Решение № 260341 от 21.09.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…........../21.09.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21152 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Д.Д.Т., ЕГН **********,***, срещу ГД ПБЗН към МВРи с адрес: гр.

София, ***, осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.

2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1653,50 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна, структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, като е бил със статут на държавен служител. За посочения период ищецът е положил общо 1696 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1938,53 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 242,53 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1653,50 лв.

По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба (л. 188), с която поддържа предявения иск и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в които е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер и няма основание за заплащане на извънреден труд.

По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Силвия Петрова, поддържа подадения отговор и формулираното искане по същество.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР. Същото се потвърждава и от приобщената кадрова справка от 05.02.2020 г.

(л. 19). От документа е видно още, че за посочения период ищецът е заемал следните длъжности: младши изпълнителска длъжност “водач на специализиран автомобил II степен“ и „пожарникар“.

Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от ответника документи, относими към определяне часовете положен нощен труд и размера на дължимото възнаграждение, а именно: платежни бележки за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. (л. 20-55), протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РСПБЗН – Долни чифлик към РДПБЗН – Варна при ГДПБЗН – МВР за м. октомври 2019 г. – септември 2019 г. и графици за дежурството и състава на дежурните смени в РСПБЗН Долни чифлик през м. октомври 2019 г. – септември 2019 г. (л. 56 – 157).

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 182 и сл.), което съдът кредитира напълно като правилно и обосновано, се установява, че положените от ищеца за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, водят до 237 часа извънреден труд, който не е заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за същия вещото лице определя общо в размер на 1620,26 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал.

1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Основателността на същия е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало служебно правоотношение между страните, положен от ищеца в процесния период извънреден труд (над нормативно установените часове при работа на смени), настъпила изискуемост на задължението на ответника за заплащане на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд в претендирания от ищеца размер и неизпълнение на същото. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.

1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното вземане. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е бил назначен на съответната длъжност при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗМВР – орган по пожарна безопасност и защита на населението. Следователно между страните е налице валидно възникнало служебно правоотношение (арг. от чл. 61, ал. 2 КТ).

Не се спори още, че за процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на смени, включващи и нощен труд.

Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали е приложимо превръщането на часовете положен нощен в дневен, респ. върху дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, получен в резултат от така преобразуваните часове.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

По силата на тази законова делегация е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от

02.08.2016 г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на Наредбата и действаща в процесния период. Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била налице в действащата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения, за които е приложима посочената наредба. В този смисъл са и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са изложени по друг въпрос и да нямат задължителен характер, изразяват принципно разбиране, базирано на основния гражданскоправен принцип на справедливостта, който следва да бъде съобразен и в настоящия случай.

Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

От събраните по делото доказателства се установява, че след преобразуване на положения от ищеца в исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. нощен труд в дневен се превишава нормативно установеното редовно работно време с 237 часа, които представляват извънреден труд по смисъла на закона. Според експертното заключение дължимото за тези часове допълнително възнаграждение възлиза в размер на сумата от 1620,26 лв., която не е заплатена от ответника след отчетния период – безспорен между страните факт, потвърден и от проведената експертиза.

При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан до посочения размер от 1620,26 лв., до който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 30.12.2019 г., до окончателното негово изплащане. За разликата над сумата от 1620,26 лв. до пълния предявен размер от 1653,50 лв. претенцията подлежи на отхвърляне.

По разноските:

На основание чл.

78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, съразмерно с уважената част от иска. Такива се претендират за адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС, доказателства за заплащането на което са представени по делото - договор за правна защита и съдействие от 03.12.2019 г., фактура и платено нареждане (л. 191-193).