Решение № 7 от 05.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Плевен, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20234430103966 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Н. Е. П., ЕГН ********** от *** против ВИВУС БГ ЕООД, ЕИК ***, ***. Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за кредит № 9868295019/30.12.2019г., съгласно който получил сумата от 610 лева със срок на погасяване до 29.01.2020г. при ГПР 49,6 % и ГЛП 40.96 %, като сумата по лихвата възлиза в размер на 20.55 лева. В договора било посочено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 144,15 лева за такса бързо разглеждане. Ищецът твърди, че заплатил изцяло дължимата по кредита сума в общ размер на 774.70лева, включително и таксата за експресно разглеждане. Ищецът навежда доводи, че договорът има характер на договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсва ГПР. Такъв е посочен погрешно, а действителния размер е в пъти по- висок от посочения в договора и е над максимално установения, предвиден в чл.19 ал.4 ЗПК.

Твърди, че със сключването на договора, в същия е предвидено заплащането 1 на допълнителна услуга, за която потребителят дължи възнаграждение.

Поради това твърди, че тази такса следва да се включи в ГПР, който се изчислява по единна формула залегнала в Директива 2008/48/ЕО, според която тези такси са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. Твърди, че по тези съображения следва да се включват в общия размер на разходите и от там и в ГПР. Грешно посочения размер на ГПР се приравнява на липсата на ГПР, което води до недействителност на договора. Съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът има право да въвежда допълнителни услуги, за които се начисляват такси. Налице е, обаче забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че таксата експресно разглеждане не представлява допълнителна услуга, тъй като е част от неговото отпускане и администриране. Твърди, че тази услуга е свързана с усвояването и обслужването на кредита, а в същото време кредитодателят си набавя допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на основния принцип забраняващ неоснователното обогатяване да се калкулира като допълнителна печалба.

Твърди, че това нарушава разпоредбата на чл.143 т.19 ЗЗП, тъй като тази клауза е неравноправна и противоречи на добрите нрави.

Като следствие от изложеното, ищецът моли съда да признае за нищожна клаузата в договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане и да осъди ответника да заплати сумата от 50 лева частично от 144,15 лева, представляваща недължимо платени суми по договора за кредит.

Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете.

Твърди, че ищецът е погасил единствено задълженията за главница и договорна лихва и не е погасявал задължение за такса за експресно разглеждане по претендираната за нищожна клауза.

В о.с.з. на 19.12.2023г. е допуснато изменение цената на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, който се счита предявен за сумата от 5лв. С молба от 30.11.2023г. ищецът уточнява, че сумата от 5лв. била неоснователно събрана от кредитора такса, която не била дължима, т.к. заемната сума била върната в 14 дневния срок за отказ от договора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки 2 становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения от ответника

Договор за кредит

№

9868295019/30.12.2019г. е видно, че страните са се договорили, че ответникът отпуска на ищеца кредит от 610лв., със срок за връщане 30 дни, при ГПР 49,6 % и ГЛП 40.99 %, 144,15 лв. - такса за експресно разглеждане. Общо дължимата за връщане сума е била определена на 774,70лв., в това число главница от 610лв., договорна лихва в размер на 20,55лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 144,15лв.

От приложеното копие на предоставената на заемополучателя преддоговорна информация е видно, че е бил уведомен, че може да се откаже от договора в срок от 14 календарни дни. В същата информация е било отразено право предсрочно да се погаси кредита по всяко време – изцяло или частично.

Не е спорно между страните, че ищецът е получил заемната сума в деня на сключване на договора и това е видно от приложената разписка за извършено плащане от 30.12.2019г.

Видно е от представената разписка за извършено плащане №2000000199918337 от 31.12.2019г., че на датата, следваща сключването на договора, ищецът Н. П. е превел в полза на заемодателя сума в размер на 615лв.

По отношение на клаузата за такса за експресно разглеждане на искането за сключване на договор за кредит, съдът счита, че същата е нищожна. Установява се, че представеният договор е за срок от тридесет дни и искът не може да бъде разгледан на база оспорванията от ищеца по ЗПК, защото този закон в конкретната хипотеза е неприложим на основание чл.4 ал.1 т.6 от ЗПК - Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца. От правна страна, съдът счита, че уговореното в договора задължение на заемателя за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 144,15 лева е нищожна поради нейната неравноправност. В чл.143 ал.2 ЗЗП неравноправните клаузи не са изчерпателно дадени, а само примерно (Р. №345 от 09.01.2019г. ВКС, т.д.№1768/2018г., II т.о., ТК). Посочената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото 3 неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Видно е, че приложения СЕФ също е отразена такава сума и кредитополучателят не е имал възможност да не я приеме. За да сключи договора и да усвои сумата е бил длъжен да се съгласи да заплати така посочената такса. ЗЗП дава възможност да се прецени във всеки отделен случай наличието на неравноправни клаузи и съдът приема, че в случая въвеждането на такса експресно разглеждане в размер на близо една четвърт от заетата сума представлява неравноправна клауза, тъй като не е ясно какво задължение въвежда за заемодателя срещу заплащане на така определената висока такса. Противоречието между клаузата за експресно разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД, в тази част договорът изобщо не е породил правно действие. В случая кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако заемателят не се съгласи на клаузите по договора, за които липсват доказателства да е дадена възможност за индивидуално договаряне. Тази клауза цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на закона. Поради изложеното предявения иск следва да бъде уважен и клаузата на договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, следва да бъде прогласена за нищожна.

По предявеният иск по чл.55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, съдът приема същия за основателен в изменения му размер, по следните съображения: По този иск в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума, а в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за това разместване на имуществено благо. Установи се от обсъдените доказателства, че в правоотношението между страните е било уговорено право за заемополучателя да се откаже от договора в 14 – дневен срок от сключването му. При това, той несъмнено дължи връщане само на получената сума. Вярно е, че е било предвидено в преддоговорната 4 информация и право за предсрочно погасяване на заема, което дори и да не е изрично регламентирано, съществува. Такова погасяване обаче би било налице при извършено плащане след изтичане на изрично предвидения в правоотношението между страните срок за отказ. Не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ответника в писмения му отговор, че страните са се съгласили, че в случая заемополучателя ще заплати договорна лихва от 5лв., поради предсрочното погасяване на дълга. Ето защо, съдът счита, че ответника не установи наличието на правно основание за получаване на процесната сума от 5лв.

С оглед горното, съдът приема, че предявения иск за връщане на платено без основание е основателен и следва да се уважи изцяло.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените деловодни разноски, които са в размер на 105лв. за държавна такса и такса за съдебно удостоверение.

В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по Наредба №1/2004, а именно 480лв., при съобразяване, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът счита, че нормата на чл. 7, ал. 2 НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и определение № 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 3103 / 2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените искове и броя на ответниците.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, клаузата предвиждаща заплащане на такса „експресно разглеждане“ в размер на 144,15 лева от Договор за кредит 5

№ 9868295019/30.12.2019г., сключен между Н. Е. П., ЕГН ********** и „4 финанс“ ЕООД, с правоприемник „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, ***, представлявано от З.Р., поради противоречие с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143 т.19 и т.20 ЗЗП.

ОСЪЖДА, на осн. чл 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в ***, ***, представлявано от З.Р., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** от ***, сумата от 5 (пет) лева, представляваща платена без правно основание сума по Договор за кредит № 9868295019/30.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.07.2023г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК ***у със седалище и адрес на управление в ***, ***, представлявано от З.Р., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН **********, от ***, разноски по делото в размер на 105 лв.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „ВИВУС.БГ“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в ***, ***, представлявано от З.Р., да заплати на ***, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, в размер на 480 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6