Решение № 93 от 23.07.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ловеч , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500201 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №260010/17.02.21 г. по гр.д.№403/20 г. по описа на ТРС, с което е осъден А.Р. С. ЕГН ********** от с.******* да заплати на „О.

Ф. България“ЕАД с ЕИК ****** със седалище гр.******* правоприемник на О.“Ф. България“ с ЕИК ***** заличен търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен адрес гр.***** сумата 9787,52 лв.непогасена по давност част от главница, включена в падежираните към датата на подаване на исковата молба 28.07.20 г. анюитетни вноски с падежи от 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г. вкл. съгласно погасителен план към договор от 18.04.2008 г. в едно със законната лихва от датата на подаване на иска 28.07.20 г. до окончателното изплащане на сумата от 99,58 лв непогасена по давност възнаградителна лихва, вкл. в падежираните към датата на подаване на ИМ 28.07.20 г. анюитетни вноски с падеж 10.08.2017 г. до 18.04.2018 г., сумата от 2546,83 лв. непогасена по давност наказателна лихва по т.19.1 от ОУ към договора за кредит, начислени върху главницата, включена в анюитетните вноски с падежи 10.08.2015 г. до 18.04.2018 г. като отхвърля за разликата до претендираната сума от 2873,51 лв., а именно за 326,68 лв. и е осъден А.Р. С. ЕГН ********** от с.******* да заплати на „О. Ф. България“ЕАД с ЕИК ****** със седалище гр.******* правоприемник на О.“Ф. България“ с ЕИК ***** заличен търговец, считано от 15.11.2012 г. чрез юрисконсулт С. Р. Зл. със съдебен 1 адрес гр.***** разноски по делото 556,44 лв. за ДТ , 300 лв. за ССЕ и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№260573/10.03.21 г. от А.Р. С. от с. ****, чрез пълномощника си адв. Н.Х. против решение от 17.02.21 Г. НА PC- ТЕТЕВЕН, постановено по гр.д.№403/20 г. на ТРС, с твърдения с искане да бъде отменено изцяло същото в осъдителната му част, като неправилно и необосновано и постановено в противоречие с процесуалните правила и постановите ново, с което да бъдат отххвърлени като неоснователни и недоказани претенциите на „О. Ф. България" с правно основание чл.79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и да бъдат присъдени и направените разноски по делото.

Твърди, че PC - Тетевен с определение №2600077 26.10.20 г., съгласно разпоредбата на чл.

146 ал. 1,т.5 ГПК е определил разпределението на доказателствената тежест в процеса и е указал на ищеца да проведе пълно и главно доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства , както и неговите твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно съществуването на твърдяното вземане в полза на ищеца за посочената от ищеца сума, както по размер и длъжжник, фактите, касаещи изискуемостта на вземанията и е определил, по отношение на ответника наведените от него положителни правоизключващн и правопогасяващи възражения по исковете .

Сочи, че с оглед на така разпределената доказателствена тежест ответникът в своя молба 13.11.20 г. е направил искане за представяне от страна на ищеца на оригиналния договор за кредит- стр. 3, въз основа на което е възникнало и неговото задължение. Твърди, че това искане е направено с оглед на последователната му позиция, че между банка „ ДСК" и него няма възникнало правновалидно кредитно отношение с дата от 18.04.08 г. , на което се позовава ищеца. Изтъква, че цялото последователно отношение на ответника е свързано именно с това, че такъв договор той не е подписвал и същият не може да го обвърже относно търсените от ищеца задължения, но въпреки направеното искане съдът не е задължил ищеца да представи този договор за кредит в оригинал , за да може и да се прецени неговата валидност. Твърди, че въпреки разпределената от съда доказателствена тежест съдът приема навсякъде в решението си , че е налице правновалидно кредитно отношение с дата посочена от представеното копие на договор. Счита, че като не е уважил искането на ответника за представянето на оригиналния договор, как съдът е преценил доказателствената тежест на този договор. Твърди, че в крайна сметка споровете между ответника и банка „ДСК", а в последствие и с ищеца възникват именно по отношение на това има ли правновалиден сключен договор за кредит или няма. Изтъква, че неслучайно и ответникът е представил доказателства за сезиране на прокуратурата относно наличието на измамни действия от страна на Банката. Позовава се това, че ответникътт твърди, а и няма доказателства в обратната посока , че не е получавал никаква сума по този договор и как тогава Съдът приема наличието на правновалиден договор за кредит от 2008 г , като навсякъде в решението съдът приема това за даденост.

2

Счита, че по този начин страните са поставени в неравнопоставено положение с оглед на разпределената доказателствена тежест.

Изтъква, че на второ място с нарочна молба отвътникът от 03.11.20 г. е поискала от съда да задължи ищеца да представи касовите ордели, ако има такива, които е подписал при получаването на съответните суми по кредитите, тъй като твърдението му е че никога не е получавал лично такива суми, но въпреки направеното искане съдът не го е уважил и по този начин не би следвало да твърди, че е налице възникнало задължение в тежест на ответника, ако същият не е получавал каквито и да са суми, поради което решението се явява немотивирано и неправилно.

Изтъква, че назначената съдебно счетоводна експертиза е изследвало движенията на парични потоци по кредитна сметка №15484589, която е една сметка на банката, но въобще не е изследван въпросът за движение на паричните потоци по сметката по кредите, която е посочена в самото копие на представения договор за кредит,, а именно 13851885. Счита, че ако е имало разплащане от тази сметка би следвало да се знае за какво са наредени сумите за разплащане, на какво основание и от кого и дали това е по договор за залог върху тази сметка, сключен между банката и ответника по делото.

С оглед на гореизложеното и допуснатите съществени процесуални нарушения прави и доказателствени искания да бъдат представени от въззиваемия в оригинал всички договори за кредит между ответника и Банка „ДСК" Ябланица , както и вписан договор за залог на сметка №13851885,да бъдат представени всички банкови ордери по кредита от 2008 г. за получени от ответника суми - в оригинал, както и бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която даде отговор относно паричните потоци по сметка № 13851885, кога са получени парите в размер на 28000 лв, ответникът получил ли ги е лично и същият направил ли е разпореждания с тези пари относно погасяването на други кредити с Банката, с какво правно основание , периоди на плащане и обща сума на плащане.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от "О. Ф. БЪЛГАРИЯ" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ***** представлявано от И.Г. Д. -М. - Изпълнителен директор и Е.Д.К., чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Г., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно per. № 12337 от 27.11.2014г. по описа на М.Ш. - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, съдебен адрес: гр.

Плевен, п.к.5800, ***,в който изразява становище, че че така депозираната въззивна жалба е неоснователна, а изложените твърдения за пороци на обжалваното решение са недоказани.

Моли съда да потвърди изцяло Решение № 260010 от 17.02.2021г. по гр. дело № 403/2021г. на PC Тетевен. Счита, че съдебният акт е постановен при правилна и законосъобразна преценка на фактическата и правна обстановка, като напълно съответства на събраните по 3 делото доказателства и спазване на съдопроизводствените правила. Счита, че изводите на районния съд са изцяло съобразени със законовите постановки и трайната съдебна практика, което от своя страна води до постановяване на допустим и правилен акт.

Противопоставя се на изцяло на грешния извод на А.Р. С., че "страните са поставени в неравнопоставено положение с оглед разпределение на доказателствената тежест", а напротив в цитираното от страна на жалбоподателя Определение 260077/26.10.2020 г. по гр. д. 403 от 2020, съдът изрично при разпределение на доказателствената тежест в процеса, е посочил на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства по отношение на твърдината от него изправност, изплатил ли е цялото задължение по кредита;съдът изрично в доклада акцентира за правилата на чл. 146 ГПК и преклузията, след която губи възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

Счита за неоснователни и необосновани твърденията на жалбоподателя А.Р. С., "че съдът не е задължил да се представи в оригинал Договор му за кредит, за да прецени неговата валидност ".

Сочи, че изрично в горепосоченото Определение по описа на PC Тетевен съдът подробно посочва писмените доказателствата, които допуска и приема, част от които е именно и процесния Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ответника.

В провелото се заседание на дата 25.11.2020 г. лично ответникът А.Р. С. е бил запитан от съда дали приема проекто до клада, в който е разпределена доказателствената тежест и са приети писмените доказателства и същият е потвърдил положително, че го приема.

Твърди, че в хода на производството, ответникът не е предоставил доказателства, от които да е видно издължаване на погасителните вноски и/или погасяване на изискуемият остатък по кредитното задължение. Напротив счита, че представените доказателства от страна на А.Р. С., а именно договор за кредит за овърдрафт, сключен на 13.10.2008г„ са неотносими и нерелевантни по спора.

Твърди, че на следващо място съгласно приетата съдебно- счетоводна експертиза, която е приета и от ответника, без възражения, плащанията на ответника към „Банка ДСК" ЕАД по кредита, възникнали, съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008 г„ са преустановени на 29.07.2013 г. и кредитът е усвоен изцяло от ответника, което е изрично потвърдено и в съдебното решение. Сочи, че от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, при която вещото лице след като се запознало с материалите по делото и след извършена проверка, установило по безспорен начин, че сумите, посочени в исковата молба, са дължими от А.Р. С..

Счита, че в хода на производство с оглед разпределението на доказателствената тежест, било проведено главно и пълно доказване за уважаване на предявената претенция от страна 4 на „О. Ф. БЪЛГАРИЯ" ЕАД, като в тяхна пълнота, безспорно се потвърдило наличието на валидно сключен Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008 г. между „БАНКА ДСК" ЕАД - кредитор и А.Р. С. - кредитополучател за сумата в размер на 28 000,00 лева, със срок за издължаване - 120 месеца при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит, считано от датата на неговото усвояване, като кредита се усвоява еднократно и се отчита по сметка № 13851885 с титуляр А.Р. С.. Счита, че е уговорено, че кредитът се погасява по същата разплащателна сметка, а именно сметка № 13851885 с титуляр А.Р. С. с месечни вноски, дължими на всяко 10-то число от месеца съгласно погасителен план към Договора и тези обстоятелства са потвърдени категорично и обосновано в съдебното решение. Твърди и, че изрично в съдебното решение съдът заключава, "че се касае се за договор със значението на закон за страните, за което няма спор и приемането на противното означава допускане на неоснователно обогатяване." Счита, че съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза категорично се потвърдило, че кредитът е усвоен еднократно на дата 18.04.2008 г. с превод именно по разплащателна сметка с титуляр А.Р. С., този факт бил потвърден и в съдебното решение.