Решение № 83 от 08.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Кюстендил, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600244 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на РП-Кюстендил, ТО Дупница срещу присъда №12 от 29.02.2024г., постановена по НОХД№898/2022г. по описа на Районен съд-Дупница, с която подсъдимият Х. Л. З., ЕГН ********** е признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл.216, ал.5, пр.1 във вр. с ал.1, пр.1 НК.

Протестът, който е своевременно депозиран, критикува присъдата, считайки я за неправилна. Изразено е становище, че същата е постановена при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде 1 признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Така се поддържа протестът.

Защитникът на оправдания – адв.В. от АК-Кюстендил пледира за потвърждаване на процесната присъда.

Ответникът-подсъдим също иска потвърждаване на присъдата.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият Х. Л. З., ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че:

На ***г. в гр.***, в качеството си на управител на „*** ***“ЕООД, ЕИК *** противозаконно е унищожил чужди недвижими вещи – масивни селскостопански сгради (хале с идентификационен номер ***, със застроена площ от 535 кв.м, хале с идентификационен номер ***, със застроена площ от 50 кв.м, и хале с идентификационен номер ***, със застроена площ от 392 кв.м), всички с административен адрес в гр.***, обл.Кюстендил, имот №000228 по КВС на гр.*** на обща стойност 273 000 (двеста седемдесет и три хиляди) лева, собственост на ***“ООД, ЕИК ***, чрез Ц.Б.Ц. - багерист и чрез Я.Д.А. - главен инженер на рудник ***“, като е наредил на последния, а той - на първия да събори горепосочените сгради, като с деянието са причинени значителни вреди, поради което на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216, ал.5, пр.1 във вр. с ал.1, пр.1 НК.

На първо място, прокурорът е изготвил и внесъл за разглеждане обвинителен акт, който не отговаря на законовите стандарти за такъв, 2 определени с разпоредбата на чл.246 НПК.

Това е така, защото в обстоятелствената част на обвинителния акт са очертани непълно и неясно обективните и субективните характеристики/признаци на престъплението, което според обвинението е извършено при посредствено извършителство (при условията на чл.16 НК).

В обстоятелствената част на акта не се съдържат в пълнота обстоятелства, въз основа на които да се заключи, че поведението на обвиняемия се оценява като даване на неправомерна служебна заповед и защо се приема неправомерност; такива, за наличието на служебно подчинение между обвиняемия и лицето, респ. лицата по веригата, нейни изпълнители, тяхната компетентност; спазването на установения ред за издаване на заповедта. Има ли връзка между „*** ***“ЕООД, чийто управител бил обвиняемия (неизводимо от предложената фактология) и рудник ***, където пък работели лицата, участвали в събарянето на сградите.

Като цяло описанието на престъпната деятелност като фактически обстоятелства, се явява крайно лаконично и на практика не е годно да очертае фактическата рамка, в която следва да се развие съдебното производство и срещу която да се защитава обвиняемия.

Наред с горното е налице недопустимо противоречие между предложената фактология около издадената заповед и начинът, по който тя е доведена до знанието на фактическия изпълнител от една страна, и от друга формулираното обвинение. Изложените факти сочат, че обвиняемият е наредил действия единствено на св.В., докато в диспозитивната част на акта се сочи, че З. бил наредил действията на св.А., а той – на багериста да събори процесните сгради.

Налице е и драстично противоречие между двете части на ОА, досежно предмета на престъплението. В обстоятелствената му част са изложени факти за събарянето единствено на сграда с идентификационен номер ***, докато в диспозитива е повдигнато обвинение за унищожаване чрез събаряне на 3 масивни селскостопански сгради (хале с идентификационен номер ***, със застроена площ от 535 кв.м, хале с идентификационен номер ***, със застроена площ от 50 кв.м, и хале с идентификационен номер ***, със застроена площ от 392 кв.м).

3

Не е обоснован квалифициращият престъплението – „значителни вреди“. признак от състава на

Дадената правна квалификация, в частност нейното цифрово изражение е некоректно/непълно, доколкото не е отчетено изменението на правната норма, съдържаща състава на престъплението, след извършване на деянието.

Може да се заключи, че описанието, съдържащо се в обвинителния акт не дава възможност на лицето, срещу което се води производството, да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, предвид липсата на ясно, точно и достатъчно описание на съставомерните фактически обстоятелства.

Първоинстанционният съд също е процедирал незаконосъобразно, тъй като е допуснал процесния ОА за разглеждане, пропускайки да констатира посоченото, да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.

Въпреки допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, същите не са самостоятелно основание за отмяна на атакуваната присъдата и връщане на делото за ново разглеждане поради факта, че е постановена оправдателна присъда, което от своя страна представлява найголямата гаранция, обезпечаваща правата на подсъдимия със своеобразен саниращ ефект на съществуващия проблем в проведеното наказателното производство.

При служебната проверка на правилността на оспорената присъда, обхващаща и контрол на правилността на доказателствената дейност на първата инстанция, настоящият състав констатира допуснато в тази насока от първоинстанционния съд особено съществено процесуално нарушение, с оглед разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, съставляващо самостоятелно отменително основание по чл.335, ал.2 НПК. Недостатъците в решаващата дейност на районният съд се отнасят до допусната непоследователност и липса на взаимовръзка между диспозитива и мотивите на постановената присъда, респ. съществено противоречие помежду им.

Подсъдимият е бил оправдан по обвинение за деятелност, извършена на ***г. Това е датата посочена в диспозитива на присъдата.

4

В мотивите на присъдата, в частност в приетата за установена фактическа обстановка, такава дата не фигурира. Като приети за установени и свързани с релевантна за обвинението деятелност са посочени датите:

16.12.2019г., следващия ден – 17.12.2017г. и 17.12.2019г. Очевидно е пълното несъответствие между диспозитива и мотивите на присъдата, относно времевия компонент на престъплението, за което подсъдимия е оправдан.

Начинът, по който това е сторено, разкрива вътрешна противоречивост, установяваща отклонение от процесуалните изисквания, на които се подчинява процеса на формиране на вътрешното убеждение. Посоченото представлява допуснато нарушение на задължението на съда да формулира ясно присъдата си, която да не противоречи на мотивите към нея.

Налага се извод, че мотивите на протестираната присъда не са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, сравнимо с липсата на такива по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК.

Констатираната липса на мотиви в проверявания съдебен акт, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна.

Ето защо, настоящият състав прие, че присъдата следва да бъде отменена поради допускането на неотстраними по реда на въззивната проверка съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от етапа на разпоредителното заседание.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда №12 от 29.02.2024г.,

НОХД№898/2022г. по описа на Районен съд-Дупница и постановена по

ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6