Решение № 2053 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2053 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330117647 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

Ищецът З. А. З. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.11 за заплащане на неустойка в размер на 1 080, 41 лева от сключения между него и ответника в гр. П. Договор за потребителски кредит № ***************/**************г. към искане № ***************, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съдът да прекрати производството по делото, а – ако приеме иска за допустим, да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***************/************г. към искане № ***************, с който ответното дружество е отпуснало на ищеца кредит в размер на 1 200 лева, платими на 37 седмични вноски, считано от 31.10.2022 г. – като в чл.11, ал.1 от Договора страните са уговорили, че ако ищецът не предостави на ответника уговореното между тях в чл.5 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в Договора, той дължи на ответника неустойка в размер на 1 080, 41 лева, а в чл.11, ал.2 от Договора – че неустойката ще бъде заплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение 1 към Договора начин. .

Както признава самият ответник в отговор на исковата молба, уговорената неустойка не е включен в ГПР на получения от ищеца кредит, а от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 28.03.2025 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д. се установява, че с уговорения размер на неустойката, ГПР по Договора надхвърля с над 50% размера на главницата (а именно –оскъпява кредита със 120, 05 %) – поради което и клаузата за заплащане на неустойка се явява нищожна противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът се явява допустим, доколкото за ищеца е налице правен интерес да поиска прогласяването на нищожна клауза от сключения между страните Договор, както и доказан по основание, поради което следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 300 лева – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да заплати на пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца и определено от съда адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11 за заплащане на неустойка в размер на 1 080, 41 лева от сключения между З. А. З., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„******************” № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004, представлявано от адвокат Е.

2

Г. И., И „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ***************** Н. П. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „“***************, № **, офис **, Адвокатско дружество „Н., У., М.“, адв. Х. М., в гр. П. Договор за потребителски кредит № *******************/**************г. към искане № *****************, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА З. А. З., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., с посочените ЕИК, служебен адрес И Законен представител, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 240 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3