. Работел в **** като общ работник на строеж заедно с другия му брат, който е на 14 години. Така двамата осигурявали средствата. В къщата им имало ток, но го спрели, защото баща му дълго време не го е плащал. Имало вода в къщата, а също и навън. Твърди, че сега е добре. В жилището било топло и чисто и възпитателите се отнасяли добре към него. Само той бил настанен в ****, но се чувал с другите си братя по телефона.
Имал онлайн връзка за училище. Твърди, че има желание да учи и да продължи да учи.
Можел да чете, както и да пише, но не много хубаво.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото 2 доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-ВД-037/14.10.2020 г. на директора на ДСП – Вълчи дол; социален доклад на ДСП - Вълчи дол; удостоверение за раждане издадено на 11.11.2004 г. въз основа на Акт за раждане № I-1795/11.11.2004 г., съставен от Община Варна, се установява, че непълнолетния Г. Р. Р. е роден на 09.11.2004 г. от майка Р.Р.Р. и баща неизвестен. По повод постъпил сигнал в ОЗД при ДСП – Вълчи дол е извършена проверка, от която е установено, че непълнолетният Г., заедно с другите три деца в семейството, са изоставени в дома си без надзор на възрастен и не посещават училище, въпреки че са записани в СУ „Васил Левски” – гр. Вълчи дол. По неофициална информация майката е заминала за чужбина и от дълги години не полага грижи за децата, не се интересува от тяхното развитие и не осъществява контакти с тях, а лицето С.И., самоопределящ се като техен баща, е изоставил децата на грижите на по – голямата им сестра и към момента също е в чужбина. По – голямата им сестра обаче също не полагала грижи за децата и те били принудени да водят клошарски начин на живот. Установено е, че детето няма близки и роднини, на които може да разчита и които да оказват контрол над действията му. Тази ситуация застрашава живота и здравето на детето. Лишено от необходимия родителски контрол и възпитание, детето няма нужните условия за развитие и гаранции за неговата сигурност и безопасност. От извършеното проучване за свободни приемни семейства в близост до гр. Вълчи дол било установено, че няма такива. Предвид изложеното е изразено становище за необходимостта от предприемане на спешни мерки за закрила с цел опазване живота и здравето на детето, а именно настаняване в „Преходно жилище” с. ****.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 25, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Вълчи дол, обективирани в Заповед № ЗД/Д-В-ВД-037/14.10.2020 г., обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета мярка за закрила.
Изхождайки от регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от установения родител, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността по чл.
28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай детето няма близки и роднини, които да имат желание и възможност да се грижат за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата от ДСП – **** мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт, а именно: настаняване за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище” с. ****, община ****, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, е в интерес на детето, поради което са налице предпоставките за 3 положително произнасяне по искането.
Ето защо молбата на ДСП - **** се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Г. Р. Р., ЕГН ********** , за ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище” с. ****, община ****, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, на основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – ****.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4