Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3060 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2854/2023
Вид
Определение № 3060
Подписан
12.12.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3060 гр. София, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20231000502854 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, вр. чл. 130 от ГПК.

С Определение № 9554/08.08.2023 г. по гр. д. № 5845/2022 г. по описа на СГС, Гражданска колегия, 1 отделение, 26-ти състав, е прекратено производството поради недопустимост на предявения от С. П. К., ЕГН: **********, срещу „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК:

205942517, иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника на недължимост на вземане в размер на 930 914 лв. поради настъпил личен фалит на ищеца в качеството му на неограничено отговорен съдружник в „Антонова и сие 2019“ СД – в несъстоятелност, ЕИК: 205727094.

Постъпила е частна жалба от С. П. К. чрез адв. Н. О. срещу Определение № 9554/08.08.2023 г. по гр. д. № 5845/2022 г. по описа на СГС, Гражданска колегия, 1 отделение, 26-ти състав.

В същата се излага, че определението е незаконосъобразно. Счита се, че първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, след като е приел, че е предявен иск по чл. 439 от ГПК, какъвто ищецът не е предявявал. Излага се, че е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Въвежда се твърдението, че неправилно съдът е преценил, че не е налице правен интерес от завеждане на иска, като интересът е обоснован изрично в молба от 01.09.2022 г. Конкретизира се, че с действията си – непрестанни телефонни обаждания и ежемесечно предоставяне на информация на БНБ по реда на Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър, ответното дружество обективира волята си да претендира процесната сума. Излага се, че с действията си „С. Г.

Груп“ ЕАД твърди, че има вземане спрямо ищеца пред БНБ и други трети лица. Счита се, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо взискателя – банка по изпълнителното дело поради многократното уведомяване от страна на „С. Г. Груп“ ЕАД, че процесното вземане е прехвърлено на ответното дружество.

В условие на евентуалност, се претендира, че ако настоящият състав приеме, че предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, незаконосъобразност на прекратяването на производството по гр. д. № 5845/2022 г. по описа на СГС, Гражданска колегия, 1 отделение, 26-ти състав. Излага се, че ответникът е правоприемник по договор за цесия на взискателя по изпълнително дело – „Юробанк България“ АД. Въвежда се твърдението, че като нов кредитор „С. Г. Груп“ ЕАД е процесуално легитимиран като ответник дори при иск по чл. 439 ГПК, като липсата на формален акт на ЧСИ за посочването 1 на цесионера по изпълнителеното дело за нов взискател.

Претендира се да се отмени Определение № 9554/08.08.2023 г., постановено по гр. д.

№ 5845/2022 г. по описа на СГС, Гражданска колегия, 1 отделение, 26-ти състав, като незаконосъобразно и да се даде ход на исковата молба.

Апелативен съд – София, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 439 от ГПК с оглед факта, че процесните вземания са установени с влезли в сила съдебни решения и по вземанията се осъществява принудително изпълнение. Освен това е прието, че не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, доколкото ответникът по иска – „С. Г. Груп“ ЕАД е придобил процесните вземания от „Юробанк България“ АД, като не е поискал да бъде конституиран в изпълнителното производство, не е уведомил длъжника по извършената цесия, не е поканил длъжника да изпълни, не е предприел никакви правни действия по събиране на вземанията си.

С оглед твърденията на ищеца, че заведеният иск е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 439 от ГПК, доколкото искът за оспорва на изпълнението е специален спрямо установителния по чл. 124, ал. 1 от ГПК и по отношение на процесните вземания е открито производство по принудително изпълнение.

В исковото производство по предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, надлежно процесуално легитимирани страни са носителите на оспорваното изпълняемо материално право – длъжникът като ищец и кредиторът – взискател като ответник. В конкретния случай е налице прехвърляне на вземането с договор за цесия между взискателя - кредитор „Юробанк България“ АД – цедент и „С. Г. Груп“ ЕАД – цесионер, като длъжниът – ищец не е уведомен за същото. Уведомяването на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършената цесия в конкретния случай е ирелевантно за основателността на предявения иск по чл. 439 от ГПК съгласно практиката на ВКС. С оглед факта, че новият кредитор „С. Г. Груп“ ЕАД не е изразил воля за конституиране в изпълнителното производство на основание чл. 429 от ГПК и не е предприел каквито и да е правни действия по събиране на процесното вземане, следва, че не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 от ГПК срещу цесионера, доколкото същият не е взискател.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9554/08.08.2023 г. по гр. д. № 5845/2022 г. по описа на СГС, Гражданска колегия, 1 отделение, 26-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3