Решение № 702 от 29.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Бургас, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120105659 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е делбено, във втората фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 70/13.01.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ****.1.5, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-189/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект, извършено със Заповед № *8-10332/23.12.2016 г. на началника на СГКК- Бургас, адрес на имота: гр. Бургас, ул. ****, като самостоятелния обект се намира в сграда № *, разположен в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ от 48. 79 кв.м., 48. 79 кв.м., прилежащите части: избено помещение с полезна площ от 22. 49 кв.м., както и съответните общи части от сградата и от правото на строеж върху терена, ниво: 1 – съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.2, под обекта: няма и над обекта: няма; ниво 2 - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****.1.4, под обекта: няма и над обекта: няма; стар идентификатор: ****.1.3; ****.1.1, между съделители М. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., ж.к. ****, и К. И. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

Бургас, ул. „****“ № *, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях.

1

Съделителят М. Б. не е депозирала искане за възлагане на делбения имот.

Съделителят К. Б. е депозирал искане за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Приети за разглеждане са и следните претенции по сметки:

На ищцата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот в размер на 300 лева месечно, считано от датата на отправяне на нотариална покана за това - 10.08.2021 г., до 14.04.2022 г. – датата на заявяване на претенцията.

Правното основание на същата е чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.

Насрещната страна изразява становище за неоснователност на претенция, както заявява, че не е лишавал ищцата от ползването на нейната идеална част от имота, като имотът не се ползвал еднолично от ответника.

На ответника за заплащане на сумата от 83 800 лева, ведно със законната лихва за забава от 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане, с която се твърди, че се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършени подобрения на същата стойност. Последните включват следните СМР-та: в периода от 2003 г. до 2007 г. основен ремонт на покрива – материали 6 450 лв. и труд 4 000лв.; изкъртване и изхвърляне на стара мазилка на вътрешни стени и тавани – 2 200 лв., цялостна вътрешна санировка – 7 500 лв.; реставрация на дървена вита стълба, входна врата и дограма – 4 000 лв.; нова ел. инсталация и ел. табло – 1 000 лв., подмяна на ВиК – 1 000 лв.; през 2008 г. – изкъртване и изхвърляне на мазилка на вътрешни стени и тавани – 2 300 лв.; на външна мазилка – 2 250 лв.; вътрешно саниране – 6 900 лв.; армиране, кофраж и заливане на бетонна плоча – 1 500 лв.; ВиК – 1 800 лв., ел . инсталация – 1 800 лв.; хидроизолация – 1 200 лв.; изграждане на стени от гипсокартон – 130 лв.; поставяне на плочки – 1 350 лв.; оборудване на бани – 2 700 лв.; външно саниране – 7 200 лв.; дограма – 3 000 лв.; изграждане на вътрешни мивки – 1 500 лв.; хидроизолация на основи – 4 000 лв.; врати – 2 700 лв.; външно осветление – 1 200 лв.; подови настилки – 1 200 лв.; през 2012 г. – изграждане на санитарен възел – 5 000 лв.; кухненски бокс – 2 750 лв.; изцикляне дюшаме и паркет – 400 лв. и през 2015 г. – фина мазилка и боядисване на фасадата – 5 600 лв. /листи 98 - 101/;

Правното основание на същата е чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството /ЗН/, при все че сочените СМР-та са извършени към момента, когато имотът е бил собственост на общия наследодател.

Ответната страна оспорва претенцията, като твърди, че част от описаните подобрения съставляват незаконно преустройство и строителство по смисъла на ЗУТ, както и че всички извършени подобрения били извършени със средства на общия наследодател, от приходи от наеми. Наред с това са заявява, че с тях не се е увеличила стойността на имота.

2

Бургаският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че общия наследодател на съделителите – тяхната майка Б. К. К.-Б. с ЕГН ****, е придобила имота през 1991 г., като е починала на *** г., след което страните са придобили имота от нея по наследяване.

От данните по делото не се установява ответникът да е имал друг имот, като от справката на негово име в Агенцията по вписванията, датираща от 1997 г. насам, е вписана само исковата молба по настоящото дело /л. 103/.

Представен по делото е и писмен договор от 19.02.2008 г. между ответника – изпълнител и майка му – възложител, относно имота й в гр. Бургас, на ул. „****“ № *, с който му е възложено ремонтирането на четири самостоятелни помещения, с оглед отдаването им под наем. Възложителят си е запазил правото да получава наем от задната сутеренна стая в срок от три години, а след изтичането на минимум три години наемът от всички стаи. Изпълнителят пък има правото да получава наемите от всички помещения, без задната сутеренна стая, както и правото да си възстанови парите за ремонта чрез средствата от наемите за три години. След изтичането на три години от сключването на срока на договора изпълнителят трябва да си възстанови вложените средства и наемите започват да се делят между възложителя и изпълнителя по равно.

Представени са и множество писмени наемни договори по отношение на делбения имот или части от него, сключени между ответника и трети лица, в периода от 2009 г. – 2014 г.

Съгласно заключение на вещото лице С. Р. по назначената съдебно-техническа експертиза, се установява, че делбеният имот е неподеляем. Средната пазарна цена на същия възлиза на 130 000 лв. към датата на изготвяне на заключението през месец април 2022 г., като това заключение е оспорено в частта относно средната пазарна цена от процесуалния представител на ищцата.

От заключението на вещото лице И. В. във връзка с назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като изготвено от лице с нужните специални знания, компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси, се установява, че средната пазарна цена на делбения имот към датата на изготвяне на заключението през месец септември, 2022 г. възлиза на 188 500 лв., а средната месечна наемна цена е в размер на 490 лв. в периода от 10.08.2021 г. до 14.04.2022 г. Експертът също така е определил средната пазарна цена на извършените СМР-та, описани от ответника на листи 98-101, на 31 800 лв., като сочи, че стойността на имота се е увеличила вследствие на тяхното извършване с 26 500 лв. Във връзка с данните за извършените незаконни преустройства вещото лице изрично е посочило, че 3 ответникът не претендира средствата за незаконно изградената пристройка към жилищната сграда – за подход към сутерена, и незаконно изградената външна метална стълба, подход към двете стаи, ползвани от ответника. При оценката на средната пазарна цена на СМР-тата и увеличената стойност на имота вещото лице не е взело предвид извършените подобрения в двете стаи с вход към двора, тъй като те били извършени без становището на инженер конструктор за влиянието им върху конструкцията на сградата, с оглед изливане на бетонни плочи за 2 броя тоалетни и просичане на носещ фасаден зид на две места за изграждане на две врати. Отделно експертът е описал и оценил и незаконно извършените дейности по преустройството на имота, като е посочил, че стойността им възлиза на 4 250 лв., като изрично е отбелязал, че не е взел предвид същите при изчисляване на увеличената стойност на имота.

Съгласно нотариална покана, връчена лично на ответника на 20.08.2021 г., ищцата го е поканила да й заплаща обезщетение в размер на 300 лв. за това, че я лишава от възможността да ползва собствената си 1/2 идеална част от наследствения й имот.

По делото не се спори, че ответникът е ползвал трайно делбения имот и всъщност е живял в него към момента на откриването на наследството, а и преди това от 2008 г. насам, както и сама е посочила ищцата в молбата си, представена в съдебно заседание на 14.04.2022 г.

Това обстоятелството се потвърждава и от ангажираните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля И. У. – бивш съпруг на ищцата, като след развода им се е родила дъщеря им и продължили да живеят съвместно на семейни начала, се установява, че майката на страните е живяла заедно със семейството в гр. С. от 2004 г. до 2016 г., когато се върнала да живее в Бургас. Свидетелят познава и брат й и имота в гр. Бургас, като потвърждава, че К. е извършил ремонт, като му е известно, че са се разбрали с майка му той да направи ремонт на къщата и да печели от този ремонт, като отдава имота под наем. Знае е че имало и някакъв разписен документ в тази насока, който Б. му е показвала. Няма представа колко е струвал ремонта, с какво е бил финансиран и какви са били приходите от наеми, но е запознат, че ремонтните работи са извършвани въз основа на приходите от наема, но не е запознат с конкретните обеми и паричните средства, които са били вложени, като това продължило доста дълго във времето, като нещата се извършвали поетапно. Знае, че Б. се е радвала, че ще получава приходи от наем, но не е видял това да се е случило в действителност. Тя е споделяла, че К. не й е давал никакви пари от наеми. През 2016 г. тя си счупила крака и била в тежко здравословно състояние, като се е върнала да живее в Бургас и ползвала помещението на първия етаж. Знае, че М. е нямала достъп до имота, тъй като там живеел К. и наред с това имало наематели. Когато идвала в Бургас нямало как да отседне в имота именно поради това, като между страните е имало 4 разправии във връзка с достъпа й до имота, и дори случай, при който М. е търсила съдействието на полицията в тази насока.

Свидетелката Ю. К. – много близка приятелка на майката на страните, които познава от деца, е запозната с имота на ул. „****“. Потвърждава, че от раждането на дъщеричката на М. до счупването на крака си, някъде през 2015 – 2016 г., като не помни точния момент, Б. е живяла при дъщеря си в гр. С.. Категорична е че К. винаги е живял в делбения имот. Разказва, че той е изпаднал в състояние да не може да се грижи за себе си, тъй като нямал никакви приходи. Пробвал бизнес с ядки, който не се получил. Тогава свидетелката му подхвърлила идеята, че имотът е голям и на хубаво място и може да се отдава под наем. Така дошъл един момент, в който той си направил проект и започнал ремонт на имота. Знае е са за да започне ремонта е взел малък заем от ДСК, от порядъка на 20 000 лева или малко повече, като не е сигурна за сумата, като мисли, че е още е длъжник по този кредит. В един момент изпитвал трудност да го обслужва и заминал за около 2 години да живее в Р. при своето дете.

Тогава майка му се опасявала как ще се връща кредита, като всичко това на свидетелката й е известно именно от Б.. Ремонтът бил извършван продължително във времето. В един момент започнал да отдава имота под наем, някъде през 2007 г.- 2008 г. доколкото помни. Приходите от наем ги ползвал само той, като една част според нея е ползвал именно за ремонтни работи. Знае, че майката и сина са сключили договор във връзка с наемите, който дори лично е виждала, като потвърждава, че това е представения такъв на листи 119-121 от делото. Категорична е че Б. до смъртта си не е получила нито един лев от наемите. М. пък като идвала в Бургас нямало как да отседне в имота, от една страна заради брат й, който се държал много лошо с нея и й казвал, че няма работа в тази къща, а от друга страна и поради лошите битови условия – къща без баня и тоалетна. След като Б. се върнала в Бургас не получавала никакви грижи от сина си, като по 3-4 дни от седмица оставала да живее в дома на свидетелката, а следващите в дома на друга приятелка - В.Т., и рядко била в имота на ул. „****“. Във връзка с отдаване под наем помни, че имало дори едни момент, в който К. нямало къде да спи, тъй като всичко било отдадено под наем, поради което спял на двора, както и вечери, в които е спял при майка си на пода.