Разпореждане № 79571 от 19.05.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 79571 гр. София, 19.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110110280 по описа за 2025 година

Относно допустимостта на предявения иск по чл. 432

Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Налице е задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно. Поради това преди ищецът да предяви иска си пред съда той трябва да е преминал през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на рекламационно производство. В случай че увреденото лице не е преминало през рекламационното производство пред застрахователя, предявеният иск е процесуално недопустим, като исковата молба подлежи на връщане по аргумент от разпоредбата на чл. 130 ГПК.

Видно от приложените доказателства ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ на 15.02.2024 г., като по претенцията за заплащане на неимуществени вреди застрахователят се е произнесъл с даване на указания за представяне на съответни документи с оглед преценка изплащане на обезщетение. Претенцията за заплащане на неимуществени вреди е заявена надлежно, тъй като исковата молба е подадена на 20.02.2025 г., към който момент тримесечният срок по чл.496, ал. 1 КЗ е изтекъл (Определение № 629 от 1.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2362/2022 г., I т. о.; Определение № 339 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 972/2019 г., II т. о. и цитираната в тях практика). Настоящото производство следва да послужи за провеждане на рекламационната процедура при липса на доказателства за нейното приключване, в каквато насока на ищеца се следва 1 указания по чл. 129, ал. 2 ГПК (Определение № 123 от 16.02.2023 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 119/2023 г.).

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението с молба с препис за ответника да уточни следното:

1. Уточни изрично дали застрахователят не е платил в тримесечния срок по чл. 496 КЗ, отказал е да плати обезщетение или ищецът като увредено лице не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение с оглед преценка коя е наличната хипотеза от изброените в чл. 498, ал. 3 КЗ;

2. Конкретизира процесното ПТП – населено място, местоположение, участници, други обстоятелства, при които е настъпило ПТП;

3. Кое е застрахованото при ответника превозно средство – марка, модел, рег. №?

4. На кое точно лице са били причинени твърдените в исковата молба увреждания с оглед израза в исковата молба „ни бяха причинени трайни увреждания“?

5. В какво се изразяват твърдените неимуществени вреди?

6. Период с начална и крайна дата на претърпяване на същите вреди;

7. На какво основание претендира законна лихва върху главницата не от датата на подаване на исковата молба, а от предходна дата, доколкото акцесорната претенция за законна лихва е законна последица от предявяване на главна претенция?

8. Отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно началната дата на претенцията за законна лихва с оглед указанията по т. 6 от настоящия акт, като съобрази, че алтернативно заявената начална дата на същата претенция от датата на поканата до застрахователя за изплащане на обезщетение се явява недопустима;

9. Представи доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса от 1000 лв.

10. Банкова сметка или друг начин на плащане.

Неизпълнението на указанията по т. 1-9 в цялост и в срок влече връщане на исковата молба, а на указанията по т. 10 – налагане на глоба за неизпълнение на съдебно разпореждане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2