Решение № 2333 от 09.10.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2333

Перник, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20267160700400 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. Й. П. с [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], ул. Б. път, № *, вх.**, ет.*, ап.*, чрез адв. И. М. от АК – П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM – 20***/24.05.2026 г., издадена от Н. Е. Г. – командир на отделение в 0*РУ при С*, с която на основание чл.171, т.1, б.3)) ГГ) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.2 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че за едно и също деяние и въз основа на един и същ АУАН са издадени две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка и по този начин е нарушен принципът да не се санкционира едно лице два пъти за едно и също деяние. Направено е искане за отмяна на заповедта, което искане се поддържа и в подадени по делото писмени бележки, в които се развиват подробно доводи по съществото на спора и се прави искане за присъждане на направените разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Н. Е. Г. – командир на отделение в 0* РУ при С* – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Становище по съществото на спора не изразява, но прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд П., като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 08.05.2026 г., около 09:23 ч., в [населено място], на бул. Е. и Х. Г., № ***, касационният жалбоподател П. Й. П. управлявал личният си лек автомобил „Ш**К**“ с рег. № [рег. номер]. При извършена му полицейска проверка, в информационната система било отразено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Деянието на водача било възприето като нарушение на ЗДвП. Срещу него е образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GA, № 50***/08.05.2026 г. – за това, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

При горните данни срещу П. Й. П. са издадени две заповеди за прилагане на принудителна административна мярка. С процесната ЗППАМ № GPAM–2***/24.05.2026 г. е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.З)ГГ) от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Мярката е приложена чрез отнемане на СУМПС на водача. Заповедта е въчена на П. на 24.05.2026 г. Със ЗППАМ № GPAM–2***/24.05.2026 г., издадена от Н. Е. Г. – командир на отделение в 0** РУ при С*, на основание чл.171, т.1, б.3)) ГГ) от ЗДвП, на П. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.2 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Горните обстоятелства се установяват от посочените документи, които са приети като доказателства по делото.

Като относими към предмета на доказване, по делото са приети също: Застрахователна полица № BG/03/1260**** за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилите“ за лек автомобил с рег. № [рег. номер], с валидност от 10:10 ч. на 08.05.2026 г. до 23:59 ч. на 07.05.2027 г.; Справка картон на водача П. Й. П.; Заповед № 5****/21.05.2024 г. за преназначаване на държавен служител в МВР, издадена от директора на С***; Заповед № 513з-***/14.10.2025 г. на директора на С** за определяне на длъжностни лица от С*** да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП; Заповед № 812***/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; докладни записки на служители в 0* РУ – С***, разписка за предаване/получаване на 1 бр. СУМПС [номер] и 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер] и др.

По делото не е представено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, въз основа на което се твърди, че регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена. Не са представени и данни, позволяващи да се установят съдържанието на конкретното уведомление, датата на изпращането и получаването му от Министерството на вътрешните работи и индивидуализацията на автомобила, за който то се отнася.

Административен съд – П***, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна.

Съображенията са следните:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт – 24.05.2026 г., съответно датата на депозиране на жалбата пред съда – 29.05.2026 г. Тя изхожда от надлежна страна – лице с правен интерес, и е насочена срещу акт, който по силата на чл.172, ал.5 от ЗДвП подлежи на пряк съдебен контрол. Ето защо е процесуално допустима.

Процесният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По делото са представени заповеди, издадени от министъра на вътрешните работи и директора на С**, от въз основа на които се налага извод, че Н. Е. Г., в качеството му на командир на отделение в 01 РУ при С*** се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК – посочени са нейният издател и адресатът й, изложени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП, датирана и подписана е, а дали и доколко посочените факти съставляват законовопредвидено основание за налагане на ограничението е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на административния акт. От всичко следва,че оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл.146, т.3 от АПК.

По отношение съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката, дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон /чл.23 от ЗАНН/.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП.

Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС с прекратена регистрация, поради подадено по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП уведомление от „Г* ф*“ по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането /КЗ/. В случая, водачът е управлявал автомобила, без за него да е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Това представлява самостоятелно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което само по себе си се явява и самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, но по реда на чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и наложената с обжалваната заповед мярка чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП, представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС, изразяващо се в извършването на нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В издадения във връзка със случая АУАН е посочено, че водачът е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, която норма разпорежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следва да се посочи, че тази норма сама по себе си не предвижда конкретно правило за поведение и съответно налагане на санкция, а определя единствено изискванията, на които трябва да отговарят съответните ППС за движение по републиканските пътища.

Съгласно чл.143, ал.10, изр.1-во от ЗДвП, регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, се прекратява служебно. Според изр.2-ро на с.р. обаче, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява също служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Редът за обмен на информация между Информационния център на Гаранционния фонд и Министерството на вътрешните работи е уреден в чл.574 от Кодекса за застраховането. Законът свързва прекратяването на регистрацията не с обща констатация за липса на застраховка и не само с техническо отбелязване в информационна система, а с получаването на уведомление по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

В случая административният орган не е представил уведомлението, въз основа на което твърди, че е прекратена регистрацията на автомобила. От доказателствата не могат да се установят неговият издател, съдържание, дата на изпращане и получаване, както и дали то се отнася за процесното моторно превозно средство. Отразеният в справката регистрационен статус и възпроизвеждането му в АУАН и в заповедта не доказват сами по себе си изпълнението на изрично предвидената в чл.143, ал.10 от ЗДвП предпоставка.