Решение № 303 от 25.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100500232 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 3380/20.10.2023 год., постановено по гр.д. № 15007/2022 год., ВРС – 30ти състав е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 7А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Автошкола Кали" ООД, ЕИК 103905832, с адрес: гр. Варна, ул. „Ян Хунияди", бл.33, представлявано от Д.Т. сумата 15949,33 лв. (петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки), представляваща частичен иск от общо 68500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на преден капак, г. напр. връзка, облицовка задна броня, LED модул л. мигач, предна дясна външна дръжка, облицовка дясно външно огледало, облицовка ляво външно огледало, външна ламарина задна лява врата, облицовка пр. ляв праг, облицовка ляв праг, външна ламарина предна лява врата, рамка радиатор, външ. л. ултр. зв. датч. , пр.ляв дол. деформ. елем. , държач п.л. , държач п.л. носач, пр.ляв деформ. елем. , д. носач пр. калник, дъжач парктрон. пр. д. , горна част ключалка, температурен датчик, облицовка предна броня, облицовка долна броня, бленда предна броня, решетка възд. предна броня, лява бленда предна броня, дясна бленда предна броня, носач пр. дол. броня, носач пр. г. броня, пр. г. успок. удар. , преден въздухопровод, предна лява декоративна решетка, ляв фар, д. газ. амортисьор преден капак, предна дясна декоративна решетка, десен фар, преден л. LED 1 мигач, преден десен LED мигач, преден ляв калник, преден десен калник, блен пр. л. стр. стена, нос. блен. ляв калник, дясна закрепваща лайсна преден калник, облицовка преден ляв подкалник, облицовка преден десен подкалник, задна облицовка преден ляв подкалник, задна облицовка преден десен подкалник, преден ляв спойлер броня, предна дясна врата. външ. лам. пр. д. врата, ляв мигач външно огледало, външ. лам. зад. д. врата, бленда задна броня, основа задна броня, заден десен панел, кондензатор, носач предна ос, подпора носач предна ос, вътр. д. ултр. зв. датч. , пр. л. диск. колел, алу. , лява напречна кормилна щанга, предна облицовка дол. под. , воден радиатор, заден ляв опорен носач, кабелна линия PDS, гума предна лява Бриджстоун 155/70/19, гума предна дясна Бриджстоун 155/70/19, гума задна лява Бриджстоун 175/60/19, гума задна дясна Бриджстоун 175/60/19, Бриджстоун, д. външно огледало, дол. облиц. л. външ. огл., фолио заден ляв праг, зад. д. диск. колел. алу.. пр. д. диск. колел, алу., и зад. л. диск. колел. алу. на л.а. марка „БМВ И ИЗ", с peг. № ******, причинени в резултат на реализирано на 25.06.2022 г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „БМВ 535Д" , с peг. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на Исковата молба - 14.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 15 949,33 лв. до предявените 25 000,00 (двадесет и пет хиляди лева) , представляваща частичен иск от общо 68 500 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 14.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва решението в отхвърлителната му част с доводите за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради необоснованост и неправилност. Конкретните оплаквания са свързани с намаляване на размера на приетата за установена действителна стойност на автомобила със стойността на батерията, чийто размер съдът сам определил след проучване в интернет в размер на 16 000 лева, като се оспорват както основанията за приспадане на тази стойност от пазарната стойност на автомобила, така и начинът на определяне на сумата от съда. Сочи, че в конкретния случай следва да бъдат приспаднати запазените части на автомобила, чиято стойност подлежи на доказване от ответника, който не е проявил процесуална активност в тази насока. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск изцяло.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.

В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата и моли за уважаването й..

В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното решение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, определено и изплатено от застрахователно обезщетение на ищеца, с чийто размер последният не е съгласен, искът се преценява за допустим.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „БМВ 535Д", с peг. № ******, в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно обстоятелството, че след завеждане на щета застрахователното дружество е определило и заплатила застрахователно обезщетение в размер на 20501,45 лев.

Единственият спорен въпрос е относно размера на подлежащите за възстановяване щети, като оплакванията са досежно намаляването на стойността на процесния автомобил със стойността на батерията на автомобила и цената му за скрап, които съдът, прилагайки чл.162 ГПК по аналогия, е определил сам.

Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължениеа заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.

При застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в застрахователната полица. В конкретния случай, поради липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането - настъпването на ПТП.

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., р ешение № 3

165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега действащия КЗ, Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал.

3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. Така, съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

В конкретиката на казуса, като съобразява изготвеното от вещите лица заключение по САТЕ и като се придържа към даденото тълкуване на съответно на чл. 386, ал.2 КЗ относно възприемането на действителна стойност, без прилагане на обезценка, се налага извод, че възстановителната стойност надхвърля 70 % от действителната стойност на увреденото имущество, което покрива легалното определения за тотална щета на моторно превозно средство /чл. 390, ал.2 КЗ/.

Идентични са и изводите на първостепенния съд, който обаче формирайки мотиви за направено възражение от страната на ответника за наличие на запазени части, е намалил стойността на претендираното обезщетение, правейки собствена преценка за стойността на батерията и стойността за предаване на автомобила за скрап. За да приеме, че батерията е запазена част съдът е изходил безспорното между страните обстоятелство, че автомобилът е в процес на отремонтиране, което би било нецелесъобразно при незапазена и негодна за употреба батерия.

Тези изводи не се споделят от настоящия състав. Възражението за намаляване на стойността на застрахователното обезщетение, чрез приспадане на запазените части, е възражение на ответника като част от процесуална защита, поради което и установяването на наличието на запазени части и тяхната стойност е в доказателствена тежест на застрахователя. В конкретния случай, нито с депозирания писмен отговор, нито в проведеното първо по делото съдебно заседание, ответникът не е релевирал подобно възражение, навеждайки твърдение за конкретно запазени части, чиято стойност да бъде приспадната за да се избегне неоснователното обогатяване на увреденото лице и отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера на действителните вреди.