Решение № 181 от 23.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 546/2025
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 23.09.2025
- В сила
- 23.09.2025
- Състав
- Коста Стоянов Стоянов, Александър Любенов Александров, Димитър Борисов Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 - 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5, предложение 2 · Наказателен кодекс
- чл. 37 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Пазарджик, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Коста Ст. Стоянов
Членове:
Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Т.а в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600546 по описа за 2025 година С определение от 03.06.2025 г., постановена по НОХД № 775/25 г. на РС – Пазарджик по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК, на основание чл. 343б, ал. 5, предложение 2 от НК е осъден Й. И. М. да заплати в полза на държавата, по сметка на НАП, равностойността на МПС, лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен № *****, с рама № ******, в размер на 19 740 лв.
Против така постановеното определение е постъпила жалба от Й. И. М. от с. К., обл.
Пазарджик. Твърди се, че след като не било предвидено като наказание в разпоредбата на чл. 37 от НК, отнемането на МПС не можело да бъде регламентирано като наказание в разпоредба от специалната част на НК. Последното противоречало на чл. 37 от НК. Други оплаквания не се излагат в жалбата. Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно.
В съдебно заседание защитникът не се явява.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на определението.
Поддържа, че същото е обосновано и законосъобразно.
Подсъдимият също не се явява и съответно не упражнява правото си на лична защита и последна дума.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 1 от НПК.
Фактите по делото, релевантни за произнасяне по основателността на жалбата, с която е сезиран съда.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
С определение от 03.06.2025 г., постановена по НОХД № 775/25 г. на РС – Пазарджик, е одобрено споразумение, постигнато между прокурора, подс. Й. М. и неговия защитник, по силата на което подсъдимият М. се признава за виновен в това, че на 17.05.2025г., в П. е управлявал л.а. „*** ***“ с рег. № *****, собственост на М.И.Г. от П. с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.47 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № ***/******г. на СХЛ при УМБАЛ – П., съгласно Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 100 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик.
Съгласно извършената на досъдебното производство авто-оценъчна експертиза, справедливата пазарна стройност на процесното МПС възлиза на 19 740 лв.
При това положение, прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, предложение 2 от НК, доколкото процесният автомобил не е собственост на подъсдимия, контролираната инстанция присъдила в тежест на Й. М. да заплати в полза на държавата равностойността на цитираното МПС, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК в размер на 19740 лв.
По приложението на закона и съответно основателността на жалбата.
С оглед така установените факти, настоящата инстанция намира, че районният съд е приложил правилно материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, предложение 2 от НК.
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4 от НК, при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.
Очевидно волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато 2 впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.
Предвид казаното, настоящият съдебен състав не сподели оплакването в жалбата, че специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда наказание, което не е регламентирано в общата част, в правилото на чл. 37 от НК, поради което специалната разпоредба не можела да намери приложение.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното определение, същото се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.06.2025 г., постановена по НОХД № 775/25 г. на РС – Пазарджик по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3