Решение № 1287 от 16.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1287 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503780 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 265186/03.08.2021г., постановено по гр.д.№ 8973/2020 г. по описа на СГС, ГО, 13 състав, е отхвърлен изцяло предявения от А. К. А. срещу В. Т. Т. иск с правно основание чл.127 ал.2 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000 евро с левова равностойност от 136 908,10 лв., представляващи припадащата й се 1/2 част от извършени от него месечни погасителни вноски по Договор за жилищен кредит № 3738/R/2009г. от дата 08.04.2009 г. платени за периода от 08.09.2015 г. до 09.04.2020 г., както и за сумата от 8 954,54 евро с левова равностойност от 17 513,58 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от датата на всяка извършена погасителна вноска за периода от 29.08.2017 г. до 09.04.2020г. като неоснователни .

Със същото решение А. К. А., е осъден да заплати на В. Т. Т. направените по делото разноски в общ размер на 2450 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец А. К. А. оспорва решението и моли съда да го отмени и уважи претенциите в пълен размер. Изтъква факта, че за да отхвърли така предявеният иск като неоснователен, първоинстанционният съд приема, че „регресното право по чл. 127, ал.

2 ЗЗД възниква в момента на погасяване на целия дълг, независимо от факта, че погасяването му е разсрочено на анюитетни вноски по погасителен план“, респ. „преди да 1 бъде налице пълно погасяване на солидарното задължение, не би могло да се прецени дали някой от солидарните длъжници е изпълнил повече от припадащата му се част“. Твърди, че този извод противоречи на материалния закон, както и на практиката на ВКС. Доколкото в настоящия случай се касае за дългосрочен договор за банков кредит, погасяването на който ще се извършва на месечни погасителни вноски, включващи част от главницата, лихва и месечна такса с първоначален срок от 300 месеца, впоследствие изменен със съответен анекс от 05.08.2009г. на 153м., то всяка една от тези погасителни вноски е изискуема на определения в погасителния план падеж. При това, непогасяването в срок, на която и да е от дължимите вноски по договора, е основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (чл.27, б.„б“ от Договор за жилищен кредит №3738/R/2009г.). Ето защо и за платилия една или повече вноски солидарен длъжник възниква право на регресен иск срещу останалите солидарни длъжници за припадащите им се части от всяка вноска. В този смисъл е съдебната практика на ВКС относно допустимост и основателност на предявена претенция по чл. 127, ал. 2 ЗЗД срещу солидарен длъжник за припадащата се част от дълга, без да е необходимо и пълно погасяване на последния. В този смисъл е Решение №16/04.02.2020г. по гр.д. №1222/2019г. по описа на ВКС, III ГО, съгласно което ако един от солидарните длъжници изплати повече от своята част от всяка отделна вноска, той има иск за разликата срещу другите солидарни длъжници съгласно чл.127 ал.2 ЗЗД. Не е необходимо длъжникът да изплати целия потребителски кредит, за да може да насочи иска си срещу останалите солидарни длъжници“. В тази връзка, от заключението на първоначалната ССчЕ се установява, че за периода от 16.05.2009г. до 09.04.2020г. А. А. лично и/или чрез своята майка - св.М. А., е внесъл сума в размер от 350 930,06 евро при общо постъпила сума от 419 713,74 евро и общо задължение по кредита при 300 броя месечни вноски и лихвен процент 9,20% - 602 093,50 евро. Доколкото тези данни са изложени в приетата по делото първоначална експертиза, то изцяло необосновано съдът приема, че установеното за процесния период съотношение в извършените плащания от страна на ищеца, съответно - на ответника, би могло да бъде променено „с оглед извършени плащания за предходния период и предстоящи за бъдещия такъв“. Счита за неправилен извода на съда, че е внесъл за процесния период от 16.05.2009г. до 09.04.2020г. сума в размер на 103 791,88 евро, доколкото видно от допълнителната ССчЕ, чрез разплащателната сметка на майка му М. А. е постъпила и изплатена по кредита допълнителна сума от 53 836,20 евро, от които 25 773,41 евро, внесени лично от А. А. и 28 062,79 евро - от М. А. в полза на последния. В негова полза са внесени и 1 325,00 евро отново от неговата майка. Тези обстоятелства са потвърдени от нея в о.с.з. от 18.03.2021 г.: „Тази сметка, която имам в банка „Пиреос“ я ползваме аз и моя син. Той я ползва за неговите нужди, имаха кредит, който плаща. В тази сметка парите са от продаден апартамент на мое име. С парите от тази сметка А. плаща кредит за жилището на В., бившата му съпруга.. .Парите бяха мои и синът ми плащаше с мои пари“. Същите се подкрепят и от факта, че през 2012г. брачното правоотношение между ищеца и ответника е прекратено. Въззиваемата страна В. Т. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Твърди, че произхода на паричните средства, с които е обслужван кредита през процесния 2 период са приходи от стопанската дейност на съвместните на страните търговски дружества -„ЕМЮЛЕИШЪН“ ООД, ЕИК: 204276140, и „ТРЕЖЪР ЕНД КО“ ООД, ЕИК: 201909516, в които са съдружници и управители с равни права. Всички доходи на страните, респективно на семейството до м. март 2020г., произтичат единствено и само от дейността на тези две търговски дружества. От учредяването на дружествата и до настоящия момент съдружниците не са разпределяли дивидент. До м. юли 2018 г. месечната вноска по кредита е била в размер на 6000 лева. След м. юли 2018 г. размерът на вноската е 4000 лева. Твърди, че през процесния период страните са живели във фактическо съпружеско съжителство като са отглеждали заедно родените от брака им три деца. Затова намира за ирелевантно обстоятелството кой от двамата съпрузи е извършвал физически внасянето на съответната месечна вноска по кредита. Записването в съответния банков документ на която и да е от страните като вносител на паричната сума не означава, че този вносител е осигурил тази сума. През процесния период и двете страни за извършвали тези вноски, вкл. и от трето лице, през чиято сметка е бил обслужван процесния кредит поради наложен запор от страна на НАП върху сметката на ищеца в кредитиращата банка (запор от 2016г. за невнесени осигуровки). Разпитаната като свидетел М. А., майка на ищеца, заявява, че значителна по размер парична сума, налична по нейната сметка, е използвана от страните за обслужване на процесния кредит. Ищецът не установил доходи, които да му позволяват сам да обслужва процесния кредит. При условие на евентуалност, моли да бъдат изключени всички суми, собственост на св. М. А. и използвани от страните за обслужване на кредита, както и всички суми внесени от самата М. А. за обслужване на този кредит. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.127 ал.2 и 86 ЗЗД.

Ищецът А. К. А. твърди, че с Договор за жилищен кредит №3738/R/2009г. от 08.04.2009г., сключен между него и В. Т. А. (сега - Т.) като кредитополучатели, „Петият сезон“ ЕООД, ЕИК: 131175671, „Тринити три“ ЕООД, ЕИК: 131175671 (солидарни длъжници) от една страна и „Банка Пиреос България“ АД (понастоящем „Пощенска банка“ АД) като кредитодател, е предоставен банков кредит в размер на 270 000 евро за покупка и довършителни работи на правото на строеж на обособени обекти в жилищен, търговски и административен комплекс с подземни гаражи, в процес на изграждане в гр. София, СО, район „Изгрев“ в УПИ І - 1502,1709,1710 и УПИ II - 1502, 1522, 1709, 1710, кв. 55, местност „Изток-Изток“, а именно: ап.№ 25,26, предвиден за изграждане на трети надпартерен етаж в блок 1, на кота + 12.60 метра, с обща застроена площ от 181.40 кв.м., заедно с припадащите се 4,33% идеални части от общите части на блок № 1, равняващи се на 23,60 кв.м., както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ и Подземен гараж № 1.2.2 предвиден за изграждане на втори сутерен под блок № 1 на кота - 2,85 със застроена площ от 40,50 кв.м., заедно с припадащите се 2,35% идеални части от общите части на подземни гаражи под блок № 1 и под блок № 2, равняващи се на 32,32 кв.м., както и заедно 3 със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ. С нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №78, том I, per. №727, дело №74/2009 г. по описа на нотариус Д. Ч.,, „Есте Пропъртис“ ЕООД в качеството на продавач е прехвърлил правото на строеж на посочените по-горе имоти на купувачите В. А. (сега Т.) и А. А., като част от продажната цена, а именно - сума в размер на 165 224 евро, следвало да бъде изплатена по банков път със средства, произхождащи от банков кредит, предоставен по гореописания договор. Впоследствие с н.а. №79, том I, per. № 731, дело № 75/2009 г. по описа на нотариус Д. Ч. страните по делото и кредитополучатели по договора В. А. (сега Т.) и А. А. са учредили в полза на „Банка Пиреос България“ АД договорна ипотека върху закупеното от тях със средства от кредита и в режим на СИО имоти, посочени по-горе. Твърди, че имотите са закупени по време на брака (сключен на 15.05.1994 г. и прекратен по взаимно съгласие по силата на Решение от дата 29.09.2012г., постановено по гр.д. № 8659/2012г. по описа на СРС) с цел да бъдат ползвани като семейно жилище. След развода и понастоящем апартаментът се обитава от ответницата В. Т. съвместно с децата им, макар правото на собственост да е прехвърлено на „ЕР БИ ДИ“ ЕООД, ЕИК: 201166984, представлявано от майката на г-жа Т. - М. Т. Ш..

След прекратяване на брака на 29.09.2012г. продължил да заплаща погасителните вноски в пълен размер, а В. Т. не е извършвала плащания, нито е поела дължимата своя част от всяка погасителна вноска. Така за периода от 08.09.2015г. до 09.04.2020г. е заплатил сума в общ размер на 187 767.24 евро с левова равностойност -367 240.80 лева, представляваща съответна част от общо дължимата по кредита сума за главница, лихви и такси, определени съгласно действащия погасителен план към кредита. Претендира заплащане на сумата от 70 000 евро с левова равностойност от 136 908.10 лв., представляващи припадащата му се част от извършени месечни погасителни вноски по Договор за жилищен кредит №3738/R/2009г. от дата 08.04.2009 г. за периода от 08.09.2015г. до 09.04.2020г., сумата от 8954.54 евро с левова равностойност от 17 513.58 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от датата на всяка извършена погасителна вноска за периода от 29.08.2017 г. до 09.04.2020 г. до 25.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът В. Т. Т. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че всички парични средства, с които са плащани месечните вноски в исковия период по процесния договор за кредит, са получени от търговската дейност на „ЕМЮЛЕЙШЪН“ ООД, ЕИК:

204276140, и „ТРЕЖЪР ЕНД КО“ ООД, ЕИК: 201909516, в които дружества страните по делото са съдружници и управители с равни права. Посочва, че след прекратяване на брака между страните през 2012г. същите са продължили фактическото си съжителство до 16.03.2020г. като в този период са полагали заедно грижите за отглеждане и възпитанието на децата им. При месечни вноски от около 6000 лв. и впоследствие по около 4000 лв. и сума от 10 000 лв. за ежемесечната издръжка на семейството, никой от страните не би могъл самостоятелно да плаща тези вноски, което е аргумент, че погасителните вноски са извършвани с общи на страните средства, получавани като управители на горните 4 дружества. Твърди, че е извършвала плащания по кредита и след 16.03.2020 г. Претендира разноски.