Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2285 от 11.09.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2064/2025
Вид
Определение № 2285
Подписан
11.09.2025
Състав
Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.179, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал. 1 · Правилник за вписванията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2285 гр. София, 11.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000502064 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Колект БГ“ АД, чрез процесуален представител против определение № 2197 от 28.05.2025 год. на СГС, ТО, 4-ти състав, постановено по т.д.№ 358/24 год. в производство по чл.248 от ГПК. Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като съдът неправилно е приел, че ответника е дал повод за предявяване на иска, поради което следва да понесе отговорността за разноски. Моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт, като вместо него постанови друг с който молбата за изменение на решението в частта за разноските бъде уважена.

Ответникът по жалбата „Н. Ви Инвест“ ЕООД, чрез процесуален представител депозира отговор с който оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е образувано исково производство от „Н. Ви Инвест“ ЕООД против „Колект БГ“ АД с правно основание чл.124 от ГПК, като се иска установяване спрямо ответника, че не притежава ипотечно обезпечително право върху правото на строеж за построяване на обекти в имот с индентификатор ***. С молба от 28.04.2025 год. ищецът е заявил оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК, като е претендирал разноските по делото, обосновавайки, че ответника е дал повод за завеждане на исковото 1 производство.

Съдът с определение № 1795 от 28.04.2025 год., на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по делото, като е осъдил ответника „Колект БГ“ АД да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева и 333.18 лева – заплатена държавна такса.

С молба от 16.05.2025 год. процесуалния представител на ответника е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е твърдял, че ответника не е дал повод за завеждане на иска и не дължи разноски, но съдът с обжалваното определение я е оставил без уважение, като е приел, че не са налице предпоставките за това.

Определението е правилно.

Производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца, но при направеното искане за присъждане на разноски следва да се изследва въпросът коя от страните с поведението си е станала причина за завеждане на делото и от там предпоставките за реализиране на тази отговорност.

В настоящия случай по делото установява, че исковата молба е подадена на 20.02.2024 г., но ищецът е изпратил писмо до ответника, връчено му с обратна разписка на 07.04.2023 г., с което е поискал да се подаде молба за заличаване на учредената в полза на ответника ипотека върху правото на строеж. Тъй като преди завеждане на делото не е било извършено заличаване на ипотеката, за ищеца е била налице нужда от защита с отрицателния установителен иск за отричане на ипотечното право. От това следва извода, че ответникът в качеството на ипотекарен кредитор с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на делото. Това е така, защото нормата на чл.179, ал.3 от ЗЗД предвижда, че заличаването погасява ипотеката, т.е без заличаване на ипотеката правото на строеж се счита за предмет на учредена в полза на ответника ипотека, а това несъмнено накърнява правната сфера на ищеца, за който е налице правен интерес правото на строеж да не е обременено с вписаната ипотека.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че още преди завеждане на делото е било налице претендираното от ищеца правно положение, поради влязлото в сила съдебно решение, с което е установено, че правото на строеж е било погасено по давност.

Това е така, тъй като в това съдебно решение не се съдържа произнасяне по несъществуването на ипотечното право, което не е било предмет на спора, поради което ищецът като засегнат от вписването на ипотеката не би могъл да иска заличаване на ипотеката въз основа на това съдебно решение. Ипотеката може да се заличи по искане на ответника в качеството на ипотекарен кредитор или въз основа на решение за установяване несъществуването на ипотечното право, поради което ищецът поради бездействието от страна на ответника /ипотекарен кредитор/, който на 07.04.2023 г. е получил молбата на ищеца за заличаване на ипотеката, е бил принуден да предяви отрицателния установителен иск по чл.124 ГПК, вр. с чл.179 ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечното право, за да може въз основа на решението по този иск да се заличи ипотеката на основание чл.179 2 ал.2 ЗЗД, вр. с чл.19 ал. 1 ПВ.

Тъй като ипотеката е била заличена в хода на процеса, въз основа на молба на ответника, който безспорно още преди подаване на исковата молба е бил поканен от ищеца да заличи ипотеката, въззивният съд приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски, макар и делото да е прекратено поради оттегляне на исковата претенция.

Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2197 от 28.05.2025 год. на СГС, ТО, 4-ти състав, постановено по т.д.№ 358/24 год. в производство по чл.248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3