Акт № 153 от 16.11.2026, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- 360/2026
- Подписан
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 192, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. Силистра, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Люба Ст. СтоИ.ва
Членове:Теодора В. Василева
Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20263400500360 по описа за 2026 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от „АГРОПРЕЦИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И. Т., против Решение № 122/28.07.2026 г., постановено по гр.д. № 69/2026 г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е признато за установено в отношенията между „АГРОМИКРОН“ АД и „АГРОПРЕЦИЗ“ ЕООД, че първото дружество, в качеството му на суперфициарен собственик на сграда с идентификатор ***, има право на преминаване на хора и техника през поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответното дружество, по силата на Договор за учредяване на право на преминаване през чужд имот, вписан под акт № 144, том II, дв. вх. № 532/09.04.2025 г. в Службата по вписванията – Тутракан. Със същото решение „АГРОПРЕЦИЗ“ ЕООД е осъдено да преустанови ограничаването на достъпа на „АГРОМИКРОН“ АД през голямата портална плъзгаща се врата, намираща се между координатни точки 1 и 8 от скицата и обяснителната записка към договора, като предостави ключ за заключващото устройство. Присъдени са и разноски.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано.
Излагат се доводи за липса на правен интерес от установителния иск, тъй като ответникът не оспорва сключването и действието на договора за право на преминаване. Оспорва се и основателността на негаторния иск с твърдението, че не са доказани конкретни действия, препятстващи достъпа до имота. Поддържа се, че достъп е осигуряван при поискване, включително за преминаване на тежка техника, а показанията на свидетеля А. Е. следва да бъдат преценени с оглед отношенията му с управителя на ищцовото дружество и участието му във фактическото управление на дейността му. В с.з. пред тази инстанция се явява управителят И. Т. и адв. Д. А. от СсАК, които поддържат въззивната жалба.
Въззиваемата страна „АГРОМИКРОН“ АД в подадения по реда на чл. 263 ГПК писмен отговор оспорва въззивната жалба като допустима, но изцяло неоснователна, и 1 поддържа, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Изтъква, че между страните е сключен валиден и вписан договор от 07.04.2025 г., с който е учредено право на преминаване на хора и техника през имота на ответника, което се запазва и след прехвърлянето на земята, доколкото дружеството продължава да притежава сграда и право на строеж за фотоволтаичната централа. Поддържа, че ответникът неоснователно препятства упражняването на сервитута, като е сменил катинарите на пешеходната и порталната врата и не е предоставил ключ за големия портал, през който единствено може да преминава техника. Според него осигуряването на достъп само след предварително поискване или по телефона поставя упражняването на вещното право в зависимост от волята на собственика на служещия имот и съставлява нарушение по смисъла на чл. 109 ЗС. Въззиваемото дружество счита, че свидетелските показания са правилно кредитирани, тъй като са последователни и съответстват на писмените доказателства и признанията на управителя на ответника относно смяната на катинарите и непредоставянето на ключ. То оспорва и оплакванията относно неявяването на управителя му в съдебното заседание, като сочи, че отсъствието е било по уважителни медицински причини, а впоследствие първоинстанционният съд изрично е отменил задължението за личното явяване.
Поддържа, че съдебният акт съдържа подробни фактически и правни мотиви и че въззивникът не е посочил кои релевантни факти са останали неизяснени или как неявяването е повлияло върху решението. Поради това моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло и да му бъдат присъдени направените разноски.оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. В с.з. пред тази инстанция се явява процесуален представител на ответника „АГРОМИКРОН“ АД, ЕИК *********, адв. М. А. от РАК, която поддържа отговора.
След като обсъди доводите на страните, събраните доказателства и извърши проверката по чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С първоинстанционното решение са уважени предявените от „АГРОМИКРОН“ АД срещу „АГРОПРЕЦИЗ“ ЕООД положителен установителен иск за съществуване на право на преминаване през поземления имот на ответника и негаторен иск за преустановяване на действия, с които се ограничава достъпът през голямата портална врата, включително чрез предоставяне на ключ за заключващото устройство.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, когато има интерес от това. Правният интерес е налице при съществуваща несигурност относно принадлежността или съществуването на претендираното право, която застрашава правната сфера на ищеца и не може да бъде отстранена по друг начин. Необходимо е наличието на конкретен правен спор, а не само желание да бъде потвърдено съществуващо право.
В случая от твърденията в исковата молба, съдържанието на договора и събраните доказателства не се установява ответникът да е оспорвал учредяването, действителността или съществуването на договорното право на преминаване. В първоинстанционното производство има реплика на управителя на ответното дружество, на която се е позовал РС, за да обоснове допустимостта на установителния иск. На фона на останалаите изказвания в РС и пред тази нистанция , обаче, тази реплика, се дължи по – скоро на непрецизно формулиране на позицията на ответника, а не на осъзнато оспорване на съществуването на процесния договор. Напротив, от обясненията на управителя на „АГРОПРЕЦИЗ“ ЕООД, дадени в съдебно заседание пред двете инстанции, се установява, че същият е запознат с договора и не отрича неговото съществуване и обвързващото му действие между страните.
Той обяснява обстоятелствата около смяната на катинара на голямата портална врата, преместването на стария катинар на малката врата и предоставянето на ключове.
2
Следователно, спорът между страните не е относно съществуването на договорното право на преминаване, а относно начина на неговото фактическо упражняване и твърдяното му препятстване. Обстоятелството, че ответникът не е предоставил ключ за портала и че страните имат различия относно необходимостта от осигуряване на достъп за техника, не представлява само по себе си оспорване на съществуването на правото. Следва да се разграничи спорът относно съществуването на едно право от спора относно нарушаването му при упражняване. В първия случай е налице основание за установителна защита по чл.
124, ал. 1 ГПК, докато във втория защитата следва да се търси чрез съответния осъдителен иск, ако са налице законовите предпоставки за това. В случая самият ищец обосновава необходимостта от защита с твърденията, че ответникът не осигурява достъп през голямата портална врата и не предоставя ключ за заключващото устройство. Следователно заявената нужда от защита произтича от твърдяното препятстване на фактическото упражняване на правото, а не от несигурност относно неговото съществуване. Установяването със сила на пресъдено нещо на право, което ответникът не оспорва, не би отстранило твърдяното фактическо препятствие и не би осигурило самостоятелна защита извън тази по негаторния иск. При липса на конкретен спор относно съществуването на договорното право на преминаване не е налице правен интерес от предявения положителен установителен иск.
Поради това първоинстанционното решение в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Когато защитата се основава на ограничено вещно право, каквото е правото на преминаване, ищецът следва да докаже наличието на това право, конкретните неоснователни действия или поддържаното от ответника състояние, което препятства упражняването му, както и причинната връзка между тях. Доказателствената тежест е на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая „АГРОМИКРОН“ АД твърди, че ответното дружество препятства достъпа до фотоволтаичната централа, като държи заключена голямата портална врата и не предоставя ключ за нея, поради което не може да се осигури преминаване на необходимата за обслужването на инсталацията техника. Събраните доказателства обаче не установяват по убедителен начин конкретни неоснователни действия на ответника, с които да е препятствано упражняването на правото на преминаване. Липсата на предоставен ключ за голямата портална врата не води автоматично до извода, че сервитутното право на преминаване е нарушено. Нарушението следва да се преценява според правното основание, съдържанието и предназначението на конкретно учреденото право, както и според това дали установеният режим осигурява реален, нормален и ефективен достъп до господстващия имот, или само привидно запазва такъв достъп. Договорното право на преминаване по чл.
192, ал. 1 ЗУТ се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, като договорът е правопораждащият факт и подлежи на вписване. В случая, в него не е описано как точно следва да се осигурява достъпа , а единствено периметъра от обслужващия имот, който е засегнат от сервитутното право на преминаване
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят А.Е. – бивш съпруг на управителя на ищцовото дружество, с която поддържа добри отношения и продължава да участва във финансовите и организационните дейности на дружеството. Тези обстоятелства налагат показанията му да бъдат преценени с оглед чл. 172 ГПК и в съпоставка с останалите доказателства. От разпита му не се установява по убедителен начин ответникът да е отказвал конкретно достъп на служители или техника на ищцовото дружество. Свидетелят не е присъствал лично на случай, при който управителят на ответното дружество е отказал преминаване. Относно твърдения отказ през декември 2025 г. той не установява да е присъствал на комуникацията с „Дата Сист“ ЕООД, нито сочи конкретен разговор, съдържащ изричен отказ. Посоченото телефонно обаждане, на което управителят на ответника не отговорил, също не доказва отказ за достъп. Не са установени датата на 3 обаждането, съдържанието на искането, последващи опити за връзка и конкретна дейност, която е била осуетена. Свидетелят не посочва конкретни технически дейности, дати за извършването им, необходима техника или лица, на които е било отказано преминаване.
Твърденията за затруднения на други лица, включително купувача на крановете, не установяват непосредствени действия на ответника спрямо ищцовото дружество, на което въззивникът дължи право на преминаване, а не на трети лица, като самият свидетел сочи, че купувачът впоследствие е намерил начин да получи достъп. В крайна сметка показанията му установяват единствено възможна бъдеща необходимост от използване на техника за поддръжка на фотоволтаичната централа, но не и реално възпрепятстване на достъпа от страна на ответника.
Различна доказателствена стойност следва да бъде отдадена на показанията на свидетелката И. П., която няма лична или родствена връзка с представителите на страните и чиито показания се основават на непосредствени възприятия за достъпа през портала.
Същата е третото лице, на което ищцовото дружество е прехвърлило по – голямата част от господстващия имот. Тя описва подробно изнасянето на двата крана, при което купувачът пристигнал с два големи тира, бус, фадрома и други транспортни средства с големи машини.
Разглобяването и товаренето продължили през целия ден, като достъпът през големия портал бил осигурен и тежката техника преминала безпрепятствено. Свидетелката заявява, че лично е присъствала при тези действия, имала е ключ за портала и не е възприемала действия на управителя на ответното дружество, насочени към възпрепятстване на преминаването. От показанията се установява още, че порталът не стои постоянно заключен, особено през земеделската кампания, когато се използва активно, а се заключва от последния, който напуска имота. Самата свидетелка преминава през него със собствен трактор и разполага с ключ. Тя не е чувала за проблеми с достъпа до фотоволтаичната централа и посочва, че управителят на ищцовото дружество, свидетелят Е. и техническото лице З. К. не са искали от нея ключ за голямата врата. Тези показания опровергават твърдението, че порталът се държи постоянно заключен и че преминаването на тежка техника през него е фактически невъзможно.
Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5fc65ff-8684-458e-80a2-baac1d03dc89