Решение № 261691 от 11.03.2021, Софийски градски съд

РЕ Ш Е Н И Е гр.

София, 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

П. САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 1187 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 256943 от 28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 79392/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, е признато за установено, че „А.“ ЕООД, С.Н.Д., Н.Г.Д.-К. и Н.Г.-Д. дължат на солидарно на М.С.М., на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.44 ЗЗД вр. с чл.5353 ТЗ, сумата от 7 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2018 г., до окончателното изплащане, представляваща задължение по запис на заповед от 15.04.2015 г., с поемател – М.С.М., издаден от „А.“ ЕООД и авалиран от С.Н.Д., Н.Г.Д. и Н.Г.Д., за която сума в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от 22.10.2018 г. и изпълнителен лист от 22.10.2018 г. в производството по ч. гр. д. № 66177 по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 587, 64 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Н.Л.П. на страната на ответниците.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответниците “А.“ ЕООД, Н.Г.Д.-К., Н.Г.Д. и С.Н.

Д., с която го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че неправилно решаващият съд е приел, че представеният по делото запис на заповед е валиден, въпреки направеното с отговора на исковата молба оспорване на датата на съставянето му. Ищецът не е доказал датата на съставяне на записа на заповед, както и датата на предявяването му, въпреки направените оспорвания. Ищецът не е доказал по делото, че ответниците му дължат солидарно претендираната сума от 7 000 евро. Ищецът се позовава единствено на запис на заповед, който своевременно е оспорен. Поддържат оспорванията на датата на издаване и предявяване на записа на заповед. Същият е бил подготвен предварително заедно с още 14 броя записи на заповеди, които са били предоставени за подписи. Не оспорват, че положените подписи върху записа на заповед изхождат от тях. Оспорват наличието на съществуващо задължение към момента на издаване на записа на заповед. Поддържат възраженията си относно каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден процесинят запис на заповед – договор за заем, сключен между Н.П. и Г.Д., по който гарант е бил ищецът. Процесният запис на заповед е бил издаден с цел да се обезпечи част от това правоотношение. Кредитът е погасен от Г.Д. преди смъртта му. Ответниците – физически лица, са негови наследници.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца М.С.М., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна и като абстрактна сделка доказва вземането на издателя за паричната сума, за плащането на която се е задължил. Обосновано решаващият съд е приел, че по делото не е доказано соченото от ответниците каузално правоотношение, включително и допълнително въведеното такова. Не се доказва и заявеното във въззивната жалба каузално правоотношение. Също така липсва идентичност между страните по менителничното правоотношение и сочените каузални правоотношения. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение и да му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.535 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.44 ЗЗД. Ищецът твърди, че на

15.04.2015 г. %А.“ ЕООД е издал запис на заповед в негова полза за сумата от 7 000 евро. Ценната книга е авалирана то С.Н.Д.,

Н.Г.Д.-К. и Н.Г.Д.. Записът на заповед е предявен за плащане на 15.10.2015 г. Ответниците не са погасили задължението си по записа на заповед. Във връзка с вземането си, произтичащо от ценната книга, е постановена заповед за изпълнение, срещу която ответниците са депозирали възражение в срок. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че му дължат сумата от 7 000 евро,, на основание запис на заповед, издаден на 15.04.2015 г., предявен на 15.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците оспорват предявения иск. Твърдят, че физическите лица са наследници на Г.К.Д., починал на 19.05.2018 г. Техният наследодател е бил едноличен собственик на ответното дружество. Ищецът е претендирал от ответниците заплащане на суми за задължения на техния наследодател. През м.09.2018 г. ищецът е образувал 15 заповедни дела срещу ответното дружество и наследниците на Г.Д., 12 от които са във връзка с издадени записи на заповед. След получаване на препис от постановената заповед за изпълнение са се запознали с ценната книга и са установили, че е издадена от техния наследодател във връзка с договор за заем, сключен между Г.Д. и Н.Л.П..

За обезпечаване на задължението си Г.Д. е издал от името на търговското дружество записи на заповед в полза на Н.П. и на ищеца. Всяка една от ценните книги е на стойност от 7 000 евро, с оглед преодоляване на ограниченията за плащанията в брой. Заетата сума е в размер на 200 000 евро—уговорената възнаградителна лихва е в размер на 20 % от остатъка от неизплатения дълг, от които: 17 % са в полза на Н.П. и 3 % са в полза на ищеца за това, че е бил комисионер и гарант по договора за заем, сключен между Н.П. и М.М.. Твърдят, че са подписали записите на заповед съгласно указанията на Г.Д. във връзка с получената от него сума на заем в размер на 200 000 евро. След погасяване на задължението Н.П. е изпратил потвърдителни имейли за сумите, които е получил от Г.Д. и до М.М.. Твърдят, че задълженията по договора за заем са изцяло погасени, като на Г.Д. са върнати документите за заема. След смъртта на Г.Д. документите във връзка с договора за заем не са открити в неговия архив.

Задължението по ценната книга е към Н.П. а ищецът е бил гарант по това задължение и се е обезпечил с цел да не се наложи да изплаща задълженията на ответното дружество. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Като трето лице – помагач на ответниците е конституиран по делото Н.Л.П.. Същият твърди, че между него и Г.Д. няма сключен договор за заем, както и не са сключвани и други договори. Когато Г.му поискал пари, той ги дал на ищеца М.. Между Н. П. и Г.Д. няма сключени договори, не са съставени документи или разписки през 2018 г. наследниците на Г.Д. са поискали от него такива документи, които не може да им предостави, доколкото не разполага с тях, не са съставяни.

Въз основа на заявление от 12.10.2018 г., подадено от М.С.М., е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.10.2018 г. по гр. д. № 66177/2018 г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, срещу „А.“ ЕООД, С.Н.Д., Н.Г.Д.-К. и Н.Г. Д., които да заплатят солидарно в полза на М.С.М. сумата от 7 000 евро, представляваща задължение по запис на заповед от 15.04.2015 г., издаден от „А.“ ЕООД и авалиран от С.Н.Д., Н.Г.Д. – К. и Н.Г.Д., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 953, 82 лв. – разноски по делото, от които: 237, 82 лв. – държавна такса и680 лв. – възнаграждение за адвокат.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения срещу постановената заповед от длъжниците.

Исковата молба е депозирана в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Видно от представения в заповедното производство запис на заповед на 15.04.2015 г. „А.“ ЕООД неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на ценната книга да плати на предявяване на М.С.М. или на негова заповед сумата от 7 000 евро.

Като място на плащане е посочено: гр. София, бул. „*****До името на издателя е посочен гр. София, ул. „*****. След менителничното волеизявление е положен подпис на Г.К.Д., като представител на дружеството - издател.

След положения подпис от издателя е обективирано изявление, че задължението се авалира при условията, при които е поето, като са положени подписите на Г.К.Д., С.Н.Д., Н. Г. Д. и Н.Г.Д..

След волеизявленията за авал е налице удостоверяване на обстоятелството, че на 15.10.2018 г. записът на заповед е предявен на издателя „А.“ ЕООД, чрез законния му представител Г.К.Д., за което е положен подпис.

На 16.11.2015 г. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор“ се е задължил да предостави на Н.Г.Д. – кредотиполучател, сумата от 91 580 лв. за финансиране на текущи потребности срещу насрещното й задължение за върне заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва в срок от 360 месеца. Като съдлъжник се е задължил Г.К.Д..

На 07.08.2015 г. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД – кредитор, се е задължила да предостави на Г.К.Д. – кредитополучател, сумата от 62 280 лв.

За финансиране на текущи потребности, срещу насрещното му задължение да върне сумата, заедно с договорната лихва, за срок от 190 месеца.

Представени са записи на заповеди, издадени от „А.“ ЕООД в полза на М.С.М. за суми съответно от 7 000 евро и 7 500 евро. Ценните книги са авалирани от Г.К.Д., С.Н.Д., Н.Г.Д. и Н.Г.Д..

С нотариален акт за продажба на право на строеж за недвижим имот № 20, том VІ, рег. № 15815, дело № 848/2017 г. от 20.12.2017 г. Н.Г.Д. е продала на Н.Л.П. правото на строеж за изграждането на 4 самостоятелни 5 – етажни блока и отделен самостоятелен полуподземен гараж в УПИ І-172, 173, 174, 176, 181, 182, 2077, 2078, надлежно описани в нотариалния акт.

По делото е представена препис от електронна кореспонденция между Г.Д., ищеца и третото лице – помагач. Към едно от електронните писма е прикачен файл, който съдържа договор за паричен заем срещу обезпечение недвижим имот от 23.04.2017 г. между Н.Л.П. – заемодател и „А.“ ЕООД – заемател, по силата на който заемотадетят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 101 148 евро, срещу насрещното задължение да я върнев определен срок. Уговорената сума се предоставя на заемателя на отделни вноски, първата от която е палтима при подписването му. Заемателят се е задължил да прехвърли на заемодателя или на посочено от него лице с нотариален акт описания в договора недвижим имот.

Липсват положени подписи върху документа, изпратен по електронен път.

Като прикачен файл към едно от електронните писма е приложен протокол от проведена среща на 12.06.2013 г., съдържащ бележки относно водените разговори.

От заключението на вещото лице

Лице Л. Б.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че в счетоводните регистри на „А.“ ЕООД няма осчетоводявани суми получени от М.С.М. през 2015 г. – 2016 г. за периода 201 г.

– 2012 г. също няма осчетоводени суми, получени суми от М.С.М. и няма отразени суми за получени заеми от него. Съгласно представената от НАП информация ищецът е подал в НАП годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за данъчни 2015г., 2016 г., 2017 г. В подадените годишни декларации няма данни за предоставени заема на „А.ГД“ ЕООД. Вещото лице не може да даде отговор дали ищецът е имал налични парични средства като физическо лице към датата на подписване на записите на заповед (2015 г. – 2016 г.), тъй като липсват твърдения, указващи къде е имало такива парични средства, за да може да се направи съответната проверка и да отговори на поставения въпрос.

Разпечатката съдържа 39 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5fb1f8c-04be-4b78-9b03-c43cf747807d