Решение № 4816 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4816 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100513437 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от А. С. чрез особения му представител –адв.Б.

Б. срещу решение № 14887/31.07.2025г. постановено по гр.д. № 10336/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, в частта, с която е осъден да заплати на В. Р. Ц. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие непозволено увреждане, осъществено от ответника спрямо ищеца, за което е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 7793/2022 г. по описа на СРС, 101 състав, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането - 09.02.2012г. до окончателното плащане на задължението, В жалбата се твърди, че първинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, като районният съд неправилно не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, че не е налице фактическият състав на деликта, евентуално твърди че определеното обезщетение не съответства на реалните вреди предвид липса на трайни последици за здравето, а и противоречи на установената съдебна практика. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната му част и ДА отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна В. Р. Ц. не депориза писмен отговор Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби и отговорите към тях относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вреди вследствие на неползволено увреждане – виновно причиняване на травматично увреждане от ответника А. Л. С. на 09.12.2012г. в гр. София.

Първоинстанционното решение, в частта, с което е отхвърлен иска за разликата над присъдените 2000,00 лв. до претендирания размер от 10 000,00 лв., като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Поведението на дееца се приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на противоправно действие или бездействие. Следва да е установена причинната връзка между поведението и увреждането. Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца.

Със споразумение от от 28.09.2023г. по НОХД №7793/2022г. по описа на СРС, НО, 101 състав, по реда на чл. 384, вр. чл. 381 НПК, ответникът А. Л. С. се е признлт за виновен за това, че на 09.02.2012г. около 18:00 часа в магазин „Билла“, находящ се в гр. София, ул. „********, чрез нанасяне на два удара с бутилка вино в областта на главата на В. Р. Ц. в качеството на длъжностно лице – охранител в „Груп-7“ ЕООД, при и по повод изпълнение на службата и функцията му по недопускане на кражби на стоките в охранявания от него магазин, е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1, НК, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.

128 и чл. 129 НК, а именно: две рани на главата в окосмената част на главата /две разкъсни рани на главата на границата на окосмената част на главата вляво и около два сантиметра/, реализирали медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 пр. 1, вр. чл. 130 ал. 1 НК.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Вярно е, че използваният в чл.300 ГПК, термин за акта на наказателния съд, преклудиращ спора пред гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е „присъда”. Като правораздавателен акт, обаче, присъдата е видово понятие по отношение на родовото такова – решението на наказателния съд при произнасяне по посочените по-горе въпроси – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и произнасянето на ВС на НРБ с ППВС № 7/1985 год. и на ВКС с ТР № 1/2011 год. на ОСНК. Налице е изрично препращане към последиците на влязла в сила присъда по чл.383 ал.1 НПК по отношение на определението по чл.382 ал.9 вр.ал.7 НПК.А и по аргумент от по – силното основание от т.6 от ТР 6/2013г. на ОСГТК, поради което и настоящия състав приема за установи по несъмнен начин – извършването на 2 деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Тук е необходимо да се направи разграничението между фактите, които гражданския съд следва да се приеме за установени поради наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд и обстоятелствата, които следва да бъдат доказани с оглед заявената искова претенция от ищеца.

Гражданският съд следва да приеме, че са установени съставомерните за престъплението обективни и субективни елементи, в случая относнимите такива към настоящия случай – това са: наличието на противоправно поведение от страна на ответника – виновно нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму и нарушаване на телесната неприкосновеност и здравето на ищеца с причиняване на травматични увреждания състоящи се в причиняване на две рани на главата в окосмената част на главата - вляво и около два сантиметра, което покрива медикобиологичните характеристики на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл.

131 ал. 1 т. 1 пр. 1, вр. чл. 130 ал. 1 НК.

Ответникът оспорва наличието на неимуществени вреди по вид и интензитет описани в исковата молба, причинната връзка с извършеното от него престъпление спрямо личността на ищеца, както и размера на справедливото обезщетение, ако съдът приема, че са налице неимуществени вреди.

В случая престъплението, за което е налице влязла в сила присъда /споразумение, решение по чл.78а от НК/ е резултатно, като част от състава на същото е причиняване на телесни увреждания и които са установени две рани на главата в окосмената част на главата - вляво и около два сантиметра и който съставомерен резултат е вследствие на противоправното поведение на ответника /чл.300 от ГПК/ т.е. несъмнено е установено наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответника и причиненото телесно увреждане на ищеца.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са вида и характерът на увреждането, начинът на причиняването, обстоятелствата, при които е причинени, какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, дали е налице допълнително усложняване на здравословното състояние и трайна промяна в здравния статус, козметични и/или други външни дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, възможност за възвръщаемост на същия и при какви условия, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера/ досегашния си социален и битов начин на живот. Следва да се отчита и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.

В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта увреждането, от друга страна – начина на причиняването му – при изпълнение от ищеца на служебните си задължение, на публично място, в светлата част от денонощието, от непознат човек, по груб и арогантен начин несъмнено засягащ освен телесния интегритет, но и честта и достойството на ищеца; липса на доказателства за продължителност на възстановителния период извън обичайното време за зарастване на повърхностните рани или болки и страдания с интензитет и продължителност извън характерните за такъв вид телесно увреждане, както и наличие на тртаен загрозява белег от раните, а друга страна - маладата възраст на ищеца към момента на извършване на деликта и дискомфорта и емоционалното притеснение от необходимостта от социално общуване и вкл. и работа при видими рани в областта на главата, както и негативните психически изживявания по време и след инцидента, които са закономерни, нормални и се предполагат, без 3 установеност на причинени депресии, страх или неврози, както и съществуващите общественоикономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите по данни на Националния статистически институт към датата на деликта, като същите рязко нарастват и с оглед инфлационните процеси през следващите години, въззивният съд намира, че определянето на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 4000 лв. е справедливо, но с оглед принципа на диспозитивното начало и липса на жалба от страна на ищеца, присъденото от 2000 лв. следва да бъде се приеме, че удовлетворява принципа на справедливост.

Относно възраженията срещу присъдената лихва за забава:

Според разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана т.е. от деня на деликта и в този смисъл не е необходимо при предявен иска за присъждане на законна лихва ищецът да посочва размер на иска от датата на деликта до датата на предявяване на исковата молба,в каквато насока е трайната съдебна практика.

В случая в диспозитива на обжалваното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на точната дата, от която се дължи лихва за забава и досежно годината, като вместо 2022г. поради техническа грешка е изписано 2012г. и която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК след връщане на делото в СРС.

Предвид гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14887/31.07.2025г. постановено по гр.д. № 10336/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, в частта, с която А. Л. С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, чрез адвокат Б. Д. Б. е осъден да заплати на В. Р. Ц. с ЕГН: **********, и със съдебен адрес: гр. София, ул. ******** на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата от 2 000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие непозволено увреждане, осъществено от ответника спрямо ищеца, за което е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 7793/2022 г. по описа на СРС, 101 състав, а именно, че на 09.02.2022г. около 18:00 часа в магазин „Билла“, находящ се в гр. София, ул.