Решение № 192 от 30.05.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20231800500801 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 158/09.10.2023 г., постановено по гр.д. № 168/2022 г. по описа на РС – Самоков, са отхвърлени предявените от Р. Х. В. срещу Община С. искове с правно основание чл. 76 от Закон за собствеността.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Единственото възражение на въззивника е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че владението му върху процесния недвижим имот и намиращите се в него движими вещи (описани в исковата молба) не било отнето по скрит или насилствен начин. Поддържа се в жалбата, че владението е отнето по насилствен и неправомерен начин – чрез разбиване на поставените от въззивния жалбоподател катинари и поставяне на нови. С тези съображения по същество се отправя молба за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство, е депозирала в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, вззивният съд взе предвид следното.

1

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на въззивника - Р. Х. В., срещу Община С., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 76 от ЗС за връщане на отнетото по скрит и насилствен начин владение на ищеца върху помещение от 120 кв.м.

(бивш хранителен магазин), находящ се на първия етаж в триетажна търговска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М.Ц., Община С., както и върху движимите вещи, намиращи се в помещението: заваръчен уред – телоподаващо; кафемашина „Крупс“; хладилници – 2 броя; електрическа печка; печка на дърва; миялна машина за съдове; перални – 2 броя; електрически бойлер; смесител за вода; уред за вафли; пластмасови столове – 6 броя; маси – 2 броя; дървени пейки – 2 броя; столове – 4 броя; маси – дървени; пчелни магазини – 14 броя, с пити; трирамкова центрофуга за вадене на мед (алпака); рафтове и стелажи за стена, компютър и монитор. В исковата молба се твърди, че от 10.07.1998 г. ищецът получил фактическата власт върху помещението по силата на сключено с потребителска кооперация „Р.“ споразумение и от тогава го владеел непрекъснато и необезпокоявано за себе си до 15.09.2021 г., когато служители на общината, в присъствието на кмета на с. М.Ц. и кмета на Община С., разбили поставените на помещението катинари и ги подменили с нови.

Ответникът Община С. е оспорил предявените искове и е искал отхвърлянето им като недопустими, неоснователни и недоказани.

С обжалваното решение РС – Самоков е отхвърлил предявените искове, като е приел, че същите са неоснователни.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора.

Между страните не е спорно, че процесният имот – помещение от 120 кв. м. се намира в сграда построена от ПК „Р.“ върху общински терен.

Видно от представеното по делото споразумение за замяна на недвижими имоти от 10.07.1998 г., сключено между кооперацията и ищеца, за уреждане на отношенията между страните ПК „Р.“ предоставя владението на Р. В. върху имот, представляващ магазин от 120 кв. м., находящ се на първи етаж от сграда, построена в парцел I, кв. 14, стар № 167 по регулационния план на с. М.Ц., община С. (сграда с идентификатор *** по КККР на с. М.Ц.).

Видно от представени по делото Протокол от 15.09.2021 г., съставен от общински служители в присъствието на кмета на с. М.Ц. и кмета на община С., на посочената дата служителите на общината са премахнали поставените 2 на входните врати на процесното помещение катинари и са поставили нови, ключовете, за които са предоставени за съхранение на началник отдел „ГРАО“. В протокола е обективирано и обстоятелството, че ищецът В., макар и самоволно без правно основание, е заел помещението и го е заключил.

Съгласно Протокол от 10.03.2022 г., в присъствието на кмета на с. М.Ц., служители от общината са извършили опис на движимите вещи, находящи се в сградата, в която се помещава процесното помещение. В протокола е посочено, че ищецът В. е ползвал мазето и първия етаж на сградата.

Обективирано е и обстоятелството, че последният не е присъствал на описа.

Движимите вещи са описани по вид и брой в общо 30 пункта в протокола.

Видно от представения по делото протокол за приемане и въвеждане в действие на обект „Магазин“ – село М.Ц. от 29.04.1982 г. сградата, в която се намира процесното помещение е построена от ПК „Р.“ върху общински терен (с идентификатор ***). В последствие цялата сграда е актувана като частна общинска собственост с акт за общинска собственост № 18393/17.06.2021 година.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Х. Г. Ц., Т. Р. В.а (дъщеря на ищеца), А. Д. С. и С. Г.а У..

От показанията на свидетелите Х. Г. Ц. и А. Д. С. се установява, че в последните 20 години ищецът Р. В., заедно със семейството си, е използвал процесното помещение на първия етаж, представляващо бивш хранителен магазин, като е съхранявал в него различни свои вещи. Свидетелите посочват, че ищецът е поддържал помещението и е извършвал необходими ремонтни дейности. Свидетелите посочват още, че от хора от селото разбрали, че кмета на с. М.Ц. и кмета на Община С., заедно с други лица, са премахнали поставените от Р. В. катинари и са сложили нови.

Тези обстоятелства се подкрепят и от показанията на свидетеля Т. Р.

В.а, която е станала очевидец на случилото се на 15.09.2021 година. Нейните показания, преценени съгласно чл. 172 от ГПК, настоящият съд намира за логични, безпротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

От разпита на свидетеля С. У. се установява, че същата работи в ПК „Р.“ от 1978 г., като първоначално е замела длъжността счетоводител, а от месец ноември 2019 г. е председател на кооперацията. Свидетелката посочва, че сградата, в която се намира процесното помещение е построена от ПК „Р.“ през 1982 г. върху общински имот, като първоначално собственик е била кооперацията, а в последствие Община С., за което е състав акт за общинска собственост. През 2003 г. кооперация сключила договор за наем със съпругата на ищеца – С. В.а, който бил за срок от шест месеца. Свидетелката посочва, че след изтичане срока на договора ищецът и съпругата му не са освободили помещението и не са заплащали наем. От друга страна в показанията си свидетелката сочи, че не знае на какво основание общината ползвала сградата от 2012 година, но към 2021 г. – към датата на провеждане на общото събрание на кооперацията, вече е влязла във владение.

3

Свидетелката е запозната и със сключените между предходния председател на кооперацията – Х. К., и ищеца споразумения, като споделя, че не си спомня точно всички от тях, но счита, че към 2004 година действието им е отпаднало.

Останалите писмени доказателства, като неотносими към спора, въззивният състав не обсъжда.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 76 от ЗС.

Тази правна квалификация се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, че e владял процесното помещение от 120 кв. м. (бивш хранителен магазин в с. М.Ц.), както и находящите се в него движими вещи, и това негово владение му било отнето от ответника чрез насилие и по скрит начин – посредством разбиване на катинарите и поставяне на нови в негово отсъствие, и отправения петитум за осъждане на ответника да възстанови владението.

Искът е допустим, тъй като е подаден в шестмесечния преклузивен срок по чл. 76 от ЗС от твърдяното отнемане на процесните вещи.

Искът по чл. 76 от ЗС е владелчески иск, с който се дава защита на отнето владение или държане. При владелческите искове съдът се интересува само от факти – имало ли е владение и имало ли е нарушение. Съдът постановява решението си само въз основа на тези факти, без да извършва преценка на правомерността или неправомерността на действията на страните, нито преценка на наведени от страните твърдения, касаещи техни субективни права – арг. от чл. 357 от ГПК. Ответникът по владелчески иск не може да прави възражение, че е собственик на вещта, а удостоверяващите право на собственост документи се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението /чл. 357, ал. 2 от ГПК/.

Искът по чл. 76 от ЗС защитава владението и държането на недвижими и движими вещи, като без значение е времето, през което е продължило конкретното фактическо състояние, нито основанието, на което почива владението или държането, а за владението – дали е добросъвестно или не.

Основателността на предявения иск по чл. 76 от ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: ищецът да е бил владелец или държател на движима или недвижима вещ, владението или държането да му е отнето от ответника и то чрез насилие или по скрит начин.

"Насилие" по смисъла на горепосочената разпоредба като способ за отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срешу лицето, което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ. В практика си ВКС приема, че владението е отнето чрез насилие например чрез разбиване на врата, ключалка или катинар. В този смисъл – Решение № 88 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4380/2019 на ВКС; Решение № 4 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на ВКС.

„Скрит начин“ по смисъла на горепосочената разпоредба има тогава, 4 когато отнемането на вещта е извършено по начин или време, които правят трудно възприемането му от владелеца или държателя. За да има отнемане по скрит начин обаче, трябва при самото отнемане да не са присъствали лица, чрез които владелецът или държателят би се считал уведомен –така Решение № 4 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на ВКС.

В настоящия случай безспорно се установява първата от задължителните предпоставки - упражняване на фактическа власт от страна на ищеца върху процесните обекти. Този факт се установява както от показания на свидетелите Х. Ц., Т. В.а и А. С., така и от приетите писмени доказателства – споразумение за замяна на недвижими имоти, протокол от 15.09.2021 г. и протокол от 10.03.2022 година. Посочените два протокола са представени по делото от ответната страна, като обективираното в тях следва да се цени като признание за факта, че именно ищецът В. е упражнявал фактическата власт върху помещението до датата на твърдяното отнемане, като го е ползвал за съхранение на лични и на семейството си вещи и го е заключил с катинари.

По отношение на другите две предпоставки съдът приема, че извършените от ответника действия на 15.09.2021 г., следва да се квалифицират като отнемане на владението по отношение на недвижимия имот както по скрит начин, така и чрез насилие. Както бе посочено по-горе въздействието върху вещта, изразяващо се в настоящия случай в разбиване на съществуващите катинари и поставяне на нови, представлява отнемане на владението по насилствен начин. Доказа се по делото и обстоятелството, че подмяната на катинарите е извършена в отсъствието на ищеца и без неговото съгласие, което представлява отнемане на владението по скрит начин.