Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 03.07.2012, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
288/2012
Подписан
03.07.2012

Цитирани разпоредби

Публикувай

Решение № 5215

Номер

5215

Година

2.7.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.19

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Габриела Тричкова дело номер

20141210100465 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Я. С. Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. , чрез адв. С. Б. като управител на [фирма], съдебен адрес [населено място], ул. , против ОД на МВР - Б., с адрес: [населено място], ул. , с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с посочено правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ и иск по чл. 221, т. 2 от КТ.

С депозираната искова молба се иска да бъде постановено решение, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде признато уволнението извършено със Заповед № 2194/20.11.2013 г. на Директора на ОД на МВР за незаконно и да бъде отменено същото, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „Системен оператор“ в „Администрация РУ“ на Второ районно управление „Полиция“ Б. при ОД на МВР Б., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за незаконно уволнение за времето, през което същата е останала без работа или сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща частичен иск от общо дължимото й обезщетение в размер на 3043,32 лв. /три хиляди четиридесет и три лева и тридесет и две стотинки/ за периода от 24.02.2014 г. до 24.08.2014 г. /т.е. за не повече от 6 месеца/, както и при условията на евентуалност при уважаване на първия главен иск да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 507,22 лв. /петстотин и седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща удържано от ответника обезщетение по чл. 221 КТ без основание. Ищцата претендира и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.07.2009 г. до 24.02.2014 г., ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „Системен оператор“ в „Администрация РУ“ на Второ районно управление „Полиция“ Б. при ОД на МВР Б..

Сочи се, че на 24.02.2014 г., й била връчена Заповед № 2194/20.11.2013 г. на Директора на ОД на МВР-Б., с която й било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Твърди се, че с цитираната заповед бил прекратен и трудовият й договор за заеманата длъжност, считано от датата на връчване на заповедта.

Навежда се, че посоченото в уволнителната заповед правно основание за налагане на дисциплинарното наказание е: чл.188, т.3 във връзка е чл.190, ал.1, т.3, чл.189 и чл.192, ал.1 КТ и на основание чл.30, ал.2 ЗМВР във връзка с чл.33 от Инструкция Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.

Ищцата твърди, че посоченото в уволнителната заповед правно основание за прекратяване на трудовия й договор е чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Сочи се, че Заповед № 2194 от 20.11.2013 г. на директора на ОД на МВР -Б. е незаконна, по следните съображения:

Твърди се в исковата молба, че е нарушена нормата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Сочи се, че още от детските си години ищцата страда от „исхемична болест на сърцето“. Твърди се, че към момента на уволнението ищцата също страдала и продължава да страда от посоченото заболяване. Сочи се, че ответникът е запознат с посоченото по-горе обстоятелство, тъй като ищцата ползвала отпуск по болест, вкл. и за извършване на изследвания във връзка с това заболяване. Твърди се, че ищцата предоставила на работодателят болнични листа с такава диагноза, по които й е изплащано обезщетение по болест. Сочи се, че ответникът не е изискал и не е получил предварително разрешение на инспекцията по труда. Твърди се, че директорът на ОД на МВР-Б. не е изпълнил задължението си по чл.333, ал.2 КТ, като се посочва, че преди уволнението не е взел мнение на ТЕЛК. Сочи се, че работодателят не запитал ищцата дали страда от такова заболяване.

В резултат на гореописаното се навежда, че е нарушена грубо процедурата по извършване на дисциплинарно уволнение. Твърди се, че описаното нарушение, допуснато от ответника, води до незаконност на уволнението на формално основание, като се посочва, че съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ съдът отменя заповедта за уволнение, като незаконна, само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

В исковата молба се посочва, че е нарушена нормата на чл.194, ал.1 КТ. Твърди се, че в уволнителната заповед, е посочено, че ищцата е извършила описаните в същата нарушения на следните дати:

- 18.06.13г., 20.06.13г., 25.06.13г., 26.06.2013г. и 01.08.13г. (т. 1 от атакуваната заповед):

- за периода от 29.09.12г. до 02.08.13г. (т. 2 от заповедта за уволнение);

- в периода 26.04.13г., 25.07.13г. и 15.07.13г. (т. 3 от заповедта).

Сочи се, че заповедта за уволнение е с дата 20.11.13г., но същата е проявила действие от момента на нейното връчване (т.е. 24.02.2014г.), като се посочва, че дори и да е била извършила сочените нарушения, което твърдение на ответника ищцата категорично отрича, е изтекъл преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ, тъй като дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението. Твърди се, че в случая очевидно тази законова разпоредба не е спазена и наказанията са наложени след изтичане на срока по чл.194, ал.1 КТ.

В исковата молба ищцата посочва, че е нарушена нормата на чл.193, ал.1 КТ. Твърди се, че работодателят формално изискал нейни обяснения. Сочи се, че видно от поканата за даване на обяснение сочените нарушения не са описани и не съответстват на описанието на вменените й нарушенията по уволнителна заповед. Твърди се, че в обяснение от 21.10.13г. ищцата помолила работодателят да разпореди извършване на допълнителна проверка и събиране на допълнителни доказателства „релевантни към дисциплинарното производство“. Сочи се, че със същото обяснение настояла в проверката да не участва конкретно посочен служител, а именно началник „КИАД-Б. при ОД на МВР-Б.“, защото това лице го посочила като нарушител на ЗМВР, ППЗМВР и ЗЗКИ в справка от 08.08.12г., респ. това породило основание за съмнение в неговата безпристрастност и професионална етика при извършване на дисциплинарната проверка. На това свое искане се посочва, че ищцата не получила какъвто и да е отговор.

Ищцата твърди в исковата молба, че от поканата за даване на писмени обяснения с рег.№/15.10.13г. се установява, че ответника преди да я е изслушал и преди да е приел писмените й обяснения, приел, че е извършила посочените в поканата дисциплинарни нарушения. Посочва се, че на стр.2 от цитираната покана, ответникът уведомява ищцата, че в указания срок има право да представи писмени обяснения за „извършените дисциплинарни нарушения, както и доказателства, които да ги подкрепят.“

Твърди се, че в уволнителната заповед ответникът никъде не е посочил, че е разгледал и че е взел предвид дадените от ищцата обяснения, както и че е събрал и оценил относимите доказателства по случая. Сочи се, че това обстоятелство не е посочено, защото не е изпълнено от ответника въпреки задълженията му по закон.

Твърди се, че ищцата междувременно депозирала жалба до Комисия по сигурността на информацията, с копия до Министерство на вътрешните работи и директора на ОД на МВР-Б.. Сочи се, че с писмо изх. №АИ-5068/01.11.2013г. Комисията по сигурността на информацията е изпратила жалбата по компетентност на Държавна агенция „Национална сигурност“. Твърди се, че от Министерство на вътрешните работи както и от Директора на ОД на МВР-Б. ищцата не била получила какъвто и да е отговор.

Сочи се в исковата молба, че в Заповедта за уволнение (стр.6) е отбелязано, че за посочените нарушения на ищцата й били налагани дисциплинарни наказания, а именно: забележка, наложена със Заповед 1227/13.06.2012г., предупреждение за уволнение, наложено със Заповед 1090/29.05.2013г. и второ предупреждение за уволнение, наложено със Заповед 1490/31.07.2013г. Твърди се, че с гореописаното ответникът е нарушил забраната за еднократност на дисциплинарното наказание /чл. 189 от КТ/, като за едно и също „деяние“ й е наложил повече от едно дисциплинарно наказание. Нещо повече. Сочи се, че гореописаните дисциплинарни наказания са били обжалвани от ищцата по съдебен ред, като се посочва, че по повод на тези обжалвания в момента има висящи съдебни производства.

В случай, че съдът прецени да разгледа спора по същество ищцата заявява, че не е извършила соченото в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че не е извършила така описаното деяние както от обективна, така и от субективна страна. Сочи се, че описаните деяния не били извършени от ищцата и не съставлявали „системни нарушения на трудовата дисциплина“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ. Освен това се твърди, че посочените деяния не представляват неспазване на „технологични правила“ по смисъла на чл.187, т.3 КТ.

Навежда се, че абсолютно несъстоятелно е обвинението, че ищцата не е уплътнявала работното си време. Напротив, ищцата твърди, че живее в [населено място], като посочва, че всеки ден пътувала за работа с автобус, който пристигал рано и си тръгвала късно. Ищцата сочи, че по тази причина е на работа минимум 1ч. извън установеното й работно време, като посочва, че това може да се провери, както от системата за влизания на работното място, така и от колегите.

Твърди се в исковата молба, че ответникът бил задължен да обучи служителите си и да ги запознае с нормативните документи, необходими и приложими при изпълнение на трудовите задължения. Сочи се, че следвало началника или служител от група КИАД при ОД на МВР-Б. да ги обучи в спецификите на дейността. Твърди се, че посоченото по-горе задължение не било изпълнено. Сочи се, че ищцата сама и с много усилия придобила познанията си и се запознала със спецификите на дейността. Твърди се, че ищцата винаги изпълнявала точно и добросъвестно възложената й работа.

Посочва се, че реалната причина за уволнението на ищцата не били сочените „нарушения“, а фактът, че в ОД на МВР-Б. се ширели множество нарушения на важни служебни задължения и безнаказаност. Твърди се, че гореизложеното е причината, поради която ищцата започнала да уведомява различни органи, в т.ч. Държавна комисия по сигурността на информацията, Д., МВР, Гл.Прокурор на РБългария и много други за допуснати нарушения от служители на Дирекцията. Сочи се, че в хода на делото ищцата ще установи истинността на подадените от нея сигнали, вкл. и за това как се източвали служебни средства под формата на командировъчни до крайни точки на страната, като се посочва, че колегите въобще не посещавали тези места, както и за много други злоупотреби със служебно положение, деклариране на неверни данни и др.

Излага се в исковата молба, че ищцата не е поканена да участва при „констатиране“ на посочените в заповедта нарушения. Отправя се искане до съда, в случай че се стигне до разглеждане на същите, да бъде съобразено, че в периода от м.06.2013г. и по разпореждане на Началник 02 РУП Б., и в изпълнение на заповед на директора на ОД на МВР-Б. за взаимозаменяемост, натовареност и ефикасност на служителите, им било наредено да разменят работните си места с нейните колежки П. и С.. От изложената причина се посочва, че гореописаните лица разменили и персоналните си акаунти. През онзи период се твърди, че персоналният акаунт на ищцата се ползвал от П. и С., а тя ползвала техните. Нещо повече, излага се, че през пролетта на 2013г. по нареждане на началник КИАД ищцата трябвало да ползва професионалният акаунт и лична парола на системния оператор при ОДМВР-Б., която била в отпуск по болест. Твърди се, че в резултат на нейно противопоставяне, горепосоченото нареждане било отменено.

Относно вмененото й нарушение за липса на опис на писмата, които изпращала до МВР и ГД „Инспекторат“ ищцата посочва, че оставяла в деловодството на 1 етаж, като посочва, че затова писмата не били описани в опис-приложение №. Излага се, че отговорност в тази насока следва да се носи от колежките й С. и П., които допълвали описа, като допълнителен брой писма към описите. Сочи се, че ако са допуснати някакви нарушения, то по същата логика следвало и нейните колежки С. и П. да са нарушителки на сочените в уволнителната заповед инструкция, респ. и на тях трябвало да бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Твърди се, че до момента ищцата не е запозната да е налагано каквото и да е наказание на която и да е от посочените по-горе колежки. Т.е. въпросът й в този случай е защо и на какво основание се приема, че тя е извършила сочените нарушения, след като с нейният професионален акаунт и парола работят и нейните колежки, като тази практика при ответника била по нареждане на ръководството.