Решение № 2666 от 29.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59046/2021
- Вид
- Решение № 2666
- Подписан
- 29.03.2022
- В сила
- 09.11.2022
- Състав
- Даяна Калинова Топалова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т.33а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2666 гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20211110159046 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.149, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 10.03.2017 г. сключил с ответника договор при общи условия № 33271/***** за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, за имот в гр. София, бул.
„*****, с аб. № *****. В изпълнение на този договор доставил на ответника топлинна енергия в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2018 г. на обща стойност 182,17 лв., която ответникът не заплатил на уговорения падеж - 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура, поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в размер на 51,60 лв. за периода 01.10.2018 г. – 19.02.2021 г. Твърди, че за тези вземания е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение, което обосновава интерес от предявените искове за установяване на вземанията. Претендира разноски.
Ответникът признава факта на сключен с ищеца договор, с посоченото в исковата молба съдържание, както и факта, че е потребена енергия на претендираната стойност.
Оспорва иска с твърдения, че енергията е изразходвана поради непрекъснато работещ радиатор без монтиран на топломер, за което следвало да отговаря собственикът на процесния имот. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди направените в производството разноски.
Третото лице ФДР „Техем сървисис” ЕООД помагач не ангажира становище по 1 предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно § 1, т.33а от ДР на ЗЕ ( в сила от 17.07.2012 г. ) „небитов клиент” потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, а съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреностното предприятие и потребител.
По делото е установен като безспорен, а и от представение факта на сключен между страните договор при общи условия № 33271/*****, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко - продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имот в гр. София, бул. „*****, с аб. № *****.
Установен по делото като безспорен е и фактът, че по силата на договора ищецът е доставил на ответника топлинна енергия в периода 01.07.2017 г. – 31.07.2018 г. на обща стойност 182, 17 лв., както и факта на издаване на процесните фактури и получаването им от ответника.
Възражението, че енергията е изразходвана поради непрекъснато работещ радиатор без монтиран топломер, за което следвало да отговаря собственикът на процесния имот, е ирелевантно за задължението за плащане на потребена топлинна енергия от абоната, страна по договора с топлопреносното дружетство. Този факт евентуално би имал значение във вътрешните отношения между ответното дружество и собственика на топлоснабдения имот.
Предвид изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение и за исковото производство в общ размер 175 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „Ай Ти Ес 85“ ЕООД, ЕИК: 204476917, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл.6, ет.6, ап.629, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.149, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 182,17 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.03.2021 г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 51,60 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 19.02.2021 г., за които суми по ч.гр.д.№ 12854/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
ОСЪЖДА „Ай Ти Ес 85“ ЕООД , ЕИК: 204476917, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл.6, ет.6, ап.629 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски за производството по ч.гр.д. № 12854/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в и сумата 175 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФДР „Техем сървисис” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3