Решение № 1042 от 17.07.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№………./………..2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На четиринадесети юли

Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2507 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.К.П., ЕГН ********** с адрес: ***, депозирана чрез адв. И.М.Д. ***, против Наказателно постановление № 20-6252-000302/04.06.2020г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2, от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Липсвали изискуемите от чл. 57 ал.1 от ЗАНН реквизити, което водело до невъзможност санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинен и на какво законово основание му е наложено наказание, което водело до неяснота за вмененото му нарушение, а оттам и нарушавало правото на защита на наказаното лице.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се представлява се от процесуален представител –адв.Ив.Д., който поддържа жалбата. По съществото на делото , адв.Д. моли за отмяна на НП, като навежда доводите за незаконосъобразност на издаденото НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира и за присъждане на сторените разноски, за което представя доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява процесуален представител и не изразява становище по същата.

Видно от придружителното писмо, с което АНП е изпратена във ВРС, в него е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Възражението е сторено не от издателя на НП или от Директора на ОД, а от началника на Сектор ПП-Варна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът Б.П. е правоспособен водач на МПС от 2017г., като притежава СУМПС за категориите В и М.

На 12.05.2020г. около 22,30 часа, той управлявал лек автомобил марка „БМВ 318 ИС“ с рег.№ В 4628 СА в гр.Варна. Движел се по ул.“Вяра“ посока бул.“Сливница“, като извършвал резки маневри, въртял в полукръг автомобила и преднамерено го извеждал извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на задните му гуми. Действията му били непосредствено възприети от св. С.З. и св.Н.П., двамата полицейски служители пи Сектор „СПС“-Варна, които в това време изпълнявали служебните си задължения на ул.“Вяра“. Св.П. подал на възз.сигнал със стоп палка, но възз. не спрял и продължил движението си. Органите на реда записали рег.номера на автомобила му, изготвили докладна записка по случая и след няколко дни възз. бил установен и призован за съставяне на АУАН.

На 27.05.2020г. св. С.З. съставил срещу възз. АУАН №959141. В него св.З. посочил, че съставя АУАН срещу възз.П. „за това, че на 12.05.2020 г. около 22: 30 часа в гр. Варна на ул. Вяра до бл.номер 136, посока бул.Сливница управлява личния си л.а. БМВ 318 ИС с рег.ном.В4628СА, като използва пътя за обществено ползване за други цели. Извършва резки маневри, върти МПС в полукръг, преднамерено изважда МПС извън контрол, чрез презавиване довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми (Дрифт). Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че няма възражения.

Такива не постъпили и в срока по чл.44 т ЗАНН.

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта. Единствената разлика отразена в НП е че АНО приел, че нарушението е извършено на 27.05.2020г..

НП било връчено лично на жалбоподателя на 16.06.2020г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и взаимносвързани, кореспондиращи по между си и с писмените доказателства по делото, съдът напълно кредитира показанията на свидетелите З. и П..

Овен горното съдът кредитира писмените материали по делото, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – старши полицай при ОД на МВР-Варна, отдел „ОП“, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Съдът не споделя виждането на процесуалните представители на възз., че в хода на АНП е допуснато нарушение, тъй като преписът от връчения му АУАН бил абсолютно нечетлив, което се приравнявало на липса на връчен препис.

Действително, видно от представения в с.з. екземпляр от АУАН, неговото съдържание е нечетимо, като е виден само номерът на АУАН. От друга страна, видно от отразеното в АУАН приложен по АНП, възз. се е запознал със съдържанието на същия, като е вписал, че няма възражения.

Всъщност възз. е имал възможност, при желание от негова страна, да поиска от издателя на АУАН да му бъде представен четим препис от АУАН. Очевидно не се е възползвал от тази възможност. Така че не е било накърнено и правото му на защита в този аспект.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В НП не са изложени факти, от които да стане ясно защо АНО е посочил за дата на нарушението 27.05.2020г. Това не става ясно и от доказателствата, събрани в хода на АНП, нито в хода на съдебното производство. Видно от съдържанието на АУАН, както и от показанията на актосъставителя, от последния е прието, че нарушението е извършено на 12.05.2020г. Датата на извършване на нарушението не може да се подразбира, предполага или извлича от някакви други обстоятелства. Липсата на яснота относно времето и мястото на извършването на деянието, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Освен че е изрично предвидено като задължителен реквизит на всяко наказателно постановление, датата на извършване на административното нарушение е определящо и за приложимия към момента материален и процесуален закон.

Посочването на дата на извършване нарушението е част от задължителния реквизит на наказателното постановление съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

С АУАН на въззивника е повдигнато обвинение за нарушение извършено на 12.05.2020г., а с НП е възведено обвинение за нарушение извършено на 27.05.2020г. Тези неясноти и противоречия, безспорно съставляват съществено процесуално нарушение, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че неяснотата относно съществения реквизит на НП – дата на нарушението винаги съставлява съществено процесуално нарушение, защото пряко рефлектира върху правото на наказания субект да разбере за какво деяние е обвинен по отношение на датата на неговото извършване / в този смисъл Решение на АС-Варна по к.н.а.х.д. № 3708 по описа на съда за 2015г., постановено по идентичен случай/.

Съдът, намира, че в случая не се касае за техническа грешка, която може да бъде преодоляна от съда посредством изменение на НП.

Правораздаването и в частност административното такова не би могло да почива на неясноти и предположения, нито пък в разпоредбите на ЗАНН е познат институтът на техническата грешка. В приложимия по препращане НПК, с последните му изменения е въведен институтът на очевидната фактическа грешка /чл.248а от НПК , Нов - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г. „ Отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт „/. По така въведения институт обаче, както теорията, така и съдебната практика са категорични, че същият е приложим единствено за известни технически неточности и пропуски, като грешки в имена, грешки в ЕГН на лицето, което е обвинено. По отношение на този институт е запазено непоколебимото становище, че същият е неприложим за съществени реквизити на ОА / в случая НП/, какъвто безспорно е датата на извършване на нарушението /престъплението/. Тъй като

НП е издадено за нарушение, за което на практика няма повдигнато обвинение с АУАН, който поставя началото на АНП, това съществено процесуално нарушение не би могло да бъде преодоляно от съда, посредством изменение на НП. Ако би сторил това, съдът би подменил волята на АНО и би ангажирал отговорността на въззивника за съвсем различно нарушение от посоченото в НП.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата на извършване на нарушението освен, че е задължителен реквизит на АУАН и НП, същата индивидуализира пряко нарушението като такова, като непосочването й по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено –по линия на дата на нарушението, и съставлява безусловно основание за отмяна на НП.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.