Определение № 1028 от 04.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1028 гр. Ловеч, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500740 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази :

Подадена е частна жалба №3933 2001/12014 година от Макроадванс „АД-София против определение. № 462/27 Септември 2024 година по гражданско дело № 292/2024 г. на Районен съд- гр. Троян. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и присъденото адвокатско възнаграждение на Ел.Иванова да бъде определено, съгласно практиката на СЕС и без включен ДДС. Обсъжда се претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 От Закона за адвокатурата при предоставена безплатна правна помощ и се изтъква, че начисляването на ДДС касае само възмездни сделки . Цитира се определение № 917 /0 2/05/2023 година на ВКС по гражданско дело № 1323/2023 година и практика на съдилищата от различни съдебни райони.Обсъжда се практиката на СЕС-Решение От 5/12/2006 година по обединени дела. С -94/2004 година и С-202/2004 година на СЕС,решение от 23/11/2017 година по съединени дела С-427/2016 и С-428/ 2016 година.

Разсъждава се върху предоставянето на безплатна правна помощ по волята на адвоката и се изтъква, че не е налице подписан договор за предоставени адвокатски услуги между страната и процесуалния представител Посочва се, че съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения. определени в Наредбата № 1 от 9/07/2004 година. Моли да бъде изменен постановения съдебен акт в частта за разноските и да бъде определено възнаграждение на ЕАД Е. Иванова в размер под нормативно установения по 1 наредба № 1 от 2004 година,както и без включено в него ДДС.

В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от ЕАД Е. Иванова. Моли съдебният акт да бъде потвръден като правилен и законосъобразен. Частната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 11.10.2024 г. от легитимирана страна, а атакуваният съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 08.10.2024 г.

Исково производство е започнало с искова молба № 2006/16.04.2024 г. от Д. С. Г. от гр.Троян, чрез адв. Е. Иванова от АК-Пловдив, срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В.Г.С..

Троянски районен съд се е произнесъл със съдебно решение №141/19.07.2024 г. по гр.д. № 292/2024 година, с което прогласява за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД клаузата на чл. 10 от договор за кредит, сключен на 01.06.2023 г. между „Макроадванс“ АД и Д. С. Г., ЕГН **********, с която е уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В.Г.С., да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд гр.Троян сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса. В частта за разноските съдът е осъдил „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В.Г.С., да заплати на „Е. Иванова“ ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив , ул.“Борба“ № 3, представлявано от Е. Г. Иванова, сумата 480.00 ( четиристотин и осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата Д. С. Г., ЕГН **********..

Подадена е писмена молба вх.№ 4000/29.07.2024 г. от

„Макроадванс“АД-София с искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Молят да бъде намалено присъденото адв. възнаграждение и да бъде и към него да не бъде присъждано ДДС. Позовава се на характера на оказаната адв.услуга, която е по реда на чл. 38 от ЗА.В писмен отговор на 2 молбата №4411/22.08.2024 г. ЕАД Е. Иванова изтъква,че съдебният акт е правилен в частта за разноските.

Троянски районен съд е произнесъл определение №462/27.09.2024 г.,с което е отхвърлил като неоснователна молбата на жалбоподателя за изменение на съдебно решение от 19.07.2024 г. на ТРС в частта за разноските.

Настоящата инстанция се запозна с процесуалните действия на страните, вида на предявения иск, фактическите и правни данни по казуса съдът намира, че частна жалба е основателна и следва да бъде уважена в частта, в която е присъдено адв.възнаграждение в размер на сумата 400 лева и неоснователна в частта относно присъден.

Ловешки окръжен съд намира, че процесуалното представителство при условията на чл. 38 от ЗА е установено в интерес на страните, които при определени в закона предпоставки – липса на финансови средства, родство с проц. представител и др., не следва да заплащат адвокатско възнаграждение към момента на упълномощаване. В този смисъл липсва конкретно договорена и платена сума за адвокатски хонорар към момента на учредяване на представителната власт и нейният размер се определя от съда при постановяване на съдебния акт. Предвид на това съдът намира, че преценката на размера на възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде извършена по действаща нормативна база – Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. В тази насока изводите на съда намират подкрепа и в определение № 50391/11.10.2022 г. по ч.гр.д. №934/2022 г. на ВКС.

При това положение съдът изцяло се съобразява с решение на СЕС С438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за 3 ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, съдът приема приложимост и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която препраща към Наредба №1/04 г и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска правна помощ на материално затруднено лице е съответна на правото на ЕС. В този смисъл настоящата инстанция съобразява актуалната практика на ВКС, отразена в определение № 50015/16.02.24 г. по т.д.№ 1908/2024 г . на ВКС и определение № 211/10.05.24 г. по ч.т.д.№ 1378/23 г. на ВКС.

Адвокатът предоставя безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица по смисъла на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, какъвто е и настоящият казус. Определянето на адвокатското възнаграждение от съда при безплатна правна защита и намаляването му при прекомерност на уговореното не е ограничено до минималният размер на Наредба №1/04 г. Следва да се съобрази обаче, че по реда на ЗПП се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, за които липсата на достатъчно средства не им позволява това.Тази правна помощ също се предоставя от адвокати и трябва да отговаря на същите изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за адвокатската защита по договор, сключен по ЗА, а заплащането на тази правна помощ се извършва съгласно Наредба по чл. 37 от ЗПП. В тази връзка следва да се отбележи, че възнагражденията, предвидени в Наредбата по ЗПП са значително в по-нисък размер от тези в Наредбата по ЗА за един и същи вид работа. След анализ на правната уредба на адвокатските услуги може да се направи извода, че е налице непропорционалност при заплащане на оказваната адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Това 4 несъответствие се изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представително за материално затруднени лица по ЗА, без да е възможно да се преценява от съда икономическото състояние на тези лица, като въпреки това насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП.

В този смисъл се приема, че социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатската услуга, независимо, че е била поета за изпълнение с тази цел, представа да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай. Несъразмерност се открива и при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.

78, ал. 8 от ГПК и това на адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като в тези хипотези възнаграждението също се определя от съда, който е обвързан от размерите на две различни наредби. От изложеното се прави извод, че въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22.

Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния казус съдът преценява, че не се касае до висока фактическа и правна сложност-установителен иск за нищожност на клауза на чл. 10 от договора за кредит от 01.06.2023 г. между странитеo,ответникът е признал иска, няма лично участие на проц.представител на ищцата в открито съдебно заседание, проведено е едно съдебно заседание,подадена е една молба по делото. Адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв. се определя съобразно конкретната фактическа и правна сложност на делото, вида на 5 спора, предмета на делото и защитавания материален интерес, при отчитане на извършените от процесуалния представител на ищцата действия.

Следователно искането за намаляване на размера на дължимото адв.възнаграждение е основателно и следва да бъде определено възнаграждение в размер на сумата 200 лева.

Съдът приема, че са представени писмени доказателства, че ЕАД Е.

Иванова е регистрирано по ДДС-акт за регистрация по ЗДДС от 22.08.2023 г. на НАП-ТД-Пловдив,протокол от 22.08.2023 г. на НАП-ТД-Пловдив. Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане.