Определение № 3261 от 16.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3261 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Р.

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502607 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от адв. Р. Р. от АК Пловдив, в качеството му на процесуален представител на И. Г. Г. /ищца в първоинстанционното производство/ против

Определение

№

9113/14.07.2025г., постановено по гр. д. № 15435 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, двадесет и трети гр. с., с което се оставя без уважение молбата с вх. № 66324/12.06.2025г. по чл. 248 от ГПК, подадена от процесуалния представител на ищцата – адв. Р. Р., за изменение на постановеното по гр. д. №15435/2024г. по описа на ПдРС, двадесет и трети гр. с., Решение №2968/11.06.2025г. в частта за разноските, по отношение на присъденото в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, като същото бъде увеличено на 605.90лв без ДДС.

Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалвания акт, като вместо това, да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 727.08лв с ДДС, предвид представените от процесуалния представител доказателства за регистрацията му по ДДС.

1

Ответната страна „СИТИ КЕШ“ ООД оспорва частната жалба като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт, като правилен и законосъобразен да бъде потвърден по съображения подробно изложени в отговора.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответникът по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По предявения иск за прогласяване нищожността на договор за кредит №1070439 от 10.05.2024г., сключен между страните по делото, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, районният съд се е произнесъл, като е уважил същия, съответно е осъдил ответникът да заплати на пълномощника на ищеца, предоставил му безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 400 лева. При определяне размера на възнаграждението районният съд е отчел фактическата и правна сложност на делото, и реално осъществените процесуални действия от адвоката.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като препраща към мотивите на решението, където е обосновал определения размер на възнаграждението на адвоката за предоставена безплатна правна помощ. Приел е, че не са налице основания за промяна на направения извод.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв. Р. Р. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да иска заплащане на 2 направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая, настоящият състав взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, а поведението на адвоката, представил безплатна правна помощ, не се отличава с процесуална активност.

Съобразявайки и защитавания материален интерес, настоящия състав приема, че възнаграждение в размер на 400 лева без ДДС, съответства на вида и обема на осъществената правна помощ.

Що се касае до направеното по аналогия от жалбоподателя оплакване с размера на държавната такса по оценяемите искове, съдът намира за неуместно. Критериите, предвидени от законодателя са различни и по отношение на държавната такса не включват фактическата и правна сложност на делото, доколкото се касае за осъществяване на правораздавателна дейност в защита на определени обществени интереси.

Касаещо оплакването, че в определение размер възнаграждение не е включено ДДС:

В непротиворечивата практика на ВКС, споделена и от настоящия състав, обективирана и в Определение №50093/11.05.2023г. по т.д.

№1638/2021г. на ВКС, второ т.о., се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС, съответно предоставяне на безплатна адвокатска помощ на предвиденото в чл.38 ал.1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при 3 присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА във вр. с парг.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, следва да включва ДДС.

В конкретният случай процесуалния представител на ищцата адв.Р. Н.

Р., е регистриран по ЗДДС, поради което, върху присъденото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна правна помощ, се дължи ДДС. За целта при определяне размер на възнаграждението изрично следва да бъде посочено, че този размер включва и начислено ДДС.В конкретния случай такава яснота липсва при посочване на размер от 400лв, поради което настоящият съдебен състав приема, че в определяния размер от 400лв, не е начислен и включен ДДС.

Ето защо обжалвания акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като вместо това следва да бъде изменено Решение №2968/11.06.2025г., в частта за разноските в горния смисъл.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9113/14.07.2025г., постановено по гр. д. № 15435 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, двадесет и трети гр. с ., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №2968/11.06.2025г. постановено по гр. д. № 15435 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, двадесет и трети гр. С, в частта за разноските, касаещи присъденото в полза на адв. Р. Н. Р. от АК Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, като

4

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК 202531869 да заплати на адв. Р. Н.

Р. от АК Пловдив, сумата от 80.00лв / осемдесет лева/, представляваща начислено ДДС върху присъденото възнаграждение от 400лв или общо сумата от 480.00лв/ четиристотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с начислено ДДС, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция на ищцата И. Г. Г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5